Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4136 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. К. С., срещу Решение № 105/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1196/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на К. М. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002618006135-091-001/18.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 501/27.08.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на управителя както по чл. 19, ал. 1, така и по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Независимо че упълномощено лице е подписвало и подавало ГДД и справки-декларациите на дружеството, счита, че управителят е бил наясно с разминаването между декларираната информация и действителното положение. Твърди също, че извършените плащания съставляват умишлено намаляване имуществото на предприятието, имащо за цел да препятства погасяването на публичните му задължения. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността задълженията да бъдат събрани от прекия длъжник, както и изчерпване на всички действия от страна на публичния изпълнител по събиране на сумите от дружеството. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответниците М. М., С. М. и Й. М., в качеството им на законни наследници на К. М., чрез пълномощника адв. Р. С., в подаден писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба и молят за оставяне сила на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е бил РА № Р-16002618006135-091-001/18.06.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 501/27.08.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на К. М. по реда на чл. 19 от ДОПК за задължения на Р. Шейх и Ко ООД за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените на тях, ДДС, задължения за ЗО, УПФ и ДОО (за осигурители) в общ размер на 125 223,13 лв. главница и 52 266,71 лв. лихви.

В хода на ревизионното производство е установено, че към момента на ревизираните периоди Митев е притежавал 49 дяла от Р. Шейх и Ко ООД и е бил управител заедно с Р. Шейх на дружеството, като двамата са го представлявали заедно и поотделно. По отношение на дружеството има издаден РА № Р-2203-1404292-091-001/16.02.2015 г., с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2013 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит по отношение на доставки, чиято реалност не е доказана. Това е дало основание на приходните органи да ангажират отговорността на Митев по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като е прието, че подаването на неверни справки-декларации и ГДД по чл. 92 от ЗКПО съставлява укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви. За да ангажират отговорността на лицето и по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, данъчните органи са приели, че са осчетоводени значителни суми, изплатени от касата на дружеството, за които липсват доказателства, че са свързани с дейността му, като същите са квалифицирани като скрито разпределение на печалбата.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което го е отменил. Решаващата инстанция е приела за безспорно установено, че през ревизираните периоди лицето е било управител на Р. Шейх и Ко ООД. В частта за определени задължения по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че не е налице умишлено поведение от страна на лицето, насочено към укриване на факти и обстоятелства, подлежащи на деклариране, както изисква нормата, тъй като ГДД и справки-декларациите не са подавани лично. Според съда не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани, тъй като същата следва да се ползва с уникалност, съобразно съдебната практика, а такава в случая не се установява. Прието е още, че от страна на приходните органи не е доказана невъзможността задълженията да бъдат събрани от прекия длъжник, тъй като към момента на деклариране на неверните данни, активите на дружеството са превишавали размера на задълженията. За да отмени акта и в частта за определени задължения по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел, че безспорно през ревизираните периоди от Р. Шейх и Ко ООД са изплащани суми в брой в полза на различни физически и юридически лица. Въпреки това обаче плащанията не могат да бъдат квалифицирани като скрито разпределение на печалбата или дивидент, защото не са изплатени в полза на съдружници от дружеството. Противно на приетото от ревизиращите органи, съдът е постановил, че извършените плащания към СМРМ Т Инвест ООД, което се явява свързано лице, не са направени без основание с оглед представените доказателства в хода на ревизията. В заключение е посочено, че съгласно назначената по делото експертиза към 31.12.2017 г. дружеството е разполагало с активи на значителна стойност, поради което не е доказана невъзможността сумите да бъдат събрани от прекия длъжник.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Спорът и пред настоящата касационна инстанция е правен и се свежда до това дали са налице законово изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството.

Както правилно е съобразено и от административния съд, фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва следните елементи: ревизионното производство се провежда по отношение на субект, който е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; възникнало задължение на лицето по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; наличие на действие или бездействие във връзка с укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, като то трябва да е извършено умишлено. Необходимо е виновно поведение на лицето, което трябва да бъде доказано, както и да бъде установена причинно-следствена връзка между укриването на фактите и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

В случая е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като ревизираното лице е било управител на дружеството от неговата регистрация до датата на издаване на ревизионния акт. Безспорно установено е и наличието на задължения на Р. Шейх и Ко ООД, произтичащи от задължения по ЗДДС и ЗКПО, по отношение на които има необжалван ревизионен акт, ползващ се със стабилитет. По отношение на втория необходим елемент за законосъобразното ангажиране отговорността на трето лице действие или бездействие, насочено към укриване на факти и обстоятелства, които лицето е длъжно да обяви, настоящият състав намира за недоказан. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за деклариране на неосъществени доставки с цел неправомерно ползване на данъчен кредит и намаляване на дължимия за внасяне ДДС в случая е релевантно за установяване задълженията на дружеството. Не е доказано обаче, че именно Митев е декларирал неверните данни, както и че е действал умишлено, тъй като е установено, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г., както и справките декларации, във връзка с които на Р. Шейх и Ко ООД са установени допълнителни задължения, не са подавани лично от лицето. Съответно при липса на втория елемент, не би могла да е налице и причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Също така правилно първоинстанционният съд е приел, че приходната администрация не е установила момента, от който е настъпила невъзможност задълженията на Р. Шейх и Ко ООД да бъдат събрани. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за Митев към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Видно от заключението на вещото лице, към 31.12.2017 г. дружеството е разполагало с активи на обща стойност 1 664 635,71 лв., в това число и ДМА, противно на твърденията на касатора, че изпълнението е било затруднено от естеството на предмета на изпълнение стоки, по-конкретно зърно.

По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в случая с ревизионния акт е обоснована първата хипотеза на т. 1 от цитираната норма, която предвижда, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. С оглед установените факти и доказателствата по делото, извършените плащания към Вимекс ООД, К. Т. ЕООД, Фермер МД ЕООД, СМРМ Т-Инвест ООД, М. Г., О. Х., Р. Мехмед, Г. П. и Зет Ем 46 ЕООД не могат да бъдат третирани като скрито разпределение на печалбата или изплащане на дивидент, независимо от счетоводното им отчитане и документалното им оформяне посредством РКО. Това е така, тъй като приходните органи не са установили по отношение на изплатените суми в полза на описаните по-горе физически и юридически лица, че същите са останали в патримониума на Митев. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо изисква стриктно тълкуване, съответно, за да бъде ангажирана отговорността на лицето законосъобразно, следваше да бъде доказано по категоричен начин, че разплащанията представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент и че същите са останали у лицето. По отношение на свързаното дружество СМРМ Т-Инвест ООД, като част от административната преписка са представени договори за заем и наем н склад, поради което не може да се приеме, че е налице извършено отчуждаване на парични средства без основание и връзка с икономическата дейност на дружеството, още повече, че отново това обстоятелство не може да се квалифицира като изплащане на дивидент или скрито разпределение на печалбата по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което процесният ревизионен акт е отменен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Принципно, при този изход на спора, се следват разноски в полза на ответниците по касация, но в случая претенцията им се явява просрочена, тъй като съдебното заседание е проведено на 06.02.2023 г., а искане за присъждане на разноски и доказателства за извършването им са постъпили на 08.02.2023 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1196/2019 г. по описа на Административен съд Хасково

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА