О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50455

[населено място], 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1095 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Индиго“ ООД и „Кристим пропъртис“ ЕООД, представлявани от управителя Д. П. О. чрез адвокат Н.Г. обжалват решение № 86 от 17.12.2021 г. по в. т.д. 226/21 г. по описа на АС – Бургас, с което е потвърдено решение № 15 от 18.02.2021 г. по т. д. 180/19 г. по описа на ОС – Бургас, поправено с решение № 260224 от 04.08.2021 г, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което е прогласен за нищожен като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт 132, том 1, рег. 1487 дело 118 от 2016 г., на нотариус Н. Н., район на действие РС - Бургас, с който „Индиго ООД е продал на „Кристим пропъртис“ ЕООД недвижим имот с идентификатор 67800.53.34 от кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. Мапи с площ 3 327 кв. м.

В касационната жалба касаторите оспорват активната легитимация на ищеца да предяви иска, като считат, че Н. С. не е легитимиран да предяви иска за нищожност на договора за продажба между „Индиго“ ООД и „Кристим пропъртис“ ЕООД, както и правния му интерес от предявяване на иска. Считат, че е пропуснал да оспорва по реда на чл. 71 и чл. 74 то ТЗ решенията на Общото събрание на съдружниците.

Сочат отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, нарушение на материалния закон, като съдът бил извършил превратно тълкуване на чл. 20 от ЗЗД и неправилно приложил нормата, като едновременно с това нарушил и чл. 9 от ЗЗД, като ограничил и лишил правните субекти от свобода на договаряне и бил игнорирал съгласието на страните по търговската сделка.

Считат, че въззивният съд бил нарушил разпоредбите относно органното представителство.

Сочат, че Н. С. бил вписал себе си като управител на „Индиго“ ООД въз основа на подправен протокол на ОСС на дружеството за избирането му за управител. Поправката на документите била установена по съдебен ред, с влязъл в сила акт. Продажната цена била отразена в сметка „приходи от продажба“ през 2016 г., т. е. участвала във формирането на финансов резултат за 2016 г. Считат, че е недопустимо съдът да брани интереса на съдружника относно иска му с правно основание чл. 125 от ТЗ.

Молят да се отмени решението и вместо него да се отхвърли иска.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. Дали превратното тълкуване от първостепенния съд на понятието „противоречие с добрите нрави“ е довело до ограничаване, респ. лишаване на правните субекти от свобода на договарянето по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и игнориране на съгласието на страните по търговската сделка?

2. Различава ли се разбирането за това какво е „зло“, според конкретния съдия от първостепенния съдия-докладчик, от разбирането на страните по сделката, процес, който може да се обозначи като субективизация на добрите нрави и превръщането им в индивидуално мнение?

3. Носител ли е съдружникът Н. С. С. на самостоятелни права върху предмета на сделката между „Индиго“ ООД и „Кристим пропъртис“ ЕООД и в този смисъл, налице ли е правен интерес за съдружника С. да предяви искане за нищожност на търговската сделка?

4. Допустимо ли е мотивиране на исковата претенция с евентуална бъдеща претенция за ликвидационен дял от имуществото на дружеството?

5. Съобразено ли е, че сделката е реализирана през 2016 г, Н. С. бил изключен през юли 2020, а искът бил предявен през 2019 г.?

6. Налице ли е органно представителство между страните по сделката или Д. П. О. е договарял сам със себе си, в каквато насока съдът бил развил доводи по пътя на съдебното дирене и бил мотивирал съдебния акт с противоречие на добрите нрави?

7. Дали добрите нрави са принцип в търговското право, дали заместват принципа на еквивалентност на престациите?

8. Дали с прилагането на превратно тълкуване и прилагане на понятието „Д. нрави“ ще се постигне ефекта на справедливостта на правото?

Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – противоречие с Тълкувателно решение 5/12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът в настоящето производство Н. С. С. чрез адв. Р. И. оспорва касационната жалба. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска от съдружника, позовава се на практика на ВКС. Н. С. бил съдружник към момента на продажбата, както и към момента на предявяване на иска. По отношение поставения правен въпрос в т. 1, излага съображения че е неясен. По отношение на четвъртия правен въпрос, счита, че не е разрешен, тъй като искът бил уважен на друго основание, различно от чл. 40 от ЗЗД. Подробно излага съображения за това, че атакуваният договор е във вреда на представлявания. Оспорва всички други поставени правни въпроси, както и наличието на допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да разгледа въззивната жалба на „Индиго“ ООД и „Кристим пропъртис“ ЕООД и да потвърди решението, в частта, с която е прогласена нищожността на сключения договор, въззивният съд е приел, че след отхвърляне на исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, възниква вътрешното условие за разглеждане на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Подробно са развити съображения относно евентуално съединяването на искове за прогласяване нищожност на сделки, като е посочено, че от значение относно предпочитания иск е тежестта на твърдения порок на сделката, като се започне от нищожност поради противоречие на закона, или заобикаляне на закона, към липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Приел е, че е въведено и основание нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, което представлява иск за висяща недействителност, което е по-лек порок, като това основание не следва да се разглежда преди основанията за нищожност съгласно чл.26 от ЗЗД. Нищожност, на основание чл. 26 от ЗЗД, била и нищожността на сделка, извършена във вреда на представлявания съгласно чл. 40 от ЗЗД, но е прието, че не следва да се разглежда преди исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Така е приел, че правилно първоинстанционният съд е разгледал основанието на иска чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави, след като е отхвърлен иска за прогласяване на нищожност, поради липса на съгласие

Прието е за установено, че съдружници в „Индиго“ ООД са Д. П. О. и Н. С. С., като и двамата били управители. На 08.02.2016 г. Н. С. бил заличен като управител и дружеството се представлявало само от управителя Д. П. О.. „Кристим пропъртис“ било регистрирано на 23.04.2014 г. с едноличен собственик на капитала и управител Д. П. О., дружеството било с капитал 5 000 лв.

Между „Индиго“ ООД и „Кристим пропъртис“ ЕООД бил сключен договор за продажба на недвижим имот, на 31.03.2016 г., оформен с нотариален акт 132 том I рег. 1487 дело 118 на Нотариус Н. Н., с район на действие РС-Бургас, по силата, на който „Индиго“ ООД продава на „Кристим пропъртис“ ЕООД недвижим имот, идентификатор 67800.53.34 на КККР на [населено място], одобрен със заповед 2011 г. с адрес, [населено място], м. „Мапи“ с площ 3 327 кв. м. за сумата 70 000 лв. С оглед заключението на вещото лице е приел, че пазарната стойност на имота е 530 890 лв. Прието е, че многократно пазарната цена, надхвърля цената, уговорена между продавача и купувача. Прието е, че цената по сделката била формално платена от представляващия Д. О. и наредена обратно в негова полза в деня на плащането на сключената сделка. Прието е, че при драстична нееквивалентност на престациите по процесната сделка, следва да се приеме, че е проявена недобросъвестност при сключването й, изразяваща се в недопустимо надхвърляне границите на свобода на договаряне, определени в чл. 9 от ЗЗД, състоящи се както от правни норми, така и от неписани правила и норми на поведение. Доводите на въззивниците за ненакърняване финансовия резултат на дружеството, а с това индиректно и интересите на имуществените права на съдружника, изплащане на дела му са приети за неоснователни. Освен нееквивалентност на престациите като резултат от сделката била постигната трансформация на дълготраен актив от имуществото на дружеството, в краткотраен актив, негарантирано и необезпечено вземане, спрямо свързано лице. Накърняването интересите на кредиторите на дружеството, в т. ч. и ищеца, формално представлявало основание за обявяване на сделката като относително недействителна, но която сделка била засегната от съществен порок – накърняване на добрите нрави, съществен порок, свързан с нищожност на сделката. Този порок, накърнение на добрите нрави, съдът е свързал не само с драстичната нееквивалентност на престациите, но и злоупотребата с правомощия за постигане облагодетелстване само на купувача по сделката при липсата на обоснован стопански интерес за продавача, възможност, която съществувала единствено с оглед съвместяване в едно и също лице, П. О., на качеството на управител и представител по закона – продавача „Индиго“ ООД, в качеството на мажоритарен съдружник, качеството на представляващ управител на купувача по сделката „Кристим пропъртис“ ЕООД и единствен собственик на капитала на последното. Едновременно съвместяване на посочените качества изисквала изключително висока степен на добросъвестност и отговорност при упражняване правомощията от законния представител на двете дружества, в зачитане постигане баланс в правата на всички правни субекти, върху чиито интереси рефлектирало пряко или косвено резултатът от сключената сделка, а и търговският оборот като цяло. Прието е, че О. е използвал съвместяване на посочените качества и свободата на договаряне целенасочено от него, в разрез с изискуемата отговорност – облагодетелстване само на едната от двете представлявани от същото лице и страни по сделката, при което интересите на другата са засегнати съществено и пряко, а индиректно, и тези на въззиваемия-ищец във връзка с уреждане на имуществените му отношения като съдружник. Това е обусловило извод, че всички тези недобросъвестни действия, както и драстичната нееквивалентност на престациите, са накърнили добрите нрави и поради това е налице соченото от ищеца основание за нищожност на сключения между дружествата договор за продажба.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване изискванията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

В случая е посочено наличие на основание, вероятна недопустимост на въззивното съдебно решение, доколкото е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска за нищожност на договора. Настоящият съдебен състав констатира, че ищецът Н. С. С. от 2008 г. е съдружник в дружеството „Индиго“ ООД.

С оглед на изложените твърдения за разпореждане със собствено на дружеството, в което съдружник е ищецът, имущество, настоящият съдебен състав намира, че ищецът има правен интерес от предявения установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска и неговата допустимост. Целената с предявения иск защита ще се постигне, като се установи между ищеца и ответниците, че сделката, сключена между ответниците, не е провела правно действие. Нуждата от защита се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. В конкретния случай, правният интерес на ищеца произтича от евентуалното накърняване на неговите имуществени права като съдружник в дружеството, което е отчуждило недвижимия имот. Ищецът макар и да няма самостоятелни права върху имота, обект на сделката, има правен интерес от предявяване на иска. Достатъчно е наличието на евентуален, а не пряк интерес. Такъв интерес произтича за него, поради това, че процесното правоотношение по осъществения договор за продажба, засяга правата му на съдружник в дружеството-отчуждител. Ищецът има качеството съдружник в дружеството с ограничена отговорност и сключеният договор продажба отчуждава недвижим имот, който е част от активите на дружеството. По този начин се засяга в качеството му на съдружник правото му на информация и икономическите му права, правото му на дивидент и право на ликвидационен дял, при прекратяване на дружеството или правото на съдружника на дружествен дял при уреждане на имуществените последици съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

По отношение на твърдението за настъпилото в хода на процеса изключване на ищеца Н. С. С. като съдружник в дружеството, с оглед представения протокол от общо събрание на съдружниците на „Индиго“ ООД от 09.07.2020 г., настоящият съдебен състав счита, че решението на Общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник провежда действие между съдружниците, като суспендира членството до изтичане на срока за предявяване на иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, респ. до влизане в сила на решение по такъв иск, ако бъде предявен. Ако бъде предявен и уважен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, членствените права на съдружника ще бъдат възстановени, респ. ако бъде отхвърлен, членствените права ще бъдат отречени. Правното действие на решението спрямо дружеството означава, че не може да упражнява неимуществени права през периода от изключването до влизане в сила на решение за отхвърляне на иска, респ. изтичане на срока за предявяване на иска. Ако решението за изключване бъде отменено, то възстановява правното положение на съдружника към момента преди изключването му, ако е оспорил преразпределението на дружествените дялове. По отношение на имуществените си права, с обратно действие, следва да се уредят, от момента на изключването по отношение на възникналите му права, като например право на дивидент, възникнало до изключването. От друга страна и при отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, с който ще се отрече отмяната на решението на общото събрание на съдружниците, съдружникът има право на дял от имуществото, съответстващ на дела му на участие в капитала на дружеството. Този дял се определя от имущественото състояние на дружеството съгласно последния баланс, на месеца, в който е осъществено прекратяване на членството в дружеството. Това обуславя наличието на имуществено право, което е засегнато от атакуваната сделка и обуславяща наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск. От вписванията в търговския регистър не се установява заличаване на Н. С. С. като съдружник. Налице е правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, която е установена от въззивния съд и не може да се приеме, че в случая са налице основания, обуславящи наличие на вероятна недопустимост на съдебното решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо и това изключва наличието на основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

По отношение на поставените от касатора правни въпроси:

Поставеният първи правен въпрос, не е обуславящ изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, за да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, следва да е включен в предмета на делото, да разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. Правният въпрос за свободата на договарянето, не е разрешен по начин, който да обуслови изхода на спора. Въззивният съд освен свободното изразяване на съществената воля при сключване на договора, за да определи същия като наименован договор за продажба на недвижим имот, е приел, че страните в рамките на свободата на договаряне, на основание чл. 9 от ЗЗД са постигнали съгласие относно сключване на договора. Именно при определяне границите на свободата на договаряне, съдът е приел, че при изразяването си страните са нарушили добрите нрави. Поради това поставеният правен въпрос, представлява разрешение по същество на спора, което не е свързано само със свобода на договарянето, а с преценка, дали изразената свобода на договарянето в сключения между ответниците договор, накърнява добрите нрави. По същество този правен въпрос не представлява основание за допускане касационно обжалване, а е свързан с правилността на съдебното решение. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос не може да се свърже с правилността на въззивното съдебно решение.

По отношение поставения втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че съдържа оценка на касатора и не представлява правен въпрос. Съдът не е изхождал от субективните си разбирания, а при установяване на фактите, е дал тяхното правно значение.

По отношение на поставените трети и четвърти въпроси, настоящият съдебен състав подробно разгледа наличието на правен интерес за ищеца и прецени, че имуществените права на ищеца, в качеството му на съдружник в дружеството-продавач, са засегнати от атакуваната сделка, което предопределя наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск.

По отношение на поставения пети правен въпрос, отново следва да се посочи, че наличието на правен интерес е изследвано към момента на сключване на договора, 31.03.2016 г., към момента на предявяване на иска – 2019 г. и към момента на приключване на устните състезания и е обосновано заключение, че такъв съществува. Настъпилото прекратяване на членствено правоотношение в по-късен момент от атакуваната сделка, през 2020 г. не може да изключи наличието на правен интерес, по вече изложените по-горе съображения относно правния интерес на съдружника с прекратено участие в дружеството.

Поставеният шести правен въпрос не е обусловил изхода на спора. Основният извод е, че с нееквивалентността на престациите е постигнато накърнение на добрите нрави, защото тази нееквивалентност не е просто разлика в пазарните цени, а представлява накърнение в пъти на еквивалентността или продаване на 13 % от постижимата пазарна цена, което изключително много ощетява дружеството и представлява неразумна сделка при липса на икономическо оправдание за това. При тази преценка са изложени допълнителни аргументи, че когато едно физическо лице представлява едновременно две дружества и договаря от името и на двете дружества, то трябва да има прозрачност и икономическа разбираемост на сключената сделка. Въззивният съд не е развил доводи за договаряне сам със себе си. Напротив подчертана е правосубектността на дружествата, от чието име е изразена воля от едно и също лице и е подчертано, че в тези случаи, следва сделките да имат икономическа прозрачност, каквато в случая не е установена, предвид драстичната нееквивалентност на престациите, липсата на икономическа обоснованост на трансформиране на един недвижим имот в парични средства, които явно не са били предназначени за включване в имуществото на дружеството, предвид почти едновременното им със сключване на сделката, изтегляне от управителя. Всички тези обективни белези, преценени в съвкупност, са обосновали извода на въззивния съд, че е накърнен принципът на справедливост, като се закриля признатия от закона интерес. Така при атакуваната продажба е прието, че липсва защитения от закона интерес, да е налице размяна на насрещни престации, които следва да са икономически еквиваленти и ако не е постигната тази еквивалентност, да е налице друг интерес, обосноваващ размяната между страните. В случая не е установен такъв интерес и е прието, че липсата на еквивалентност изисква икономическа обоснованост, каквато не е установена в процеса. Липсват мотиви относно соченото във въпроса основание – договаряне сам със себе си. Поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставените седми и осми правни въпроси, настоящият състав намира, че са теоретични и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. По същество представляват оплакване срещу правилността на направените от въззивния съд изводи. Следва да се посочи, че съгласно чл. 288 от ТЗ, за неуредените от Търговския закон случаи се прилагат правилата на ЗЗД. Следователно добрите нрави са принцип в търговското право. Това е разяснено и с тълкувателно решение в т. 3 от Тълкувателно решение 1/15.06.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно, което добрите нрави са неписани, морални норми, на които законът е придал същото правно значение, както на закон и когато съдът установи противоречие със същите, следва да приеме, че са нищожни сделките, сключени при накърнение на добрите нрави. Част от добрите нрави е принципът на справедливост, който изисква и в гражданските, и в търговските отношения да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави във всеки случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. С оглед разясненията в това тълкувателно решение следва, че преценката се прави с оглед конкретно установените обективни факти, свързани с изразената воля на страните. Посочените правни въпроси не представляват основание за допускане касационно обжалване, тъй като не кореспондират с изложените от въззивния съд мотиви на решението.

Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото касаторите не са изложили мотиви, кореспондиращи на посоченото основание. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на посочената допълнителна предпоставка, касаторът следва да посочи че създадената чрез тълкуване практика на ВКС е неправилна, поради неточно тълкуване на нормата или следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в обществените условия или създадени нови норми, или е налице непълнота, неяснота и противоречие в правната уредба и следва да се извърши точно тълкуване на нормата. В случая нито една от посочените предпоставки не са мотивирани от касаторите, поради което не е налице соченото основание.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника по касация следва да се възмездят направените по делото разноски. Видно от договора за правна помощ, че Н. С. е заплатил разноски от 6 000 лв, възнаграждение за предоставена правна помощ от адв. Р. И., като е удостоверено плащането им в брой. Следователно е установено извършването на разноски и същите следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 17.12.2021 г. по т. д. 226/21 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „ИНДИГО“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], офис 5 и „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, офис 225 Б да заплатят на Н. С. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 6 000 лв, разноски по делото пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: