Р Е Ш Е Н И Е
№ 50251
гр. София 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 3114 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.4, вр. а л.1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т. срещу решение от 30.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 12/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, в частта, с която е отхвърлено искането по т.3 на Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-9/09.03.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител В. П., рег. № на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч за извършено нарушение на чл.297 ГПК, вр. чл.433,ал.2 ГПК, вр. чл.460 ГПК, като неоснователно.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че дисциплинарнят състав не оспорва, че незаконосъобразно ЧСИ П. въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено извършеното от него разпределение, досежно включването в него и заделяне на сума за лице, което не е взискател и не е кредитор с обезпечено вземане, той извършва превод към това лице за погасяване на евентуалните му вземания. Според жалбоподателя преводът на парична сума към лице, което не е взискател по изпълнителното дело е по същество част от дейността по приключване на изпълнителното дело. Сочи се, че преводът на сума е етап от приключване на изпълнителното дело, поради което визираното в т.3 от искането на Министъра на правосъдието е дисциплинарно нарушение на ЧСИ П.. Искането е да се отмени решението на дисциплинарната комисия в обжалваната част и на ЧСИ П. се наложи дисциплинарно наказание глоба в минимален размер.
Подадена е жалба от ЧСИ В. Л. П., рег. № на КЧСИ срещу решението от 30.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 12/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ за допуснато нарушение на чл.429, ал.1,вр. чл.426 ГПК, визирано в т.1 и т.2 от искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-9/09.03.2021 г. глоба в размер на 5000 лв. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание глоба по смисъла на чл.73,ал.1 ЗЧСИ. Сочи се, че за да бъде конституиран „Вико” ЕООД като взискател по изпълнителното дело е представено споразумение с предходния кредитор [община], от което е видно, че „Вико” ЕООД е платило на [община] задължението, което „Изи паркет” ООД е имал. Според жалбоподателя въпреки, че документът е с наименование споразумение, в него са налице всички белези на договор за цесия. Поради това счита, че ако се приеме, че не са налице условията за встъпване в правата на удовлетворения кредитор от лице, което има правен интерес да извърши това/суброгация/, то е налице цесия, като цесионерът има законно право да продължи всички действия по изпълнителното дело, които са предприети от цесионера до момента на промяна в страните по изпълнителното дело и конституирането на цесионера като взискател по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК и за такова нарушение не следва да му бъде налагана санкция. Поддържа се, че е несправедлив размера на наложеното наказание глоба от 5000 лв., тъй като както самият дисциплинарен състав приема, не е настъпил реален вредоносен резултат от вмененото нарушение на жалбоподателя. Сочи, че всички финансови отношение, както с длъжника „Изи паркет” ООД, на който е възстановил надвнесените суми, така и с „Вико” ЕООД, с което дружество жалбоподателят към момента на подаване на жалбата е в исков процес за неправилно преведена към него сума. Сочи, че „Изи паркет” ООД е оттеглил жалбата си срещу ЧСИ и няма претенции за налагане на наказание, че всички имуществени претенции на всички страни по изпълнителното дело са уредени и никой няма претенции за връщане или получаване на суми. Счита, че размера на санкцията е несправедливо висок и поради факти, че тя е наложена за обединено разгледаните, обсъдени и мотивирани, твърдени нарушения по т.1 и т.2 от искането на МП. В жалбата са мотивирани и доводи за погасяване по давност на дисциплинарната отговорност. Искането е да се отмени решението на ДК в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което искането по т.1 и т.2 на МП се остави без уважение, алтернативно, в случай, че се счете, че наложеното наказание е законосъобразно да се наложи глоба в минимален размер.
Всеки от жалбоподателите в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на съответната жалба.
Ответникът по жалбите Камара на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт А. Д. в писмен отговор и в открито съдебно заседание е изразила мотивирано становище за неоснователност на всяка от жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Всяка от жалбите е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество всяка от жалбите е неоснователна по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 12/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано въз основа на искане от Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-9/09.03.2021г., против ЧСИ В. П., рег.№ , с район на действие - ОС - Ловеч, за нарушения по ИД № 20178790401440. Констатирани са следните нарушения: 1.В нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК с разпореждане от 22.02.2019г. и постановление от 22.02.2019г, ЧСИ е конституирал дружеството „Вико“ ЕООД, като взискател по изпълнителното дело, въз основа на молба с вх.№ 07224/22.02.2019г, без дружеството да отговаря на императивните изисквания посочени в нормата. 2.В нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал.1 и ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 429, ал.1 ГПК, ЧСИ е извършил действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запор на вземане със запорно съобщение от 25.02.2019г. и извършване на опис на движими вещи с протокол от 18.06.2019г, въз основа на молби от дружеството „Вико“ ООД, съответно от 22.02.2019г и 15.06.2019г, което незаконосъобразно е конституирано като взискател по делото. 3.В нарушение на разпоредбата на чл.297 ГПК, вр. с чл. 433, ал.2 от ГПК и вр. с чл. 460 ГПК, ЧСИ е приключил изпълнителното производство с разпореждане от 19.11.2020г, вместо да изготви по делото разпределение, след като действията му по изготвеното разпределение от 22.11.2019г са отменени с Решение от 24.09.2020г по в. гр. д.№ 80/2020г по описа на ОС-Ловеч.
С обжалваното решение е прието за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20178790401440 е образувано от ЧСИ В. П. на 10.10.2017г по молба от [община], против „Изи паркет“ ООД, въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № г и Акт за установяване на задължения по декларация № г. На 16.10.2017г е връчена ПДИ изх.№ 20425/12.10.2017г на длъжника „Изи паркет“ ООД. На 17.10.2017г с разпореждане на ЧСИ е присъединена Държавата за публични вземания в размер на 12 996,76 лв. По искане на взискателя [община] са вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника на 30.10.2017г.
Впоследствие ЧСИ В.П. е извършил поредица от изпълнителни действия.
На 12.03.2018г. е входирана с № 9600 молба от „Булга флоорс“ ЕООД, ведно с приложен оригинал на изпълнителен лист за присъединяване като взискател по изпълнителното дело за вземане в размер на 2550 лв. С резолюция на ЧСИ от същата дата е постановено да бъде присъединен като взискател за сумите по приложения изпълнителен лист.
На 13.03.2018г по изпълнителното дело е подадена молба вх. № 9781 от „Вико“ ЕООД, с която заявяват, че ще започнат изплащане на задължението на „Изи паркет“ ООД, в което притежават 50% от дяловете му, с оглед недопускане реализирането на публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника. Към молбата е приложен платежен документ за внесени 3000лв. по сметка на ЧСИ и 1000 лв. по сметка на [община].
Насрочено е разпределение на постъпилите по делото суми за 05.04.2018г, като страните са уведомени за това. На 05.04.2018г протокола за разпределение е предявен на явилите се лица. Срещу изготвеното разпределение е постъпила жалба от длъжника „И. П. ООД, която е администрирана и внесена в ОС Ловеч. С Решение № 129 от 21.06.2018г по гр. д № 214/2018г ОС Ловеч е отхвърлил жалбата като неоснователна. На 22.06.2018г сумите са преведени съгласно разпределението.
На 12.02.2019г по изпълнителното дело е постъпила молба с № 5579 от „Вико“ ЕООД, с която заявяват че по силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК „Вико“ ЕООД в качеството си на платил частен правоприемник по споразумение има право на изпълнение срещу длъжника. С молбата е поискано да се насочи изпълнението по изпълнително дело № 1440/2017г към вземанията на длъжника по ИД 92/2014 по описа на ЧСИ Р. Д., като му се изпрати запорно съобщение. С резолюция от същата дата ЧСИ е разпоредил да се наложи запор върху вземането на длъжника по ИД 92/2014г по описа на ЧСИ Р. Д., както и е указал на „Вико“ ЕООД да представи договор или др. документ въз основа на който следва да бъдат конституирани като „кредитор“.
1. На 22.02.2019г е входирана с № 7224 молба от „Вико“ ЕООД, ведно с приложено споразумение, пълномощно и платежни документи за внесени такси, с която молят да бъдат конституирани като взискател по ИД 1440/2017г. „като частен правоприемник на [община]“, както и молят да бъде наложен запор на вземанията на длъжника по ИД 92/2014 по описа на ЧСИ Р.Д.. С резолюция от същата дата ЧСИ П. е постановил да се конституира „Вико“ ЕООД в качеството на взискател по ИД и е разпоредил налагането на запора.
В Постановление от 22.02.2019г е инкорпорирано разпореждането на ЧСИ, като е посочено, че конституира „Вико“ ЕООД като взискател на осн. чл. 429 ГПК, въз основа на постигнато споразумение между [община] и „Вико“ ЕООД.
2. Със запорно съобщение изх.№ 5283/25.02.2019г на 25.02.2019г е наложен запор на вземането по ИД 92/2014г на ЧСИ Р.Д..
На 12.03.2019г е входирана молба с № 9264/12.03.2019г, ведно с приложени 4 бр АУЗД от [община], с която молят да бъдат присъединени за събиране вземанията по приложените актове за установяване на задължения по декларация. С резолюция от същата дата, ЧСИ е разпоредил да бъдат присъединени. ПДИ изх.№ 6549/13.03.2019г е връчено на длъжника на 14.03.2019г.
2. На 15.05.2019г. е входирана молба с № 16412 от „Вико“ ЕООД, с която е направено искане за насочване на принудително изпълнение, а именно налагане на запор, чрез опис, оценка и предаване за пазене на трето лице на подробно описани движими вещи. С резолюция от същата дата е насрочен опис на движимите вещи, определено е възнаграждение за пазач 560 лв. Страните са уведомени за насрочения на 18.06.2019г опис и същия е извършен. По запитване от ЧСИ Р.Д. по повод наложения запор, е изпратено съобщение изх. № 16211/27.06.2019г за актуалния размер на дълга по ИД № 1440/2017г, а именно: 26578,00лв., като в него „Вико“ ЕООД не е посочен като взискател.
По изпълнителното дело са извършени поредица от изпълнителни действия от ЧСИ В.П..
С разпореждане на ЧСИ е насрочена дата за изготвяне на разпределение за 22.11.2019г. Всички страни са редовно уведоми. На 21.11.2019г [община] е изпратила актуален размер на дълга.
На 22.11.2019г е изготвено разпределение на сума в размер на 18500 лв., с което са приети за дължими по ИД 1440/2017г следните вземания: За [община] - 10041,01 лв.; за “Булга флоорс“ ЕООД - 2610 лв.; за „Вико“ ЕООД - 17662 лв., респективно на осн. чл. 460 ГПК от постъпилата сума са изплатени такси към ЧСИ, цялото вземане на [община] в размер на 10041,01 лв., частично вземането на „Булга флоорс“ЕООД - 1570 лв. и за „Вико“ ЕООД сума в размер на 5695,49 лв., която е предвидено да остане по сметка на ЧСИ до представяне на изпълнителен лист за горното вземане. Разпределението е предявено на същата дата на явилите се лица.
3. На 27.11.2019г е входирана жалба с № 43394 от длъжника „Изи паркет“ ООД против изготвеното разпределение. Жалбата е администрирана и внесена в ОС Ловеч. На 25.09.2020г е входирано влязло в сила Решение 260024/24.09.2020 по в. гр. д № 80/2020г на ОС Ловеч, с което са отменени действията на ЧСИ, обективирани в изготвено Постановление за разпределение на постъпили суми от 22.11.2019г по ИД 20178790401440. На 19.11.2020г с Разпореждане на ЧСИ е постановено приключване на ИД, тъй като наличната по делото сума е достатъчна за покриване на всички задължения, включително има остатък за връщане на длъжника.
Като взема предвид установените факти по делото съдът преценява за правилни изводите на дисциплинарния състав за извършено дисциплинарно нарушение от ЧСИ В. П. по т.1 и т.2 от искането на Министъра на правосъдието, както и правните изводи относно визираното нарушение по т.3 от същото искане.
Установи се по делото, че изпълнително дело № 20178790401440 е образувано от ЧСИ В. П. на 10.10.2017г по молба от [община], против „Изи паркет“ ООД, въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № г и Акт за установяване на задължения по декларация № г. Легитимирани страни в производството по посоченото изпълнително дело, с оглед приложените актове, подлежащи на принудително изпълнение са взискател – [община] и длъжник „Изи паркет” ООД. Впоследствие с разпореждания на ЧСИ В.П. от 17.10.2017 г. и от 12.03.2018 г. са присъединени взискателите Държавата за публични вземания в размер на 12996.76 лв. и „Булга флоорс” ЕООД за вземане в размер на 2550 лв., удостоверено в представен изпълнителен лист.
Установи се, че с разпореждане от 22.02.2019 г. и с постановление от същата дата ЧСИ е конституирал „Вико” ЕООД на основание чл.429 ГПК в качеството на взискател по изпълнителното дело. В мотивите на постановлението е посочена депозирана молба вх. № 07224/22.02.2019 г. от „Вико” ЕООД с приложено постигнато споразумение от 21.02.2019 г. с [община] за встъпване на търговското дружество в дълга на „Изи паркет” ЕООД към [община]. От приложеното към молбата споразумение от 21.02.2019 г. се установява, че [община] в качеството на взискател по изп. дело № 1440/2017 г. и „Вико” ЕООД са постигнали съгласие дружеството да встъпи и изплати изцяло задължението на „Изи паркет” ООД по изпълнителното дело – чл.1 и чл.2 от споразумението. Съгласно чл.5 след удостоверено от ЧСИ В. П. пълно изплащане на задълженията на „Изи паркет” ООД, дължими на [община] по изпълнителното дело по силата на същото споразумение „Вико” ЕООД да замести [община] като взискател по това изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав приема, че „Вико” ЕООД е конституиран като взискател по изпълнително дело № 1440/2017 г. от ЧСИ В.П. в нарушение разпоредбите на чл.429,ал.1 ГПК.
Съгласно чл.429,ал.1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
Правилото в изпълнителния процес е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи, като кредитор по вземането, а длъжник лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. От това правило в чл.429 ГПК са уредени изключения, при които е допустимо да се излезе извън посочените в изпълнителния лист субективни предели. В теорията се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК са включени две групи лица, за които е допустимо да бъдат конституирани като взискатели. В първата група лица основанието за използване на чужд изпълнителен лист е правоприемството. За втората група лица това основание е доказаният факт на плащане, което води до суброгация.
При настъпило универсално материално правоприемство след издаване на изпълнителния лист същото води до приемство в правото на принудително изпълнение, удостоверено с изпълнителния лист, издаден на наследодателя в полза на наследниците му. То преминава върху наследниците по закон и по завещание. По аналогичен начин материалното правоприемство при преобразуване без ликвидация на юридическо лице обуславя приемство в изпълнителния лист на позицията на взискателя.
При частното правоприемство издаденият в полза на взискателя изпълнителен лист ползва частния правоприемник – физическо лице, юридическо лице или държавата, като е без значение конкретният фактически състав, който го поражда. Частният правоприемник удостоверява своето качество пред изпълнителния орган с документа за правоприемство.
В настоящият случай от съдържанието на приложеното споразумение към молбата на конституирания взискател „Вико” ЕООД не се установява наличие на частно правоприемство за това дружество. Споразумението, сключено на 21.02.2019 г. между посоченото търговско дружество и [община] няма характеристиките на договор за цесия или друг акт, който да води до извод за частно правоприемство. Съгласно чл.99,ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Видно от цитираното споразумение страните по него не са постигнали съгласие [община] да прехвърли на „Вико” ЕООД вземането, удостоверено в актовете, въз основа на които е образувано изп. дело № 1440/2017 г. на ЧСИ В. П.. Следователно споразумението не представлява документ, който удостоверява качеството на „Вико” ЕООД на частен правоприемник.
Разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК признава изрично правото да се суброгират в правата на кредитора по издаден изпълнителен лист на поръчителите и солидарните съдлъжници, изплатили дълга, против останалите солидарни съдлъжници и главния длъжник, които са били страна в исковото или заповедното производство, по реда на които е постановено изпълнителното основание. Суброгацията в изпълнителния лист предпоставя наличието на две кумулативни условия: издаден в полза на правоимащия кредитор срещу всички солидарни съдлъжници и поръчителя изпълнителен лист и доказано пред съдебния изпълнител с писмени доказателства плащане изцяло на дълга по изпълнителния лист, ако е извършено извън рамките на изпълнителното дело.
В съдебната практика се прави разграничение на суброгацията по чл.74 ЗЗД от изрично предвидените хипотези на суброгация в изпълнителния лист по чл.429,ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.429,ал.1,изр.2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител извършва по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респективно до плащането на дълга. Съдебният изпълнител не извършва проверка за съществуването на материалноправните предпоставки за встъпване в правата на удовлетворения кредитор по чл.74 ЗЗД, включително наличието на правен интерес от изпълнение на чуждо задължение и регресни права в полза на третото лице, което е изпълнило.
Съгласно практиката на ВКС, която съдът споделя чл.429,ал.1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист.Персоналният /личен/ обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл.74 ЗЗД/със законна суброгация/ само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права – решение № 71/24.07.2019 г. по [населено място] № 2576/2018 г. на ВКС, III г. о. по чл.290 ГПК.
Както се посочи по-горе съгласно споразумението между „Вико” ЕООД и [община] от 21.02.2019 г. страните са постигнали съгласие за встъпване на „Вико” ЕООД в задължението на „Изи паркет” ООД към [община], удостоверено в актовете, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1440/2017 г. на ЧСИ В.П.. Съгласно чл.101, изр.2 ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Това встъпване не води до частно правоприемство и суброгация по чл.429,ал.1 ГПК на „Вико” ЕООД в правата на взискателя, респективно за конституирането на „Вико” ЕООД като взискател. Това е така, тъй като посоченото търговско дружество не фигурира в изпълнителното основание, като солидарен длъжник, нито към момента на конституирането му като взискател е изплатил дълга на „Изи паркет” към [община]. Както се отбеляза съгласно практиката на ВКС в хипотеза на частно правоприемство по чл.429,ал.1 ГПК обосновано с материалните предпоставки по чл.74 ЗЗД само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се субругира в неговите права. Следователно в конкретния случай „Вико ЕООД не е частен правоприемник на взискателя [община] по изп. дело № 1440/2017 г. на ЧСИ В.П.. Последният в нарушение разпоредбите на чл.429,ал.1 ГПК е конституирал „Вико” ЕООД като взискател по изпълнителното дело, какъвто е и извода на дисциплинарния състав в обжалваното решение.
Правилно дисциплинарният състав е приел, че нарушенията по т.1 и т.2 от искането на Министъра на правосъдието представляват едно нарушение и следва да се обсъждат заедно. В случая ЧСИ В.П. на основание чл. 429,ал.1 ГПК е конституирал „Вико” ЕООД като взискател по изп. дело № 1440/2017 г. и възоснова на законовите разпоредби е извършил поисканите от него изпълнителни действия - налагане на запор на вземане със запорно съобщение от 25.02.2019 г. и извършване на опис на движими вещи с протокол от 18.06.2019 г. Както се посочи по-горе „Вико” ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело в нарушение на чл.429,ал.1 ГПК. Всички останали действия, които ЧСИ е извършил по подадени молби от „Вико” ЕООД са част от първоначалното нарушение, тъй като ЧСИ при принудителното изпълнение прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи.
По т.3 от искането на Министъра на правосъдието - в нарушение на разпоредбата на чл.297 ГПК, вр. с чл. 433, ал.2 от ГПК и вр. с чл. 460 ГПК, ЧСИ е приключил изпълнителното производство с разпореждане от 19.11.2020г, вместо да изготви по делото разпределение, след като действията му по изготвеното разпределение от 22.11.2019г са отменени с Решение от 24.09.2020г по в. гр. д.№ 80/2020г по описа на ОС-Ловеч.
Видно от приложения по делото препис от решение от 24.09.2020 г. по в. гр. дело № 80/2020 г. на Окръжен съд Ловеч няма указания за изготвяне на ново разпределение. В мотивите на същото решение са изложени доводи на съда, че „Вико” ЕООД няма качеството на кредитор с обезпечено вземане, съгласно чл.459 ГПК, че няма качеството на взискател по изпълнителното дело, тъй като не е заплатил изцяло задълженията по това дело, нито разполага с изпълнително основание срещу ”Изи паркет” ООД, както и, че не е от кръга на лицата, предвидени в чл.429,ал.1 ГПК за които се приема, че са обвързани от пределите на изпълнителния титул.
От събраните по делото доказателства е видно, че до момента на изготвяне на разпределението от 22.11.2019 г., което е отменено с решението на Окръжен съд Ловеч по изпълнителното дело са постъпили суми, като общият им размер е достатъчен за удовлетворяване вземанията на всеки от взискателите по делото.
Съгласно разпоредбите на чл.460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
По делото се установи, че след постановяване на решението по в. гр. дело № 80/2020 г. на Окръжен съд Ловеч ЧСИ не е извършил ново разпределение, а с разпореждане от 19.11.2020 г. ЧСИ е приключил изпълнителното производство. В същото разпореждане е посочено, че по изпълнителното дело са събрани суми, с които изцяло да бъдат погасени претендираните вземания от взискателите [община] и „Б. Ф. ЕООД, както и за връщане на длъжника”И. П. ООД на сума от 2484.19 лв. В това разпореждане взискателят „Вико” ЕООД не е посочен. При наличие на сума по изпълнителното дело за удовлетворяване на вземанията на всеки от взискателите съдът приема, че ЧСИ не е следвало да извършва разпределение. Следователно ЧСИ В.П. не е извършил вмененото му в т.3 от искането дисциплинарно нарушение. Изводите на дисциплинарния състав в тази насока са правилни.
От данните по делото е видно, че след постановеното решение по в. гр. дело № 80/2020 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено извършено разпределение на 22.11.2019 г. ЧСИ В.П. на 19.11.2020 г. е превел сума на „Вико” ЕООД в размер на 17 662. лв. за погасяване евентуалното вземане на това дружество. Правилно дисциплинарният състав е приел, че не е сезиран с искане за произнасяне по това процесуално действие на ЧСИ В.П., поради което не го е обсъдил. Дисциплинарното нарушение, описано в т.3 от искането на Министъра на правосъдието е нарушение от ЧСИ В.П. на разпоредбата на чл.297 ГПК, вр. чл.433,ал.2 ГПК, вр. чл.460 ГПК, а именно ЧСИ е приключил изпълнителното производство с разпореждане от 19.11.2020 г., вместо да изготви по делото разпределение, след като действията му по изготвеното разпределение от 22.11.2019 г. са отменени с решение от 24.09.2020 г. по в. гр. дело № 80/2020 г. на ОС Ловеч. В искането няма посочено процесуално действие, извършено от ЧСИ В.П. в нарушение разпоредби на ГПК и представляващо дисциплинарно нарушение - превод на сума на взискателя „Вико” ЕООД на 19.11.2020 г. за погасяване на евентуално негово вземане. Като взема предвид изложеното съдът приема, че обжалваното решение на дисциплинарния състав в частта, с която се е произнесъл по т.3 от искането на министъра на правосъдието е правилно.
По възражението на ЧСИ В.П. за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност съдът преценява за правилни изводите на дисциплинарния състав за неоснователност на това възражение. В т.12 от решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ се погасява по давност, когато председателят на ДК на КЧСИ не е сезиран в давностния срок от МП или СКЧСИ. В настоящият случай сезиращият орган – министъра на правосъдието е узнал за процесните дисциплинарни нарушения на 08.03.2021 г., когато е постъпил в деловодството на министерството доклада, изготвен от инспектора на когото е била възложена проверката по жалба рег. № 94-00-9/15.01.2021 г. от „Изи паркет” ООД, в който процесните дисциплинарни нарушения са описани. Шестмесечният срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ е започнал да тече на 08.03.2021 г. и преди същият да изтече на 10.03.2021 г. министърът на правосъдието е сезирал наказващия орган, подавайки искане за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ В.П., като искането е заведено в деловодството на КЧСИ с вх. № 1262/10.03.2021 г. Следователно предвидения 6-месечен срок е спазен и дисциплинарната отговорност на ЧСИ В.П. не е погасена по давност. В случая е спазен и 3-годишният срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ, тъй като дисциплинарното нарушение е извършено на 19.11.2019 г. и този давностен срок изтича на 22.02.2022 г.
Съдът приема, че определеното от ДК на КЧСИ наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ глоба в размер на 5000 лв. за извършеното дисциплинарно нарушение по т.1 и т.2 от искането на министъра на правосъдието е съответно на вида и тежестта на нарушението и не е явно несправедливо. При определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание е отчетена тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Отчетен е и вредоносния резултат от извършеното нарушение, като дисциплинарния състав е съобразил, че към момента на постановяване на решението ЧСИ П. е възстановил на „Изи паркет” ООД надвнесените суми, като според състава, макар това да е извършено след образуване на дисциплинарното дело – м. юли 2021 г. е смекчаващо вината обстоятелство. Правилно дисциплинарния състав е взел предвид наличието на немалък брой наложени дисциплинарни наказания на ЧСИ В.П.. От приложената по дисциплинарното дело справка се установява, че по пет образувани дисциплинарни дела на ЧСИ В.П. са налагани дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. Дисциплинарния състав е съобразил и липсата на критично отношение на ЧСИ към извършеното деяние. При тези съображения правилно с обжалваното решение е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 5000 лв. на ЧСИ В.П. за извършеното дисциплинарно нарушение по т.1 и т.2 от искането на министъра на правосъдието. Обжалваното решение на дисциплинарния състав в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Правилно е и решението по съображенията, изложени по-горе, че ЧСИ не е извършил визираното нарушение по т.3 от искането на Министъра на правосъдието. В тази част решението също следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото ЧСИ В.П. дължи на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение от 30.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 12/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, с което е отхвърлено искането на ЧСИ В. П. с рег. № на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч за прекратяване на дисциплинарното производство на основание чл.69 ЗЧСИ – изтекла давност, като неоснователно, наложено е на ЧСИ В. П., рег. № на КЧСИ дисциплинарно наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ за допуснато нарушение на чл.429,ал.1 ГПК, вр. чл.426 ГПК, визирано в т.1 и т.2 от искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-9/09.03.2021 г. глоба в размер на 5000 лева и е отхвърлено визирано в т.3 от искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-9/09.03.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ В. П., рег. № на КЧСИ за нарушение на чл.297 ГПК, вр. чл.433,ал.2 ГПК, вр. чл.460 ГПК като неоснователно.
Осъжда ЧСИ В. П., рег. № на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 300 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: