Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 4266 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. А. подадена от адв. К. Р. против решение №1105/22.02.2022г. постановено по адм. дело №286/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожността на Решение № 4520/07.08.2020 г. постановено по адм. д. № 9922/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебно заседание касационния жалбоподател поддържа изцяло жалбата.

Ответната страна - Кмета на район „Слатина“ - Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт В. Д. депозиран писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Счита, че касационната жалба е недопустима, алтернативно излага доводи за неоснователност на същата и моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител оспорва касационната жалба и поддържа съображенията изложени в писмения си отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и предлага същия да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните, както и доказателствата по делото и съобрази наведените касационния основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил, като неоснователен предявения от касатора иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожност на Решение № 4520/07.08.2020 г. постановено по адм. д. № 9922/2019 г. по описа на Административен съд София-град. За да постанови своя съдебен акт АССГ е приел, че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен. Установил е, че постановеният съдебен акт е постановен от надлежен орган, надлежен състав, съобразен с правораздавателната власт на съда и е в писмена форма. Посочил е, че доводите на ищеца са по отношение неправилността на същото, което е извън предмета на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав, счита за неоснователен довода на ответната страна, че жалбата е недопустима. Не е налице недопустимост на жалбата на ищеца поради просрочие, тъй като обжалваният съдебен акт е съобщен на 09.03.2022г., предвиденият 14-дневен срок от съобщаването изтича на 23.03.2022г., а касационната жалба е депозирана на 22.03.2022г., т. е. в предвидения в закона срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. От съдържанието на тази разпоредба следва, че за да е допустим иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК същия следва да е насочен срещу влязло в сила съдебно решение. Освен това обхвата на проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт. Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици от същото и по специално силата на присъдено нещо. След като решението се ползва със сила на присъдено нещо не е възможно преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят целените правни последици. Установените в съдебната практика изисквания за валидност на съдебното решения са то да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и да бъде разбрана изразената воля на съда т. е. за да е налице нищожно решение то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. Правилно АССГ е посочил, че след като решението на съда е постановено от надлежен състав, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, разбираемо и с подпис на съдията, постановили съдебния акт, то не са налице основания за обявяването на същото за нищожно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. Наведените в нея доводи са относими към съществото на правния спор, а не към въпроса за валидността на решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Недопустимо е в производство по иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК съдът да преразглежда установените фактически и правни обстоятелства с влязло в сила съдебно решение.

Неснователен е довода, за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ищеца е бил лишен от правото да бъде надлежно представляван в процеса. За насроченото съдебно заседание ищецът е бил редовно призована. Явяването на представител за участие в процеса е предоставено на самостоятелната преценка и не е повод за отлагане на делото и пречка за разрешаването на спора. Още повече, че видно от разпореждане от 22.02.2022г. /л. 37 от делото/ съдът изрично е посочил, че молбата е докладвана на 18.03.2022г., след даване ход на делото по същество. Установено е от съда, че в молбата не се твърди невъзможност ищцата, освен за представителя й, да се яви в открито съдебно заседание на 16.02.2022г., както и че не са направени доказателствени искания. Поради което е прието, че определението от 16.02.2022г., с което е даден ход на делото по същество не следва да бъде отменено и делото да бъде насрочено за събиране на доказателства.

Във връзка с изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АССГ, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, М. А. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община, разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1105/22.02.2022 г., постановено по адм. д. № 286/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА М. А., да заплати на Столична община, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА