Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 4292 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на О. Ч. Булстат 000777223, подадена чрез пълномощника адвокат О. И. против решение № 271 от 16.03.2022г. по адм. дело № 1253/2021г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу констативен акт № КА-ПБЗН - СО0-10-22/20.10.2021 г., издаден от инспектор по ЗН/РХБЗ/ в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Превантивна контролна дейност“ към Регионалната дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението “ София, в частта, с която е дадено предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, и са присъдени разноски.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - инспектор по ЗН/РХБЗ/ в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Превантивна контролна дейност“ към Регионалната дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението “ София, чрез главен юрисконсулт Д. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на О. Ч. срещу констативен акт № КА-ПБЗН - СО0-10-22/20.10.2021 г., издаден от инспектор по ЗН/РХБЗ/ в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Превантивна контролна дейност“ към Регионалната дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението “ София, в частта, с която е дадено предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия. Съдът е приел за правилен довода на административния орган, че в случая не се касае за ПАМ. Приел е, че съобразно т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал.2 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Същите са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че със заповед № ОА-174/17.09.2020 г. на областния управител на Софийска област е назначена междуведомствена комисията, която да извърши класифициране на язовирите в три степени на потенциална опасност в зависимост от най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води съгласно чл. 141б, ал.1 от Закон за водите, със срок на изпълнение до 23.10.2020 г. Със заповед № 1207з-170/16.03.2021 г. на директор на МВР РДПБЗН - София са определени участъци за извършване на проверки на обекти на територията на РДПБЗН – София, в това число територията на община Челопеч, както и служителите, които да осъществяват контрол по спазване на ЗЗБ.
Видно от протокол № СО-06 от обследване (проверка) на язовирна стена и съоръженията към нея, на 20.10.2021 г. в изпълнение на заповед № ОА-226/07.10.2021 г. на областния управител на Софийска област, комисия е извършила проверка на язовир Качулка, намиращ се в местност „Качулка“, землище на [населено място], собственост на община Челопеч, съгласно акт за собственост № ІІ-37/21.05.2012г., на състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея. Дадено е предписание да се изготвят карти на уязвимите заливни зони съгласно изискванията на Приложение № 2, т.4.8 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ, във връзка с чл. 35, ал.1 от ЗЗБ със срок на изпълнение 31.05.2022 г.
С констативен протокол, одобрен от областния управител на Софийска област и подписан от нарочната комисия за извършване на проверка и представител общински служител на община Челопеч, язовир „Качулка“ е определен с „ първа “ степен на потенциална опасност.Със заповед № 8121з-812/17.07.2019 г. , министърът на вътрешните работи е оправомощил длъжностните лица от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с права по чл. 87, ал.1, чл. 89, чл. 90, чл. 100, ал.1 от ЗЗБ и издаване на наказателни постановление по чл. 100, ал.43 от ЗЗБ, в това число в т. І.6 от същата инспектор „Защита на населението“. На 20.10.2021г. от длъжностни лица от ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението“, Регионална дирекция - София е извършена проверка. на язовир „Качулка“, находящ се в местността Качулка, в [населено място], община Челопеч, който е общинска собственост и оператор „Кантико“ ЕООД. Установено е, че за обекта има авариен план, актуализиран съгласно структурата на Приложение N 2 към чл.57, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние от 31.01.2020г. / Наредбата/, но липсват карти на уязвимите от заливане зони съгласно т.4.8. от Приложение N 2 към Наредбата. В тази връзка е и издаденото предписание, с което жалбоподателят е задължен да изготви карти на уязвимите от заливане зони, съгласно изискванията на т.4.8 от Приложение № 2 на Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ, във връзка с чл. 35, ал.1, т.1 от ЗЗБ. С жалба вх. № 120700-1497/03.11.2021г., община Челопеч обжалва пред по-горестоящия орган предписанието от инспектор ЗН (РХБЗ), обективирано в процесния КА.
С решение рег. № 120700-1555/16.11.2021 г., директорът на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ София е приел, че жалбата е неоснователна. Видно от мотивите на решението, проверката на язовир „Качулка“ е извършена от оправомощено лице, съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗБ и заповед № 8121з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и със съответната териториална компетенция, съгласно заповед № 1207з-170/16.03.2021 г. на директора РДПБЗН – София., актът е мотивиран, постановен при спазване на административнопроизводствените правила и е постановен в съответствие с приложимата нормативна уредба.
С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - длъжностно лице от ГДПБЗН-МВР - инспектор по „Защита на населението“, който видно от т.І.6 от Заповед N 8121з-812/17.07.2019г. на министъра на МВР е оправомощен с правата по чл.87, ал.1 от ЗЗБ - осъществяване контрол по спазването на ЗЗБ, както и с правата по чл.89 от с. з.- даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба.
Съобразно т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал.2 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ: Карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение № 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 от Наредбата, като в настоящия случай с отбелязване с отметка върху „да“ на критерий „засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и стопански такива от първа и втора категория. В случая цялата процедура е спазена. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят неправилно квалифицира оспорения акт като наложена принудителна административна мярка, тъй като е налице съществена разлика между съдържанието и приложното поле на чл.89 и чл.90 от ЗЗБ, регламентиращи съответно издаване на предписания в резултат на извършени проверки и налагане на ПАМ.
Неоснователни са оплакванията с твърдение за несъответствие на Констативния протокол, представляващ „Класифициране по степен на потенциална опасност съгл. чл.141б от ЗВ“ по Приложение N 1 към чл.10, ал.2 от Наредбата с изискванията на чл.115 от същата. Една и съща комисия – комисията по чл.138а, ал.3 от ЗВ съставя и двата документа, но условията и реда са различни, както безспорно различни са и хипотезите на чл.138в, ал.3, т.6, респ. чл.115 от Наредбата-съставяне на протокол за извършена проверка и класифициране на язовирите по степен на потенциална опасност по чл.141б, ал.3 от ЗВ. Касае се за два различни акта, като в рамките на настоящото производство е недопустимо съдът да упражнява косвен контрол по отношение акта за класифициране степента на потенциална опасност на язовир „Качулка”.
В тази връзка съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На страната следва да се присъди сумата от 100,00/сто/лева, определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 16.03.2022г. по адм. дело № 1253/2021г. на Административен съд - София област.
ОСЪЖДА О. Ч. Булстат 000777223, да заплати на Регионалната дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА