Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 4270 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Окръжен съд Благоевград против Решение №340/24.02.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №629/2021 година. С решението съдът отменил негова Заповед № 294/18.06.2021 г., изпратил му преписката за ново произнасяне и осъдил Окръжен съд Благоевград да заплати на В. Б. 210 лева разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които са касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът се произнесе по същество на правния спор и отхвърли оспорването срещу издадената заповед.

Ответникът – В. Б. не изразява становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактите по делото, поради което законосъобразно е приложил материалния закон и е обосновал обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Пред първоинстанционния административен съд е била оспорена Заповед №294/18.06.2021 г. на председателя на Окръжен съд Благоевград, която е издадена на осн. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С нея органът е определил допълнително материално стимулиране (ДМС) на В. Б. за 2020 г. в посочен размер, представляващо коефициент 1,201 от основното трудово възнаграждение плюс ранг на „съдия в Апелативен съд“. Председателят на ОС Благоевград при изчисляване размера на паричната сума се е позовал на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ или само Правилата), приети от Висшия съдебен съвет, по които се определя заплащане на ДМС в зависимост от конкретно постигнати резултати на съдията при изпълнение на задълженията му.

Видно от данните по делото В. Б. е съдия в Окръжен съд Благоевград с ранг „съдия във ВКС и ВАС“. С. З. №К-721/31.07.2019 г. на административния ръководител - председател на Апелативен съд София тя е командирована да изпълнява функциите на съдия в Апелативен съд София, считано от 02.09.2019 година.

Съгласно писмо изх. №4231/02.12.2020 г. председателят на Окръжен съд Благоевград е поискал от председателя на Апелативен съд София, сведение за постигнатите резултати по конкретни задачи и цялостния принос на съдия В. Б. в резултатите за дейността на съда за 2020 година. Председателят на Апелативен съд София е предложил да бъде определено допълнително трудово възнаграждение на съдията въз основа на критериите по чл. 9 от Правилата, като командирована в Апелативен съд София през 2020 година.

По делото не е било спорно, че по – рано със Заповед №594/01.12.2020 г. председателят на Окръжен съд Благоевград е определил допълнително трудово възнаграждение на всички съдии и служители от съда, в това число и на оспорващата като съдия в Окръжен съд Благоевград. Заповедта е била оспорена от Борилова и е била отменена по отношение на нея с Решение №862/14.05.2021 год., постановено по адм. дело №1118/2020 г., като преписката е била изпратена на административния ръководител на Окръжен съд Благоевград за ново произнасяне. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

По настоящото дело, за установяване размера на определеното ДМС на съдия Борилова и на останалите съдии от ОС Благоевград, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на единична и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е преценил заключенията на вещото лице съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Констатирал е, че коефициентите са изчислени на база предоставените счетоводни данни. Същите не са посочени в заповедта за определяне на допълнително възнаграждение от 01.12.2020 година.

За да отмени оспорения административен акт, след като е обсъдил събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че същият е незаконосъобразен, защото е немотивиран. В този смисъл е изложил и съображения, че административният ръководител на ОС Благоевград при издаването на акта е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като актът следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая органът независимо от разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9 от Правилата, упоменати по – горе, не е изложил своите съображения защо е определил занижен размер на коефициент – 1,201, а по отношение на останалите съдии в ОС Благоевград той е определен на 1,398.

Съдът приема, че констатираното нарушение на изискването за форма на акта е резултат от това, че административният ръководител е нарушил предвиденото в чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая, с оглед правилното и законосъобразно определяне на ДМС на съдията за съответната година. Този извод административният съд обосновава с обстоятелството, че председателят на ОС Благоевград е следвало да се съобрази с писмото на председателя на АС София и да извърши проверката на обстоятелствата по чл. 9 от Правилата, което той не е сторил.

На основание установените нарушения на чл. 146, т.2 и т. 3 АПК при издаване на процесната заповед, административният съд е приел, че същата е незаконосъобразен административен акт и следва да бъде отменена.

Решението на Административен съд Благоевград е правилно.

О. З. № 294/18.06.2021 г. на председателя на Окръжен съд Благоевград е издадена на осн. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и е израз на правомощието на административния ръководител да осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд. В конкретната хипотеза правомощието му е свързано с определяне на ДМС на съдията, което е относимо към негово лично право да получи следващото му се възнаграждение.

Необходимо е да бъде посочено, че съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт.

Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда.

Правомощието на председателя на ОС да издаде процесната заповед произтича освен от цитираната по – горе разпоредба на чл. 86 ЗСВ и от решението на Пленума на ВСС, прието на осн. чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ, възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите да се определят от Пленума на ВСС. По – конкретно, с решение на Пленума по Протокол №29/22.11.2018 г., на основание чл. 13 от Наредбата за структурата на работната заплата, Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол №13/13.06.2019 г., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 28/21.11.2019 г.).

С Правилата се уреждат реда, начина, източниците на средства за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения, като е делегирана компетентност на административните ръководители да определят размера на допълнителното трудово възнаграждение.

С решение по т.45.1 от Протокол №28/19.11.2020 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет, е дадено съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на основание чл. 7, във връзка чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2020 година.

С т. 45.2 е упълномощена комисия "Бюджет и финанси" да определи размера на средствата на лицата по чл. 7, ал. 2 от ПОИСДТВ. С решение по т. 25 от Протокол № 41/02.12.2020 г. на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС е указано на административните ръководители на органите на съдебната власт, че размерът на изплатените средства следва да бъде до 1,5 основно трудово възнаграждение плюс ранг. Органът е определил ДМС на Борилова за 2020 г. на база получаваното от нея възнаграждение за съдия в Апелативен съд плюс ранг, съобразявайки чл. 227, ал. 5 ЗСВ.

Следователно, съдия Борилова има правен интерес да оспори процесната заповед на председателя на ОС Благоевград по съдебен ред, защото с нея се засяга правото й на труд и възможността да получи допълнително по размер възнаграждение, което й се полага по реда и при условията на приетите от кадровия орган Правила. В този смисъл характерът на акта на административния ръководител с оглед правните последици, които настъпват в правната сфера на магистрата, предопределя и субективното материално право на съдията да го оспори по реда на АПК пред съда.

Правото на обжалване е процесуална възможност, която се осъществява от носителя на това право при конкретни законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, което определя обжалваемост на всички административни актове, когато обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва, т. е. същото следва да има пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, което в случая е безспорно за съдия Борилова.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в нарушаване на предвидената в закона форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е въведено изискване административният акт да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. В процесния случай председателят на ОС Благоевград е постановил обжалвания административен акт без да изложи обосновани съображения за обстоятелствата, визирани в чл. 9 от Правилата, които именно предопределят конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 от същите, а именно: отчитане на индивидуалния принос на лицето за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт, инициативност и новаторство, постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение, действия при рискови и извънредни обстоятелства.

Неизлагането на мотиви в този аспект сочи на незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и предпоставка да се осъществи ефективен съдебен контрол върху дейността на органа, издал акта.

Правилна е преценката на съда, че липсата на фактически основания в оспорения акт, е следствие и от нарушаване на изискването актът да бъде постановен, след като се изяснят от административния орган фактите и обстоятелствата, които имат значение за случая. Неизпълнението на задължението по чл. 35 и чл. 36 АПК, което има административният ръководител на ОС Благоевград, в конкретната хипотеза е съществено и е налице основанието по чл. 146, т. 3 АПК. Председателят на ОС Благоевград е бил длъжен да събере информация от Апелативен съд София за обстоятелствата по чл. 9 от Правилата по отношение дейността на съдия В. Б., която е била командирована в Апелативен съд София през 2020 г., което обаче той не е направил.

Съобразена с материалния закон и обоснована е преценката на първоинстанционния административен съд, че липсата на фактически основания в процесната заповед е нарушение на изискването за форма на акта по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и сочи на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, поради което правилно е отменена от него.

По изложените съображения касационният състав намира, че Административен съд Благоевград е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №340/24.02.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №629/2021 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА