Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2397/2021 г., стр. 5/5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№50545София, 15.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 26.09.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2397 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатен остатък по фактура № 20284/30.11.2014 г. за цена на електроенергия през м. ноември 2014 г., доставена от третото лице „Т. С. ЕАД на ответника и на основание сключен между третото лице и ищеца договор за прехвърляне на вземането от 29.12.2014 г.

По подадената от ищеца жалба въззивният съд е потвърдил решението. Изложил е съображения, че макар и към момента на доставката между третото лице и ответника да не е действал договор за продажба на електроенергия – комбинирано производство, съгласно чл. 162 от Закона за енергетиката ответникът е бил длъжен да изкупи по регулирани цени произведената от третото лице електроенергия от високоефективно комбинирано производство, поради което и независимо от липсата на нарочен договор по чл. 93а вр. чл. 97 и чл. 92 ЗЕ между третото лице и ответника е съществувало правоотношение по продажба на произведената електроенергия. Приел е по-нататък, че с оглед постановките по ТР № 3/2011 на ВКС-ОСГТК задълженията на страните по това правоотношение са били с периодичен характер, като произтичащи от общ правопораждащ факт – законоустановената облигация за изкупуване, били са определяеми, в частност задължението на ответника предвид законоустановения механизъм за регулиране на цената с решение на ДКЕВР, и са подлежали на заплащане периодично съобразно издаваните от третото лице фактури според установената между страните търговска практика. С така приетия периодичен характер на вземанията е обосновал решаващия извод, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД процесното вземане се погасява с тригодишен давностен срок, изтекъл преди предявяване на иска, дори и броен от най-късната дата на последното извършено от ответника частично плащане.

Извън това съдът е изложил и допълнителни съображения за неоснователност на иска, като е приел, че с два броя писма от м. февруари 2017 г. ответникът съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД е упражнил правото си да посочи кое задължение следва да се счита погасено с извършените частични плащания, а именно изцяло главницата по процесната фактура, като този начин на погасяване е бил признат и от ищеца с писмо от м. април 2018 г.

Допускането на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

1) могат ли страните по законовоуреден договор за изкупуване на електроенергия, обвързани от облигацията на чл. 162 ЗЕ, в който договор за уредени основните задължения на страните – за производство на електроенергия и за изкупуването на преференциални цени, да разширяват съдържанието му, като уредят начина и падежа на задължението за заплащане на цената на закупената електроенергия чрез създадена търговска практика помежду си;

2) представляват ли периодични плащания задължения, породени от закона и по-конкретно – задължението на обществения доставчик по чл. 162 ЗЕ да изкупи цялото количество електроенергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход и количеството електроенергия, необходимо за осигуряване на експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електроенергия от комбинирано производство;

3) следва ли въззивният съд да обсъди всички оплаквания на страната във въззивната жалба;

4) следва ли съдът да приеме за доказан факт единствено по силата на императивна разпоредба, без да са доказани елементите от същата разпоредба;

5) може ли съдът да счете за доказано наличие на императивно задължение, предвидено в нормативен акт, без да е проведено пълно и главно доказване от страната, позоваваща се на това задължение, на всички елементи от фактическия състав на правната норма;

6) какъв е срокът на погасителната давност, с която се погасяват вземанията на производителите на електроенергия от обществения доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор;

7) обхващат ли се задълженията за заплащане на цената на закупената електроенергия по договорите за продажба на електроенергия, сключени между производител и обществен доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор, под понятието „периодично плащане“;

8) до кой момент длъжникът може да избере кое свое задължение иска да погаси с направеното частично плащане, когато същото не е достатъчно да погаси всички задължения на длъжника – до момента на плащането или във всеки момент, дори след извършеното плащане;

9) следва ли длъжникът ясно и категорично да посочи на кредитора кое свое задължение иска да погаси с извършеното частично плащане и до кой момент може да бъде направено то;

10) длъжен ли е съдът да прецени изявлението на страна по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, с всички обстоятелства по делото и да съобрази установения с това признание факт при формиране на правните си изводи.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

По първия въпрос не се установява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика, свързана с непълнота на правната уредба, като се поддържа, че нито в Закона за енергетиката, нито в съответните подзаконови нормативни актове е уреден въпросът относно начина на фактуриране и падежа на задълженията на НЕК по изкупуване на произведената от топлофикационните дружества електроенергия. Не са изложени обаче каквито и да било аргументи за обосноваване на наличието на непълнота на уредбата, извън общото твърдение за това. Предвид частноправния характер на процесното правоотношение, макар и регулирано с особени норми, създадено и развиващо се между търговци, приложение намират съответните разпоредби на Търговския закон, а при непълнота в тях – субсидиарно разпоредбите на общия граждански закон, евентуално търговските обичаи – чл. 288 ТЗ. Следователно, за да е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по конкретния правен въпрос, е необходимо непълнота на правната уредба да бъде обоснована не само съобразно специалните норми на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по приложението му, но и от гледна точка на приложимата съгласно чл. 288 ТЗ по-обща правна уредба, което обаче в случая не е сторено.

Вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009. Въззивният съд не е обосновал извод, че задължението на обществения доставчик по чл. 162 ЗЕ за изкупуване, съответно и задължението за заплащане на цената, е периодично във всички случаи, а конкретния си извод за периодичност на процесното вземане и произтичащата от това приложимост на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е основал на установения между страните начин на отчитане и заплащане, а не върху вида на вземането (за цена, дължима на производител на електроенергия от обществения доставчик по чл. 162 ЗЕ).

Въпросите от трети до пети също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са поставени в контекста на довода на жалбоподателя, че не е доказано третото лице да е било присъединено към мрежата на ответника, както и какви са били отделните количества енергия от комбинирано и некомбинирано производство, оттук и за неприложимост на чл. 162 ЗЕ. Въпросът не държи сметка, че в конкретния случай посочените обстоятелства не са били предмет на спор, вкл. с оглед посоченото от самия жалбоподател още в исковата молба, че вземането е за цена на електроенергия, произведена по комбиниран способ и некомбинирана енергия, произведена при работа за осигуряване на експлоатационна надеждност на съоръженията.

Шестият и седмият въпроси също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото извода си за приложимия срок на погасителната давност въззивният съд е основал върху периодичния характер на вземането, а не върху наличието или липсата на писмен договор.

Накрая, не се явяват обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и последните три въпроса, всички свързани с приложението на чл. 76 ЗЗД, доколкото същите нямат отношение към решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 314/27.05.2021 г. по т. д. № 196/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: