№ 50078 А

Гр.София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3262 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бат секюрити“ЕООД срещу решение №.738/8.06.22 по г. д.№.549/22 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.262884/29.11.21 по г. д.№.14394/20 на РС Варна за осъждане на касатора да плати на основание чл.262 КТ 5940лв. възнаграждение за извънреден труд за периода 1.10.17-9.07.18, ведно със законната лихва, считано от 9.11.20г. до окончателното изплащане, и 1428,73лв. лихви, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Ответната страна С. Д. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.50118/6.03.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно задължението на съда да вземе предвид фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяването на исковата молба, предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК.

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „сътрудник охрана“ с място на работа обекти под охрана на територията на [населено място] и област; официално се е водел като служител на район „Манастирски рид“ и трудовото му възнаграждение е било изчислявано на база полаганите там дежурства по график – без да се отчита, че освен на този обект, той е полагал труд и на друг – тенис-кортовете в обект „Чайка“; доколкото пълният размер на заработеното на последния и неплатено възнаграждение възлиза на 8166,72лв., съдът е присъдил по-малката претендирана сума 5940лв., законната лихва от предявяването на иска и 1428,73лв. изтекли лихви от падежа на всяко задължение до предявяването на исковата молба на 9.11.20.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Решение трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устните състезания. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК /реш.№.178/13.05.13 по г. д.№.984/10, ІІІ ГО/.

По основателността на касационната жалба:

От събраните по делото доказателства, в това число писмени, гласни, съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/, се установява следното:

Страните са били обвързани от трудово правоотношение за периода 13.01.16-10.07.18, като ищецът /роден 1940г., към момента на постъпване на работа придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ е заемал длъжност „сътрудник охрана“ с място на работа обекти под охрана на територията на [населено място] и област. По ведомостите за заплати същият се е водел на работа на обект „Манастирски рид 2“, за дежурствата на който му е било начислявано и изплащано уговореното трудово възнаграждение. Същевременно, извън работата на горепосочения обект, ищецът е полагал допълнително труд през периода м.10.17-м.07.18 - нощна смяна с продължителност 12 часа, и на друг охраняван от работодателя му обект - Спортни кортове /СК/ „Чайка“, възнаграждението за който не е било начислявано по горепосочените или отделни ведомости. Този обект е бил охраняван от двама охранители и за охраната е воден присъствен дневник /приобщен по делото чрез прилагането на г. д.№.4952/20 на РС Варна/- дневникът е бил предоставен от наелата ги фирма, изготвен по искане на Общинска служба /ОС/ „С. В. и проверяван от нейния директор; в него са вписвани датите на поемането и сдаването на дежурствата, наличието или липсата на произшествия и състоянието на инвентара, констатации от проверки, указания до охранителите /напр. от Хр.Д. /с.140/-„вечер след заминаването на служителите охраната да проверява заключени ли са: 1.двете врати на корта; 2.двата катинара на фургона; 3.вратите на мъжка, дамска съблекални и треньорската врата“/ във връзка с носенето на дежурството, и дава реална представа за естеството, продължителността и интензитета на положения труд. Горепосоченият факт се установява от съвкупната преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства - от писмо изх.№.752/12.05.21 на О. В. ОП“С. В. , до С.П. и Обяснителна записка изх.№.1433/23.09.21 на ОП„С. В. , изготвена от Хр.Д. до Директора на ОП“С. В. , се установява, че за периода 1.04.16-9.07.18 охранителната дейност на СК“Чайка“ е била поета от ответното дружество, охраната е била осъществявана от 20.00 до 08.00ч. от един служител на смяна, като е воден присъствен дневник; дневникът е предоставен от наемащата фирма, изготвен е по искане на общинска служба „Спорт“ и е бил проверяван от директора на общинското предприятие; доколкото работното време на служителите на ОП“С. В. е от 7 до 21ч., сутрин и вечер са извършвани съвместни проверки за евентуални щети, но писмени протоколи не са били съставяни; липсата на изискване за водене на книга за приемане и предаване на охраняем обект в действалата към процесния период нормативна уредба не ограничава заинтересовани страни да въведат сами - за свои нужди и според собствените им изисквания - своеобразна такава /какъвто е разглеждания случая/, в която да отразяват интересуващата ги информация при приемане и предаване на нощни смени; обстоятелството, че отбелязването „предал“ се прави сутрин от приключилия нощната смяна охранител, а „приел“ – вечер от приемащия, без двамата реално да се виждат, не дисквалифицира записите в дневника, още повече, че сутрин и вечер, видно от обяснителната записка, обектът се е приемал и предавал при съвместни проверки със служителите на ОП „С. В. /т. е. от охранител на служителите на ОП“С. В. и от последните на охранител вечер/, но без да се изготвят писмени протоколи; показанията на св.П., служител на ответника, организатор охрана от 2014г. до разпита, изготвял и изпращал за утвърждаване графици (който е заинтересован от изхода на спора и чиито показания съдът кредитира съгласно чл.172 ГПК), че не си спомня дали и какъв дневник е съществувал, тъй като е било много отдавна, не водят до извод, че представеният дневник не е съществувал, вкл. с оглед и на цитираните по-горе доказателства. Доколкото всяка страна оспорва представените от другата графици на ответното дружество /частни свидетелстващи документи, неподписани от ищеца, а представените от ответника и недатирани, които като такива се ползват с висока доказателствена стойност само доколкото удостоверяват неизгодни за издателя им факти/, съдът, като ги цени ведно със становищата, доводите и останалите доказателства, в това число писмени /горецитираните дневник, писмо, обяснителна записка и др./ и гласни /св. П. като служител на ответника е заинтересован от изхода на спора-чл.172 ГПК/, съдебно-счетоводни експертизи, намира, че ищецът е полагал допълнително труд като охрана при ответника и на СК„Чайка“ на претендираните дати, който не му е бил заплатен изцяло. Съобразно заключението на ССЕ дължимото за същия възнаграждение възлиза на 8166,72лв. След приспадане на платени на С.П. от ответника извън ведомостите за заплата на обект “Манастирски рид 2“ суми - с пет РКО и един банков превод (преводът на 757,58лв. е извършен на 1.02.21, в хода на делото, чрез пълномощника на ищеца адв.С., и предвид отговора на правния въпрос следва да бъде взет предвид) - общо 2569,17лв., претенцията остава основателна за 5597,55лв. /8166,72-2569,17 = 5597,55лв./ главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска 9.11.20 до окончателното изплащане, и 1428,73лв. лихви, считано от датата на падежа на всяка вноска до 8.11.20г.

Въззивният съд, като не е съобразил платената в хода на процеса сума 757,58лв. и е уважил иска за главницата и за разликата над 5597,55лв. до 5940лв. – в противоречие с практиката на ВКС предвид отговора на правния въпрос - е постановил в тази част незаконосъобразно решение. В същата то трябва да се отмени и претенцията – да се отхвърли, а в останалата обжалвана част – да се потвърди.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, за трите инстанции на ищеца се полагат общо 2347,48лв. разноски, на ответника – общо 79,25лв. /по делото не са представени годни доказателства за платен адвокатски хонорар пред ВКС - в договора за правна помощ е отразено, че договореният хонорар 720лв. е платим по банков път, но не са приложени изискуемите съгласно т.1 ТР ТР6/12 от 6.11.13г., ОСГТК, банкови документи, удостоверяващи плащането/ или при условията на компенсация на ищеца следва да се присъдят още 412,48лв.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.738/8.06.22 по г. д.№.549/22 на ОС Варна В ЧАСТТА, с която е потвърдено реш.№.262884/29.11.21 по г. д.№.14394/20 на РС Варна за осъждане на „Бат секюрити“ЕООД да плати на С. Д. П. на основание чл.262 КТ сумата над 5597,55лв. до 5940лв. възнаграждение за извънреден труд за периода 1.10.17г.-9.07.18г., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П. срещу „Б. С. ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.262 КТ за сумата над 5597,55лв. до 5940лв. възнаграждение за извънреден труд за периода 1.10.17г.-9.07.18г. като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.738/8.06.22 по г. д.№.549/22 на ОС Варна, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Б. С. ЕООД, [населено място], да плати на С. Д. П. 412,48лв. /четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: