Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 4225 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Л. подадена чрез адвокат В. Р., против Решение № 139/26.01.2022 г., постановено по административно дело № 1406/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 91/28.04.2021 г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Д. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор, оспорва касационната жалба, като счита същата за недопустима поради просрочие, алтернативно неоснователна и необоснована. Моли процесното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Ответниците – О. Л. П. М., С. Т., М. Т., С. Т., Е. И., Й. П. и Р. П., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е Заповед № 91/28.04.2021 г. на Кмета на О. Л. издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР ЗКИР, § 4, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с която е одобрен проект за изменение на кадастралния план на [населено място], О. Л. одобрен със заповед № 243/27.12.2000 г. на кмета на О. Л. с която се променят границите между имот с кадастрален № 262 и имоти с кадастрални № 150, № 151, № 152 и улица, съгласно изработена скица-проект за изменение на кадастралния план, неразделна част от заповедта.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че в конкретния случай е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т.16 ДР на Наредбата, което обстоятелство възпрепятства изменение на кадастралния план. Налице е нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство, като в случая това изискване не е било съобразено от административния орган. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, заявен от Д. И. още в хода на административното производство, който е възразил срещу изготвения проект в писмен вид относно промяна границите на собствения му имот, за който притежава документ за собственост – имот № 150, посредством придаване на 196,8 кв. м. от него към новообразувания имот № 262. От негова страна е предявен и иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК против О. Л. с който е заявено да бъде признато за установено по отношение на общината, че към момента на предявяване на исковата молба, общината не е собственик на поземлен имот с кадастрален № 150 по Кадастралния план на [населено място], с площ от около 1 500 кв. м. и граници : имот с кадастрален № 151, поземлен имот с кадастрален № 127, селска пътека и поземлен имот с кадастрален № 150А.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация Д. И. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/26.01.2022 г., постановено по административно дело № 1406/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА О. Л. [ЕИК], да заплати в полза на Д. И., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА