Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 4305 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Мия (направилно изписан в касационната жалба с фамилия – Миа), непридружен непълнолетен, гражданин на Бангладеш, чрез адвокат А. А. – особен представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), против решение № 7708 от 20.12.2021 г. (неправино посочено в касационната жалба, като решение от 2020 г.) по адм. дело № 9462/2021 г. на Административен съд София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 2775/04.08.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касацинната жалба се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – заместник-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Трета неучастваща страна – Дирекция „Социално подпомагане – Сердика“ – не взема становище по оспорването.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна следните съображения:
С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора С. Мия, непридружен непълнолетен, гражданин на Бангладеш, против № 2775/04.08.2021 г. на заместник - председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ на касатора е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на заместник-председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Мотивирал се е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изрично е посочено, че в случая производството е образувано по молба на непридружен непълнолетен чужденец и в тази връзка не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 25 от ЗУБ - директорът на Дирекция „Социално подпомагане – Сердика“ с нарочна своя заповед е определил социален работник, който е взел участие и е представлявал оспорващия в производството по ЗУБ; назначена е и адвокат Ангелова за процесуален представител на оспорващия и същата е присъствала при провеждане на всички интервюта, като по този начин е гарантиран и най - добрият интерес на детето. При издаването на решението според съда административният орган е спазил и материалния закон.
Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. По отношение на С. Мия не са налице никакви заплахи на основание на какъвто е да е признак. Изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост.
Първоинстанционният съд е приел, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба възпроизвежда разпоредбата на чл. 15, б. “в“ от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът е съобразил Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Въз основа на това е приел, че в случая от събраните доказателства и от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същият е напуснал страната си Бангладеш поради тежки посегателства от каквото и да е естество и общата обстановка в Бангладеш не може да бъде основание за страх от преследване, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. По делото е установено от приложената справка за Банфладеш, че в старната няма въоръжен конфликт, не е в състояние на война с друга дьржава, налица са инциденти на различна основа, но обстановката в страната не достига до вътрешен конфликт по смисъла, заложен в международното право и правото на Европейския съюз, а осправащият не сочи, че е напуснал страната си на произход именно заради обстановката в страната и сигурността там. Не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. По делото не са представени и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини да живее в България, безспорно имат само и единствено личен характер - защото тук има условия за добър живот.
За обоснован на последно място е приет от съда изводът на административния орган, че семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на неговите членове, особено на децата. Предотвратяването на разделянето на семейството и запазване на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето. Ако касаторът остане в Р. Б. той не би имал възможност да запази семейните си връзки и да му бъде осигурена семейна среда, която да доведе до защита на най - добрия негов интерес.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано.
Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост.
В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. От интервютата пред административния орган става ясно, че касаторът е напуснал Бангладеш доброволно, като напускането е породено от страх чичо му, който е излязъл от затвора, да не го убие, поради причина свързана с имоти. Тук следва да се отбележи, че тези обстоятелства от бежанската история на С. Мия имат изцяло личен и битов характер, като следва да се посочи, че самият чужденец е заявил, че е подал молба за закрила в Р. Б. защото му харесват тукашните нрави, а в последствие чак е допълнил, че не може да си позволи да се върне в Бангладеш. Причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ.
Правилно съдът е приел за обосновани изводите, свързани с правилността на преценка на административния орган относно липсата на материалните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на чужденецът, съдът правилно е приел, че не са налице доказателства С. Мия да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От събраните доказателства по делото се установява, че в оспорения административен акт е направена преценка на ситуацията в страната на произход, като за това е представена справка с вх. № МД-245/21.05.2021 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, от която е видно, че в Бангладеш не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право и правото на ЕС. Не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-456/07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя, а възражението на касатора в тази връзка е неоснователно.
Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
По изложените съображения решението на Административния съд София - град, като правилно, следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7708 от 20.12.2021 г. по адм. дело № 9462/2021 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ