Р Е Ш Е Н И Е
№ 50076
гр.София, 31.07.2023 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 1594/2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. Т. К., чрез адвокат А. Ч., срещу въззивно решение № 142 от 03.02.2022 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 1080/2021 г.
Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: за уважаване претенция за обезщетение поради неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, от значение ли е дали предприетият ремонт на чужд недвижим имот е наложителен или е предприет единствено в интерес на извършителя; въззивната инстанция трябва ли да уведоми страните за приложимата към спора материалноправна норма, когато променя квалификацията, дадена от първостепенния съд, при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), в редакцията му към 2007 г.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
По материалноправния въпрос, свързан с тълкуването на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съдът изхожда от разясненията в т. 9 ППВС № 1/28.05.1979 по гр. д. № 1/79 г., че недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Чрез реституцията на полученото по чл. 59 ЗЗД се изпълнява задължение, произтичащо не от съгласуваната воля на страните по правоотношението, а от закона. Константната практика на ВС и ВКС е извела като несъмнени елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД обогатяване за чужда сметка, свързано с обедняването на друго лице; липсата на основание за такова обогатяване и отсъствие на...