Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 4311 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. срещу Решение № 64/17.03.2022 г. на Административен съд (АС) – Смолян постановено по адм. дело № 42/2022 г.

С обжалваното решение е обявена нищожността на предписания, обективирани в Констативен протокол № 01/24.01.2022 г. на длъжностни лица при О. С. и О. С. е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че липсва годен за обжалване административен акт, както и че кметът на О. С. неправилно е конституиран като ответник. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. К..

Ответникът по касация – А. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Р..

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

За да обяви нищожността на предписания, обективирани в Констативен протокол № 01/24.01.2022 г. на длъжностни лица при О. С. решаващият съд е установил от фактическа страна че административното производство е започнало по жалба вх. № ДЛ011256 от 31.12.2021 г. на Б. П. до кмета на О. С. На 24.01.2022 г. е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол № 01/24.01.2022 г. С протокола е дадено предписание на А. К.: „В срок до 1 месец от 24.01.2022 г. кучетата да бъдат премахнати и да има „устояние“ от терасата на г-н Петров“. Протоколът е съставен при извършена проверка на адреса на А. К. от служители на Общинска администрация - Смолян: М. А., М. К., Б. Д., с участието на А. П. от РУ-Смолян към ОДМВР - Смолян. В Констативния протокол е посочено, че при извършената проверка около кучетата не се забелязва замърсяване, кучетата не са агресивни, но нямат отстояние от къщата и ограничават достъпа на Б. П.. Посочено е, че проверката се извършва във връзка с отглеждане на кучета под терасата на къщата. Дадено е и цитираното по-горе предписание. След извършената проверка е уведомен подателя на сигнала от кмета на О. С. че кучетата на г-жа Кръпчева имат необходимите документи, и не се констатира миризма и замърсяване.

От правна страна решаващият съд е приел, че оспореното предписание представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на жалбоподателката, с оглед вменените ѝ задължения. В тази връзка е посочил, че макар жалбоподателката да не е пряко адресат на предписанията, е адресат на извършваната проверка, при което и задължението по даденото предписание е за нея. Обосновал е извод, че след като жалбоподателката има задължение да извърши определени действия, макар и да не е предвидена санкция при евентуално неизпълнение, предписанието е индивидуален административен акт. За неоснователно е приел възражението на ответника, че предписанията са част от процедурата по издаване на краен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Като в тази връзка е посочил, че в случая не се установява да има задвижена процедура за издаване на индивидуален, общ или нормативен акт.

Приел е, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, като на първо място не е спазена компетентността на органа, издал акта, който с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 АПК, чл. 178 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 59, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) следва да е кметът на О. С. Поради издаването на предписанието от представители на общинската администрация с участието на представител на РУ-Смолян към ОДМВР, същото е нищожно.

Решението е недопустимо.

Съдът не е установил на какво основание е започнала проверката по повод подадената жалба от страна на Б. П. до кмета на О. С. за да прецени в хода на коя законово регламентирана процедура е извършена същата, съответно е съставен Констативен протокол № 01/24.01.2022 г. и са издадени инкорпорираните в него предписания. Съдът не е указал доказателствената тежест на ответника в тази връзка, поради което необосновано е приел за неоснователно възражението му, че констативният протокол и предписанията са част от издаването на друг акт. Като доказателство по делото не е събран и акта, с който е определена комисията, която да извърши проверката. Същият има съществено значение, защото от изложеното в него, поради това, че в констативния протокол не са посочени каквито и да е правни основания за извършване на проверката, съответно за даване на предписанията, следва да се определи какво производство е стартирано по постъпилата жалба. Липсата на доказателства, от които да се направи преценка по кой ред е извършена проверката и съответно правното основание за това, е пречка да се прецени дали е обоснована преценката на решаващия съд, че се оспорва индивидуален административен акт, т. е. че е бил сезиран с допустима жалба, което обстоятелство се оспорва от касационния жалбоподател, както и дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и формата на акта. Преценката за допустимостта на жалбата е свързана и с правилното конституиране на ответника в производството. Кметът на О. С. не е издател на предписанието и не може, ако то е индивидуален административен акт, да е надлежна страна в процеса.

По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо, като постановено спрямо ненадлежна страна – такава която не е издател на обжалваното предписание. Решението следва да се обезсили и се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ще следва да се събере пълната преписка по издаване на Констативен протокол № 01/24.01.2022 г. и инкорпорираното в него обжалвано от г-жа Кръпчева предписание, вкл. акта, с който са определени контролните органи извършили проверката. След събиране на всички доказателства следва да се прецени допустимостта на жалбата и при допустима жалба да се разгледа спора, като се конституират надлежните страни – жалбоподател и ответник, при съобразяване на чл. 153, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора по искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 64/17.03.2022 г. на Административен съд – Смолян постановено по адм. дело № 42/2022 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА