Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4241 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Н. И. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу решение № 349 от 14.03.2022г. по адм. д. № 2200/2021г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД – 01 - 486 от 13.07.2021г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „изпълнена допълнителна ВиК инсталация в сутерена на жилищна сграда с идентификатор № 48619.502.382.1“, находящ се в имот идентификатор № 48619.502.382 по кадастралната карта на гр. Царево, кв. 5, УПИ XVI – 611, по плана на гр. Царево, с административен адрес ул. „Р. Ш. № 8 с възложител Н. И. и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че жалбоподателят следва да е адресат на оспорената заповед и съответно задължено лице да премахне на строежа, тъй като не е доказано, че е извършител на същия, като оспорва констатациите на съда в тази връзка като необосновани и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Твърди и че неправилно и без да са събрани относимите доказателства, тъй като съдът е отказал назначаването на допълнителна СТЕ, е прието, че спорният строеж е извършен през 2017г., като навежда съображения, че това е стар строеж, който захранва с вода и обслужва санитарни възли на таванския етаж на сградата, помещение в който тавански етаж той е закупел през 2015г. от свидетеля по делото Стоянов. Навежда съображения и че показанията на Стоянов неправилно са кредитирани от съда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Ответникът по касация кметът на община Царево, чрез процесуалния си представител адв. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и във връзка с категорията на строежа, като в нея се съдържат посочени правни и фактически основания за издаването й и предвидените в закона реквизити, включително строежът е индивидуализиран с точно описание, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, безспорно установен като изграден без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. Достигнал е до извод, че в съответствие с чл. 225а ал. 5 във връзка с чл. 161 ал. 1 ЗУТ като адресат на заповедта е посочен жалбоподателят в качеството му на собственик на имота, в който се намира незаконния строеж и възложител на същия, като се е позовал на всички събрани в хода на производството доказателства. Приел е и че строежът не е търпим нито по правилата на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като извършен след 20.04.2017г., което е потвърдено и от разпитания по делото свидетел, както и от установяванията на СТЕ във връзка с материалите, с които е изпълнен процесния водопровод, тъй като е извършен извън времевите рамки по посочените разпоредби, в които може да се приеме, че строеж е търпим. Поради това е стигнал до извод, че заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.

Правилно Административен съд – гр. Бургас е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без строителни книжа, поради и което се явява незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че се касае за изградена ВиК инсталация, която е стара, извършена със строежа на сградата, тъй като това възражение се опровергава от събраните по делото доказателства, включително и от приетата СТЕ. Неоснователно е и противопоставянето на втория нотариален акт от страна на жалбоподателя от 2015г., който касае не помещението – гараж в приземния етаж, а склад № 3, който се намира в таванския етаж, т. е. е неотносимо към спора. Следва да се посочи и че съдът е предоставил възможност на страните с изрично определение от открито съдебно заседание от 18.11.2021г. да ангажират доказателства във връзка с твърденията си, включително с указанието и предоставената им възможност да доведат свидетели при режим на довеждане. Ответникът по делото се е възползвал от тази си възможност, а жалбоподателя – не се е възползвал. Съответно съдът е уважил искането на жалбоподателя и е указал на ответника да представи проекти на сградата, ако такива се съхраняват, като е налице удостоверяване, че такива при ответника не са открити, което е потвърдено и от проверка на назначеното вещо лице. Съответно жалбоподателят не е ангажирал допълнителни доказателства във връзка с твърденията си, които се опровергават от всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и СТЕ. Правилно съдът е достигнал до извод, че спорната инсталация е извършен през 2017г., което се потвърждава от доказателствата по делото, което пък прави неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ относно търпимостта на строежите.

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е назначил допълнителна СТЕ по формулирани от жалбоподателя въпроси, тъй като правилно е прието, че същите са неотносими към предмета на спора доколкото касаят ВиК инсталацията на таванския етаж, а спорната допълнителна такава е изградена в сутерена на сградата.

Най – накрая неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението относно извода, че заповедта е законосъобразна досежно посочването му като адресат на задължението за премахване. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие със закона, като е посочен Илинчев като неин адресат съобразно чл. 225а ал. 5 във връзка с ал. 6 ЗУТ и във връзка с чл. 161 ал. 1 ЗУТ, а именно като възложител на строежа в качеството му на собственик на имота, в който и във връзка с който е изграден.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община Царево следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в претендирания размер по представените доказателства за сторени такива. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 14.03.2022г. по адм. д. № 2200/2021г. Административен съд – гр. Бургас.

ОСЪЖДА Н. И. от гр. София да заплати на О. Ц. сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ