Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: М. Г. Ю. Р. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 4165 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г. (Наредба № 11/2002 г.).
Образувано е по касационна жалба на С.ТРАНСПОРТ ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. Кюстендил и адрес на управление: [адрес], представлявано от управителя С. П., чрез процесуален представител адв. Л. В. от Адвокатска колегия (АК) Кюстендил, срещу решение № 35/07.03.2022 г., постановено по адм. дело № 403/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-01-544/10.11.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА) към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.
Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения от изпълнителния директор на ИААА индивидуален административен акт. Мотивира становище, че пороците в обосновката на атакуваното волеизявление се състоят в това, че в съдържанието му не е посочен конкретният размер на дължимите публичноправни задължения, както и липсва анализ на правната валидност на издадения лиценз на Общността, а копие от същия не е представен и по делото. Счита за неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като аргумент в подкрепа на тезата си мотивира твърдение за ненадлежно учредена представителна власт на лицето, комуто е връчен оспореният индивидуален административен акт и документите по издаването му. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакуваната заповед. Не претендира разноски.
Ответникът изпълнителен директор на ИААА, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на С.ТРАНСПОРТ ЕООД срещу заповед № РД-01-544/10.11.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА към МТИТС, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, буква б, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6, предл. 2-ро и ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 6, ал. 4, предл. 2-ро и чл. 9, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 11/2002 г.; обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г.) са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 11215 за извършване на превоз товари, отписани са 3 броя заверени копия към посочения лиценз и е разпоредено незабавнотото им връщане.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че С.ТРАНСПОРТ ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 11215/19.11.2013 г.
Въз основа на получено в Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация (АА) гр. Кюстендил уведомление с изх. № 12-00-250/20.10.2020 г. на кмета на община Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е изпратен списък на лицата с неплатени публични общински вземания над 5 000 лева, в който фигурира и С.ТРАНСПОРТ ЕООД, е издадена Заповед № РД-14-49/06.01.2021 г. на началника на ОО АА гр. Кюстендил, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) спиране на дейността на С.ТРАНСПОРТ ЕООД, [ЕИК], притежаващ лиценз на обществен превоз на товари № 11215 от 19.11.2018 г. за извършване на обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца.
С писмо с рег. № 07-00-00-475/25.05.2021 г. началникът на ОО АА гр. Кюстендил е изискал от кмета на община Кюстендил информация относно погасяването на задълженията, описани в уведомлението от 20.10.2020 г.
В отговор на отправеното запитване кметът на община Кюстендил е депозирал в ОО АА гр. Кюстендил, писмо с изх. № 12-00-250/28.05.2021 г. по описа на общината, респ. вх. № 07-00-00-475/31.05.2021 г. по описа на ОО АА гр. Кюстендил, с приложена справка, видно от която С.ТРАНСПОРТ ЕООД има задължения за периода 2016 г. 2020 г. в размер на 14 764,78 лева.
С доклад с рег. № 11-17-4707/21.06.2021 г. е констатирано, че задълженията, установени със заповедта за прилагане на ПАМ (ЗППАМ), не са погасени в указания тримесечен срок, както и към момента на извършената проверка, поради което е направено предложение за започване на административно производство по отнемане на притежавания от дружеството лиценз, поради липса на законовата предпоставка за упражняване на дейността наличие на финансова стабилност.
Изпълнителният директор на ИААА е образувал производство по отнемане на лиценза, за което по реда на чл. 26, ал. 1 АПК е уведомил С.ТРАНСПОРТ ЕООД с писмо с изх. № 11-17-4707/28.07.2021 г., като му е указал възможността за депозиране на искания и възражения по наведените твърдения, както и за ангажиране на доказателства за съответствие с изискванията за финансова стабилност на дружеството. Писмото е получено от А. Г. на 30.07.2021 г., въз основа на нотариално заверено пълномощно от 13.08.2013 г.
Доколкото в предоставения срок и до 10.11.2021 г. не са представени документи, удостоверяващи, че С.ТРАНСПОРТ ЕООД отговаря на изискванията, заложени в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 7 ЗАвтП и чл. 6 Наредба № 11/2002 г., органът е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП и на чл. 9, ал. 3, т. 2, б. а Наредба № 11/2002 г. и е издал атакуваната заповед, с която е прекратил правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 11215 за извършване на превоз товари, постановил е отписване на 3 броя заверени копия към посочения лиценз и е разпоредил незабавнотото им връщане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Кюстендил е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 7, ал. 1 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В отговор на възражението за ненадлежно уведомяване за започналото административно производство, съдът е анализирал съдържанието на приложеното по делото пълномощно на А. Г., и приемайки, че същата има качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), е формулирал извод за спазване на задълженията по уведомяване на лицето, по отношение на което е инициирано производството по отнемане на лиценза и оттам за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, установени чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП и на чл. 9, ал. 3, т. 2, б. а Наредба № 11/2002 г., т. к. от една страна, от представеното удостоверение по чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 ДОПК, издадено от кмета на община Кюстендил, и приложената справка от Националната агенция за приходите (НАП), се установява, че дружеството има непогасени публични задължения за данъци, а от друга, същото не е доказало финансовата си стабилност чрез представяне на изискуемите документи в срока, регламентиран изрично в закона. Формулирал е извод, че доколкото законодателят е възложил в тежест на превозвача ежегодно да удостоверява своята финансова стабилност и предвид обстоятелството, че това не е сторено, обективираното в атакуваната заповед волеизявление е издадено при спазване на условията за законосъобразност на административните актове, поради което и е отхвърлил подадената от С.ТРАНСПОРТ ЕООД жалба.
Решението е правилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, спорът се концентрира върху това дали дружеството-притежател на отнетия лиценз е надлежно уведомено за започналото административно производство, както и дали актът съдържа прецизно изложение на фактите и обстоятелствата, представляващи основания за упражнената разпоредителна власт, а по същество и дали същите се установяват от ангажираната по делото доказателствена съвкупност.
По делото е безспорно, че С.ТРАНСПОРТ ЕООД е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 11215/19.11.2013 г. В контекста на твърдението, съдържащо се в касационната жалба, че копие от лиценза не е представено по делото, както и че в издадения акт не се съдържат негови индивидуализиращи признаци, и в частност период на валидност, касационната инстанция намира за необходимо да посочи следното:
Първо, страните не спорят по факта дали дружеството притежава лиценз или не, както и относно неговото правно действие. Подобни съображения не са изложени нито в първоинстанционната жалба, с която е сезиран АС Кюстендил, нито в хода на проведеното на 08.02.2022 г. открито съдебно заседание, нито в някой друг момент от съдебното производство. Предметът на търсената съдебна защита се въвежда от жалбоподателя чрез заявяване на конкретни твърдения, подкрепящи тезата за незаконосъобразност на оспорения акт, и е допълнен от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, задължаваща съда да провери атакуваното волеизявление в контекста на всички основания за законосъобразност по чл. 146, т. 1 т. 5 АПК. След като пред съда не са развити противоречиви тези по отношение на притежавания лиценз, то правилно това обстоятелство е прието за безспорно и по отношение неговото установяване не са събирани допълнителни доказателства, в това число и прилагането на копие от лиценза по делото.
Второ, издаването на лицензи за международен превоз на пътници и товари е подчинено на правен режим, съдържащ се в Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (Регламент № 1071/2009), Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (Регламент 1072/2009) и Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (Регламент № 1073/2009), както и в националните нормативни актове ЗАвтП и Наредба № 11/2002 г.
Регламентите нормират извършването на международни превози на пътници и товари, поставяйки като условие притежаването на лиценз Арг.: чл. 4, 1 Регламент $ 1072/2009 и чл. 4, 1 Регламент № 1073/2009. Предвидено е издаването на оригинал на лиценз на Общността, който да се съхранява при превозвача, и копия от него, чийто брой съответства на броя на превозните средства, използвани за превоз на пътници или товари, с които разполага лицензопритежателят, независимо дали са изцяло негова собственост или се използват на друго основание по-специално съгласно договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг. (Сравн.: чл. 4, 2 Регламент № 1072/2009 и чл. 4, 2 Регламент 1073/2009). И в двата регламента се съдържа правило, че лицензите трябва да съответстват на утвърдения образец съответно на Приложение II от Регламент № 1072/2009 или приложение II от Регламент № 1073/2009. От двата образци е видно, че индивидуализиращите лиценза, респ. копието, белези, са следните: отличителен знак на държавата-членка, издател на лиценза, номер на същия (респ. на завереното копие), наименование на компетентния орган/структура, притежател, период на валидност и място на издаване.
Доколкото в случая и в обстоятелствената, и в разпоредителната част на атакуваната заповед са посочени данни относно притежателя и номера на лиценза, то непосочването на периода, указващ правната му валидност, не оказва влияние върху възможността същият да се индивидуализира.
Несподелим е и доводът за порочно формулиране на фактическото основание за постановяване на заповедта, аргументирано с липса на данни досежно периода и размера на установените публични задължения. Според предписанието на чл. 7, ал. 7 ЗАвтП, изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 ДОПК. Очевидно законът не се интересува от размера, основанието или някаква друга характеристика на задълженията. Релевантен е единствено фактът на тяхното наличие, поради което констатацията, че С.ТРАНСПОРТ ЕООД към датата на издаване на заповедта за отнемане на лиценза има непогасени публични задължения, е достатъчна, за да обоснове съответния краен извод. Органът не е бил длъжен да конкретизира нито периода на тези задължения, нито тяхната обща стойност, каквато теза застъпва касаторът и която предвид изложеното, е несъстоятелна.
Следователно актът не страда от пороци в начина на формулиране на волеизявлението, закрепено в него, поради което е правилен изводът на съда за съответствието му с изискванията за форма и съдържание.
Касационната инстанция споделя и заключението на АС - Кюстендил за надлежно проведено административно производство и съответствие на издадената заповед с приложимата материалноправна регламентация.
Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност на превозвачите. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила детайлната й регламентация на национално и на европейско ниво.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАвтП лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на ТЗ, когато отговарят на определени изисквания, едно от които е това за финансовата стабилност. По аргумент от ал. 6 от същата разпоредба, изискването за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 е изпълнено, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното функциониране на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. Според предписанието на ал. 7 с. з., изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 ДОПК.
Следователно законът установява две предпоставки една положителна и една отрицателна, чието кумулативно наличие удостоверява финансовата стабилност на превозавача, а наличието на последната се окачествява като едно от условията за валидност на издадения лиценз. В случая органът се е позовал и на двете, визирани в чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, предпоставки, констатирайки от фактическа страна, че превозвачът не е ангажирал доказателства за финансовата си стабилност, както и че същият разполага с публични задължения, за които е получено уведомление по реда на ДОПК.
Условията и редът за установяване съответствието със законовите изисквания по отношение на превозвачите, едно от които е финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 5 Регламент № 1071/2009. Визираният нормативен акт е Наредба № 11 /2002 г., разпоредбата на чиито чл. 3 указва, че лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на следните изисквания: благонадеждност (добра репутация); професионална финансова стабилност; компетентност и установяване на територията на Р. Б. Случаите, в които се доказва финансовата стабилност, са регламентирани в чл. 6, ал. 7, и са следните: 1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността; 2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността; 3 всяка година:: а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. От своя страна, начинът на доказване финансовата стабилност е указан в ал. 8 от същата разпоредба, и се състои в представяне на справка по образец (приложение № 3 към Наредбата) с приложение изброените в т. 1 т. 3 документи, а именно: годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5 и договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6.
Следователно на законово равнище е определено задължение за ежегодно представяне на доказателства за съответствие с нормативните изисквания, установяващи финансовата стабилност на превозвача. Последиците от непредставянето в срок на необходимите документи са уредени в нормата на чл. 11, ал. 1, б. б ЗАвтП, позволяваща на лицензиращия орган да прекрати правата на превозвача, произтичащи от издадения лиценз в случай, че същият престане да отговаря на законоустановените изисквания на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП. Лицензиращият орган е поставен в условията на обвързана компетентност той няма право на каквато и да било субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП факти, е длъжен да приложи автоматично нейната санкция. Законодателят е създал една фикция, приравнявайки факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи в липса на подлежащото на доказване състояние. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. - Виж например: Решение № 9355/13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5899/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 3182/10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 10203/2020 г., VII на Върховния административен съд, Решение № 7547/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 10493/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 331/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10458/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 1355/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8053/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 769/19.01.2018 г., постановено по адм. дело № 14275/2016 г., VII о. на Върховния административен съд и други.
Това разрешение напълно кореспондира с 7 от преамбюлната част на Регламент № 1071/2009 г., който регламентира на наднационално ниво отговорността на държавите-членки за провеждане на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията, определени в регламента (и транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на разпоредби в ЗАвтП и Наредба № 11/2002 г.). Едно от тези условия е изискването за финансова стабилност, заложено в чл. 7 Регламента, което трябва да е налице през цялото време, през което се упражнява дейността, и за чието спазване органът е нормативно задължен да следи служебно.
В случая е безспорно, че С.ТРАНСПОРТ ЕООД не е ангажирал доказателства за удостоверяване факта на финансовата си стабилност, нито към датата на издаването на ЗППАМ, нито към момента на започване на административното производство по отнемане на лиценза, нито към датата, на която е издадена атакуваната в настоящото производство заповед, поради което органът е бил длъжен да издаде оспорената заповед за отнемане на лиценза.
Освен липсата на процесуална активност по ангажиране на доказателства за удостоверяване финансовата стабилност на дружеството, както органът правилно е установил, е била налице и хипотезата на чл. 7, ал. 6, изр. 1-во, вр. ал. 7 ЗАвтП - дружеството има публични задължения, за които е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 ДОПК. Доколкото по делото е представено подобно уведомление, както и справка за наличие на задължения, чиято доказателствена стойност не е оборена по надлежния ред, то твърденията на органа се подкрепят от ангажираните доказателства, а правният му извод корелира с цитираната нормативна регламентация.
По изложените съображения са били налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по отнемане на притежавания от С.ТРАНСПОРТ ЕООД лиценз за извършване на превози.
В отговор на възражението на касатора, че издаването на заповедта е предхождано от производство, проведено в нарушение на установените в АПК правила, мотивирано с твърдение, че уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК е връчено на ненадлежно упълномощено лице, следва да се посочи, че на л. 28 от първоинстанционното дело е приложено пълномощно, което учредява представителната власт на А. Г. по отношение на С.ТРАНСПОРТ ЕООД, във връзка с получаване на всякакви документи, свързани с дейността на дружеството. (Виж т. 4 от същото). Получаването на заповедта за отнемане на лиценз, изхождаща от ИААА, не прави изключение. Противно на изложените в касационната жалба съображения, това действие не изисква нарочно упълномощаване, с изрична конкретизация вида на получавания документ и органа, от който изхожда същият. Видно от съдържанието на пълномощното, същото не е обвързано със срок, а важи до изричната му отмяна, поради което и доколкото по делото не се съдържат данни това пълномощно да е оттеглено по съответния ред към момента на получаването на уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК, е правилен изводът на съда за надлежно извършване на това процесуално действие, а оттам и за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/07.03.2022 г., постановено по адм. дело № 403/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА С.ТРАНСПОРТ ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. Кюстендил и адрес на управление: [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА