Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 4321 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационните жалби на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП и на С. Руссо от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника й адв. В., против Решение №1106/02.06.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. №2140/2019 г. Приета за разглеждане е и частната на жалба С. Руссо против Определение №1127/21.07.2021 г. на Административен съд - Пловдив по същото дело.

С касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив първоинстанционното решение се оспорва в частта му, в която е отменен Ревизионен акт (РА) №Р - 16001616004578-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С доводи за неправилно приложение на материалния закон, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за цялото производство в размер на 22 442.76 лв. и разноски за държавна такса в размер на 862.83 лв. по настоящото дело. В писмено становище от 07.11.2022 г. касаторът излага подробни съображения по съществото на спора и заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна до минималния размер по Наредба №1/2004 г.

Ответницата по касационната жалба - С. Руссо от гр. Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. В. и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Пловдивския административен съд в оспорената му част.

С касационната жалба на С. Руссо първоинстанционното решение се оспорва в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против РА №Р - 16001616004578-091-001/17.02.2017 г. С доводи за неговата неправилност поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В открито съдебно заседание ксационната жалба се поддържа от адв. В., който заявява и претенция за разноски по представения списък.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП Пловдив не изразява становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е РА № Р - 16001616004578-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП Пловдив с Решение №237/03.05.2017 г., поправено с Решение №237/31.05.2017 г. Със същия са установени задължения на ревизираното лице С. Руссо за: 1. годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ: за 2010 г. 6 079.89 лв. и лихва 3 599.49 лв.; за 2011 г. 139 053.82 лв. и лихва 67 916.76 лв.; за 2012 г. 38 900 лв. и лихва 15 032.66 лв.; за 2013 г. 16 140 лв. и лихва 4 597.41 лв.; 2. данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и др. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ: за 2010 г. 4 137.78 лв. и лихва 2 449.70 лв.; за 2011 г. 375.34 лв. и лихва 183.32 лв.; за 2012 г. 2 510 лв. и лихва 969.97 лв.; за 2013 г. 3 557 лв. и лихва 1013.20 лв.; за 2014 г. 49 513 лв. и лихва - 9 072.52 лв.; за 2015 г. 34 681 лв. и лихва 2 794.58 лв.; 3. осигурителни вноски за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за ДОО в общ размер 4 586 лв. и лихва - 2 115 лв.; за ЗО 2 410.92 лв. и лихва 1 000.54 лв.; ДЗПО-УПФ 1 518.83 лв. и лихва 714.10 лв. В таблицата на установените задължения към РА за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са включени и лихви върху авансовите вноски, които не са оспорени. Лихвите са изчислени към датата на акта

Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото в изпълнение на Решение №10804/11.07.2019 г. на Върховен административен съд, осмо отд. по адм. д. №9757/2018 г.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно произвдство, възложено от компетентен орган.

При установената от него фактическа обстановка е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА и го е отменил в следните части, в които са установени задължения за: 1. годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. 6 079. 89 лв. и лихва 3 599.49 лв.; 2. данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2014 г. 49 513 лв. и лихва 9 072.52 лв. и за 2015 г. 34 681 лв. и лихва 2 794.58 лв.; 3. осигурителни вноски: ДОО за 2014 г. 606.36 лв. и лихва 153.79 лв.; ДОО за 2015 г. 430.68 лв. и лихва -70.30 лв.; ЗО за 2014 г. 297.60 лв. и лихва 75.49 лв.; ЗО за 2015 г. 124.80 лв. и лихва 26.52 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. 186 лв. и лихва 47.17 лв. и ДЗПО-УПФ за 2015 г. 78 лв. и лихва 16.62 лв.

Приемайки РА за съответстващ на приложимите материалноправни норми, съдът е отхвърлил жалбата против него по отношение на останалите установени задължения.

Безспорно установени по делото са следните факти: През ревизирания период 01.01.2010 г. 31.12.2015 г. С. Руссо е извършвала дейност като регистриран земеделски производител без регистрация като ЕТ и продажба на непреработени продукти от селското стопанство пшеница, слънчоглед, ечемик, слама, тритикале и люцерна. Регистрирано по ЗДДС лице е от 21.03.2006 г. Получавала е субсидии от ДФ Земеделие, реализирала е приходи като застрахователен агент, от отдаване под наем на селскостопанска техника, от предоставени услуги. При това положение, доходите й се делят на такива, формирани от стопанската дейност на физическо лице, регистрирано като земеделски производител, и такива, формирани от източник друга стопанска дейност.

На основание чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ (нов ДВ, бр. 31 от 15 април 2011 г. в сила от 1 януари 2011 г.) облагаемият доход от стопанска дейност на регистрираните по ЗДДС физически лица, които са регистрирани земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28.

С 17 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 31 от 15 април 2011 г.) е предоставена възможност на регистрираните земеделски производители, независимо от това дали са регистрирани по ЗДДС, да изберат облагаемият им доход за 2010 г. да се определя по чл. 26 и да се обложи с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28. Това право на избор се упражнява като се декларира в ГДД за 2010 г.

За 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. облагаемият доход на ревизираното лице от дейността като регистриран земеделски производител на основание чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ е като от стопанска дейност на ЕТ формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба и ставката на данъка съгласно чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е 15 на сто.

За 2014 г. и 2015 г. С. Руссо е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ съответно на 29.04.2015 г. и 27.04.2016 г., с които е декларирала данни в Приложение 2 за доходите си като земеделски производител (дейност като ЕТ). Позовавайки се на измененията в чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), според който физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходът им от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28, приходните органи приемат, че за 2014 г. доходите на ревизираното лице от стопанската му дейност като регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС вече не се облагат по силата на законова норма с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28, а това може да стане само, ако лицето избере този ред за облагане. С 11 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 100/2013 г.) е регламентирано, че този избор следва да бъде направен от регистрираните по ЗДДС лица, като за 2014 г. те подадат декларация в срок до 31 януари 2014 г.

Тъй като ревизираното лице не е подало такава декларация за избор по чл. 29а, ал. 4 нито за 2014 г., нито за 2015 г. (до 31 декември на предходната година), доходите му са обложени с РА по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Установени са задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и допълнителни осигурителни вноски.

Пловдивският административен съд е счел РА в тази част за незаконосъобразен. Изложил е мотиви за това, че по смисъла на чл. 29а, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗДДФЛ (ред. ДВ, бр. 100 от 2013 г.) определящо за реда на облагане по чл. 28 е качеството на задълженото лице като регистриран земеделски производител и произходът на дохода - от стопанската му дейност, без оглед на правно - организационната му форма. Данъчна основа за облагане на дейностите като ЕТ съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ формират не само физическите лица - регистрирани ЕТ, но и тези които са търговци по смисъла на ТЗ без регистрация като ЕТ. В случая РЛ към 2014 г. и 2015 г. е притежавало качеството на регистриран земеделски производител, реализирало е доходи от свързаната с това качество стопанска дейност и ги е декларирало в ГДД като приходи от дейност като ЕТ в Приложение № 2. Съдът се е позовал на чл. 29а, ал. 5 ЗДДФЛ (ред. ДВ, бр. 31 от 2011 г.) и е обосновал извод, че въведеният от 2011 г. режим на облагане, когато е избран следва да се прилага най малко за срок от 5 години, а в хипотезата на задължително облагане до отпадане на нормативното изискване. Според него волята на законодателя е доходите от стопанска дейност на регистрирания земеделски производител да се третират и облагат като такива от търговска дейност и то за трайно установен период. Счел е, че при наличието на конклудентно изразена воля от данъчно задължения субект за прилагане на този ред липсата на декларация за избор не дисквалифицира избора. Позовал се е на Решение №2627/28.02.22018 г. на ВАС по адм. №7592/2017 г.

В тази част решението се оспорва от директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна, поради следното:

Според чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ по реда на ал. 1 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Дали регистрираните земеделски производители по определението в 1,т.1 т ДР ЗПЗП са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ или попадат в изключението по чл. 2, т. 1 ТЗ, не е въпрос, на който задължително следва да се отговори, за да се разреши настоящият спор. Това е така, защото с приемането на чл. 29а ЗДДФЛ (нов ДВ, бр. 31 от 15 април 2011 г., в сила от 1 януари 2011 г.) законодателят регламентира специално правило, според което само регистрирани земеделски производители с регистрация по ЗДДС формират данъчна основа по реда на чл. 26 и се облагат с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28, а на нерегистрираните по ЗДДС е предоставена възможност за избор дали да се облагат по този ред или по реда на чл. 29 като нетърговци по смисъла на ТЗ.

Както е посочил първостепенният съд, волята на законодателя е била доходите от стопанска дейност на регистрирания земеделски производител да се третират и облагат като такива от търговска дейност за трайно установен период.

С изменението на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 100/2013 г,. в сила от 01.01.2014 г.) обаче той приема различен подход при облагането на доходите на регистрираните земеделски производители по правилото на чл. 29 ЗДДФЛ и само по избор по реда на чл. 26. Нормата е специална и регламентира само данъчното облагане на доходите от дейността на регистрираните земеделски производители, независимо от това дали би могло да се определят като търговци без регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ или не.

Във връзка именно с това изменение на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ в сила от 01.01.2014 г. е въведено с 11 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ изискването и регистрираните по ЗДДС земеделски производители да заявят избора си, като за 2014 г. подадат декларация в срок до 31 януари 2014 г., а за следващите години в срок до 31 декември на предходната година. Подаването на декларация по ал. 4 на чл. 29а ЗДДФЛ, в която се избира облагане на дохода по ал. 1 (върху годишна данъчна основа по чл. 28) е задължително условие (предпоставка), за да бъде приложен този ред. В този смисъл ВАС е постановил немалко решения (Решение №13773/14.11.2017 г. по адм. д. №6660/2017 г., Решение №15280/10.12.2018 г. по адм. д. №8443/2018 г., Решение №6154/23.04.2019 г. по адм. д. №2304/2019 г., Решение №4094/13.04.2020 г. по адм. д. №9906/2019 г., Решение №5102/29.04.2020 г. по адм. д. №13731/2019 г. и др.).

По така изложените съображения законосъобразно с РА за 2014 г. е формирана годишна данъчна основа по чл. 30 ЗДДФЛ, а за 2015 г. в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ са включени и доходи от непреработени продукти от селското стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 1. Като е достигнал до различен извод и е отменил РА в частта му, в която са установени задължения за 2014 г. и 2015 г. за данък и осигурителни вноски, първостепенният съд е приложил неправилно нормите на материалния закон, в резултат на което е постановил неправилно решение.

Приходните органи са коригирали на основание чл. 68 ЗКПО декларирания от ревизираното лице финансов резултат (ФР) във връзка с облагането на доходи от непреработени продукти от селското стопанство с непризнати счетоводни разходи за амортизации, както следва: за 2010 г. 88 856.30 лв., за 2011 г. 179 379.02 лв.; за 2012 г. 179 379.02 лв.; за 2013 г. 164 319.65 лв. Изложили са мотиви за това, че ДМА са придобити освен със средства на земеделския производител, но и със средства по правителствени програми (финансова помощ от ДФ Земеделие). Последните съгласно т. 3.2., б. а от СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, като дарения, свързани с амортизируеми активи, се признават за приход в текущия период пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението.

Съдът е изложил в решението си изключително подробни мотиви за това, че законосъобразно са установени с РА предпоставките за коригиране на декларираното намаление на счетоводния ФР по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Приел е, че неправилно са определени от ревизиращия екип конкретните размери на непризнати за данъчни цели амортизации. Кредитирал е приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи (ССЕ), в които са определени счетоводната и данъчната амортизация за всяка една от годините за процесните активи, съобразно получените финансирания, и съответно е изчислен размерът на непризнатите амортизации за данъчни цели. Тъй като установените от ССЕ размери на непризнати амортизации за данъчни цели за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са по-големи от тези, установени при ревизията, съдът по правилото на чл. 160, ал. 5 от ДОПК е съобразил по - благоприятните за ревизираното лице размери и е приел, че следва да се коригират само непризнати амортизации за 2010 г. Обосновал е извод за недължимост на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г.

Решението на административния съд се обжалва от директора на Дирекция ОДОП Пловдив в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6079, 89 лв. и съответната му лихва - 3599, 49 лв.

Допълнителната ССЕ от 26.02.2018 г., приета при първоначалното разглеждане на делото, и ССЕ от 22.10.2020 г., приета при повторното разглеждане на делото, установяват едни и същи размери на счетоводната и данъчна амортизации, съответно, непризнатите за данъчни цели амортизации, и те са следните:

- за 2010 г. - счетоводна амортизация - 132 012.01 лв.; данъчна амортизации - 96 147.02.; непризнати амортизации за данъчни цели 35 864. 99 лв.

- за 2011 г. счетоводна амортизация 277 558.78 лв.; данъчна амортизация 94 816.29 лв.; непризнати амортизации за данъчни цели 182 742.49 лв.

- За 2012 г. счетоводна амортизация 277 558.78 лв.; данъчна амортизация 75 175.04 лв.; непризнати амортизации за данъчни цели 202 383.74 лв.

- За 2013 г. счетоводна амортизация 252 800.81 лв.; данъчна амортизация 75 175.04 лв.; непризнати амортизации за данъчни цели 177 625.77 лв.

Правилен е изводът на съда, че при увеличение на счетоводния ФР за 2010 г., който е деклариран в размер на 43 135.71 лв., със счетоводната амортизация в размер на 132 012.01 лв. и намаление със 143 876.69 лв. (данъчна амортизация 96 147.02 лв. и приходите, непризнати за данъчни цели 47 729.67 лв.) е дължим данък в размер на 4 482.75 лв., а е внесен данък в размер на 6 351.56 лв., поради което данък за 2010 г. не се дължи.

ФР за 2011 г., за 2012 г. и 2013 г. е увеличен от приходните органи с непризнатите от тях разходи за брак на материални запаси по чл. 28, ал. 2 ЗКПО: за 2011 г. в размер на 680 061 лв.; за 2012 г. в размер на 120 132.50 лв.; за 2013 г. в размер на 17 216.22 лв.

Жалбоподателката С. Руссо твърди наличието на изключението от правилото по чл. 28, ал. 2 ЗКПО, регламентирано в чл. 28, ал. 3, т. 1 от същия закон, а именно разходи от брак на материални запаси, които се дължат на непреодолима сила. Представя: 1. протоколи за брак с номера 1 и 3 от 12.11.2011 г. за бракуване на балирана слама на стойност 291 200 лв. (без посочено количество), за бракуване на 98 000 кг. слънчоглед на стойност 88 690 кг. и бракуване на 295 170 кг. тритикале на стойност 88 586 лв. с посочена причина висока влажност на продукцията; 2. протоколи за брак с номера 1 и 3 от 12.11.2012 г. за бракуване на слама на стойност 99 680 лв. (без посочено количество) и на 20 500.50 кг. пшеница на стойност 20 452.50 лв. с посочена причина висока влажност на продукцията.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходите следва да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. За 2011 г. според представените три протокола за брак е бракувана продукция на обща стойност 468 476 лв. при счетоводно отчетени разходи за брак в размер на 680 061 лв. Разликата е в резултат на това, че по дебита на счетоводна сметка 609 Други разходи и кредита на сметка 303 Продукция с подсметки са отразени разходи за брак на пшеница на стойност 211 585 лв., за които няма съставен протокол за брак. Във връзка със счетоводно отчетените разходи за брак през 2013 г. на стойност 17 216.22 лв. също не са съставени протоколи за брак. По отношение на тези разходи правилно съдът е приел, че не са документално обосновани и законосъобразно не са признати от приходните органи.

В молбата си от 24.10.2017 г., депозирана по адм. д. № 1724/2017 г., жалбоподателката твърди, че бракуваната продукция е била компрометирана още при нейното събиране, поради падналите големи количества валежи. С оглед данните за количествата валежи, предоставени от НИМХ при БАН филиал Пловдив, за районите на [населено място] и [населено място], където се намират засетите от земеделския производител площи, двете единични агротехнически експертизи и тройната експертиза дават заключения, според които падналите валежи в периода на прибиране на продукцията са в рамките на нормата и не могат да обусловят преовлажняването й като основание за бракуване. Тримата експерти дават това заключение при условие, че данните от Синоптична станция Пазарджик са представителни за [населено място] и [населено място]. Според тях с оглед надморската височина, на която се намират селищата, е възможно да са паднали локални валежи, които не се отчитат от апаратурата на стационарните синоптични станции. Както са посочили експертите обаче, обстоятелството, че събраната продукция е била преовлажнена при събирането й в резултат на падналите големи количества валежи, е следвало да се констатира към този момент с оглед нормативно или обичайно установените норми за влажност, което в случая не е направено. Това е така, защото за периода след прибирането на продукцията земеделският производител е бил длъжен да положи грижата на добър стопанин във връзка със съхранението й по подходящ начин, така че да не се допусне навлажняването й до степен на негодност за реализация в резултат на падналите валежи, т. е. не може да се приеме наличие на основанието по чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО за признаване на разходите за брак.

С оглед изложеното правилно административният съд е обосновал законосъобразността на преобразуването на ФР за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. със счетоводно отчетените разходи за брак, поради което жалбата на С. Руссо в тази част е неоснователна.

Жалбоподателката Руссо оспорва непризнатите с РА амортизации за данъчни цели, съответно, оспорва първоинстанционното решение в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в резултат на непризнатите данъчни амортизации. Както вече беше посочено, две ССЕ установяват, че неправилно в ГДД за съответната година счетоводните и данъчните амортизации са посочени с една и съща стойност, като по този начин на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО разходът е елиминиран за данъчни цели. Те, съобразявайки придобиването на активите със средства, предоставени по договори за финансово подпомагане с ДФ Земеделие, установяват по-ниски стойности на данъчните амортизации от счетоводните амортизации. При изчисляване на годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ съобразно така установените от вещите лица стойности на счетоводните и данъчни амортизации правилно административният съд е установил, че дължимият данък е в по-голям размер от установения с РА, поради което на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК е потвърдил РА в посочената по-горе част.

По така изложените съображения решението на Административен съд Пловдив следва да се отмени само в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък и осигурителни вноски за 2014 г. и 2015 г. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата за всяка инстанция. С. Руссо е доказала разноски за съдебните производства в общ размер 9 060 лв. при материален интерес 415 423.08 лв. Жалбата й е уважена в размер на 9 679.38 лв. Дължими са разноски в размер на 211.10 лв. Юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/2004 г. в редакцията преди изменението (ДВ, бр. 88/22 г.), към която препраща чл. 161, ал. 1 ДОПК и съответно на отхвърлената част от жалбата (405 743.70 лв.), е в размер 6 587.43 лв. За всички инстанции общият размер надхвърля размера на поисканото от този жалбоподател, поради което следва да се присъди такова в размер на 22 442.76 лв., както и съответната част от разноските за държавна такса 785.30 лв. С оглед материалния интерес адвокатското възнаграждение на процесуалния представител за настоящото производство е под минималния размер по Наредба №1/2004 г. в сега действащата й редакция.

Частната жалба на С. Руссо против Определение №1127/21.07.2021 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2140/2019 г. е подадена след срока по чл. 230 АПК, поради което е недопустима. Определението е съобщено на 20.09.2021 г. чрез адв. Д. според разписката към съобщението на л. 250 от първоинстанционното дело. Частната жалба е подадена чрез Административен съд Пловдив на 29.09.2021 г., а срокът за обжалването на определението е изтекъл на 27.09.2021 г. (понеделник). Поради изложеното същата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1106/02.06.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. №2140/2019 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт №Р - 16001616004578-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно установените с него задължения на С. Руссо за данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2014 г. 49 513 лв. и лихва 9 072.52 лв. и за 2015 г. 34 681 лв. и лихва 2 794.58 лв.; за осигурителни вноски: ДОО за 2014 г. 606.36 лв. и лихва 153.79 лв.; ДОО за 2015 г. 430.68 лв. и лихва -70.30 лв.; ЗО за 2014 г. 297.60 лв. и лихва 75.49 лв.; ЗО за 2015 г. 124.80 лв. и лихва 26.52 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. 186 лв. и лихва 47.17 лв. и ДЗПО-УПФ за 2015 г. 78 лв. и лихва 16.62 лв., както и в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Руссо против частта от Ревизионен акт №Р - 16001616004578-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в която са й установени задължения за данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2014 г. 49 513 лв. и лихва 9 072.52 лв. и за 2015 г. 34 681 лв. и лихва 2 794.58 лв.; за осигурителни вноски: ДОО за 2014 г. 606.36 лв. и лихва 153.79 лв.; ДОО за 2015 г. 430.68 лв. и лихва -70.30 лв.; ЗО за 2014 г. 297.60 лв. и лихва 75.49 лв.; ЗО за 2015 г. 124.80 лв. и лихва 26.52 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. 186 лв. и лихва 47.17 лв. и ДЗПО-УПФ за 2015 г. 78 лв. и лихва 16.62 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА С. Руссо, [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 23 228.06 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на С. Руссо, [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [улица],разноски в размер на 211.10 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Руссо против Определение №1127/21.07.2021 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. №2140/2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4321/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в посочената част.

Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщенията до страните. В останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА