ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4019

гр. София, 13.09.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2024 (петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 5103 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 90 312/06.10.2023 година, подадена от Б. Л. О., срещу определение № 11 165/25.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-Ж, постановено по ч. гр. д. № 9416/2023 година.

С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане № 20 086 812/06.04.2023 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28-ми състав, постановено по гр. д. № 48 432/2020 година, с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е върната насрещната искова молба с вх. № 260 049/26.08.2020 година подадена от Б. Л. О., поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения за това от съда срок.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и за разглеждане на предявения от О. насрещен иск. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Б. Л. О. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.

Ответникът по частната касационна жалба „Сеон“ ЕООД с. Овощник е подал отговор на същата с вх. № 108 642/22.11.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 11 165/25.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-Ж, постановено по ч. гр. д. № 9416/2023 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

Б. Л. О. е бил уведомен за обжалваното определение на 29.09.2023 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 90 312/06.10.2023 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Сеон“ ЕООД с. Овощник срещу Б. Л. О. осъдителни искове за парични вземания, произтичащи от развален договор за изработка. В срока за отговор ответникът О. бил предявил насрещен иск за осъждане на дружеството да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от наложените по искане на същото в периода на обявеното извънредно положение обезпечителни мерки по повод процесните вземания. В насрещната искова молба било посочено, че предприетите обезпечителни действия били довели до влошаване на здравословното състояние на съпругата му, както и до преустановяване преговорите за продажба на възбранения с обезпечението имот. С определение от 15.02.2022 година първоинстанционният съд бил приел за съвместно разглеждане насрещния иск и бил указал на Б. Л. О. в едноседмичен срок да посочи поотделно сумите, които претендира за неимуществени и за имуществени вреди и пропуснати ползи, да уточни в какво се изразяват имуществените вреди, да обоснове правния си интерес от предявяване на иск за вреди, причинени на съпругата му, както и да внесе дължимата за иска държавна такса. Указанията били съобщени на О. на 16.04.2022 г., като с определение от 29.04.2022 година по искане на същия срокът за изпълнението им бил продължен с един месец-до 29.05.2022 година. На 23.05.2022 година. Б. Л. О., действайки чрез адвокат, бил подал молба, в която излагал съображения срещу основателността на предявения срещу него иск. Нито в тази молба, нито до изтичане на срока обаче били изложени твърдения относно подлежащите на уточняване съгласно разпореждането на първоинстанционния съд факти, както и не било представено доказателство за платена държавна такса. При тези факти въззивният съд намирал жалбата за допустима (съгласно мотивите към т. 7, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2023 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС), а същество за неоснователна. Дадените от първоинстанционният съд указания са били дължими, тъй като насрещната искова молба била нередовна от гледна точка на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК (относно произхода и конкретния размер на вредите) и чл. 128, т. 2 от ГПК (относно внасяне на дължимата държавна такса) и не се твърдяло жалбоподателят да не бил узнал своевременно за продължения срок за тяхното изпълнение. Възражението на Б. Л. О. за недостатъчна яснота на указанията било неоснователно-разпореждането в достатъчна степен индивидуализирало нередовностите и сочело начина, по който те трябвало да бъдат отстранени, като в молбата за продължаване на срока Б. Л. О., имайки възможност да поиска разяснения, не бил сторил това (такива били поискани едва с молба от 27.04.2023 година, подадена след постановяване на обжалвания акт). Следвало да се отчете и обстоятелството, че Б. Л. О. бил представляван от адвокат, който следвало да му осигури правна помощ при изпълнение на указанията. Ето защо правилно първоинстанционният съд бил приложил спрямо насрещната искова молба санкционната последица на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Л. О. е поставил следните въпроси, въз основа на които иска да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно за това следва ли да се приложи направо чл. 129, ал. 3 от ГПК и да се прекрати производството, като съдът посочи, че не приема указанията за изпълнени, въпреки че е подаден документ до съда в изпълнение на указанията или следа да посочи новата нередовност или продължаващата такава?, както и за това дали процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителни предпоставки за прилагането на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право.

По отношение на втория от въпросите Б. Л. О. навежда твърдения за противоречие между въззивното определение и решение № 60 242/04.11.2021 година, постановено по гр. д. № 650/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В последното е посочено, че индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства-да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2007 година. Доколкото е налице нередовна искова молба, а въззивния съд не е изпълнил своите процесуални задължения в тази насока, то решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Затова така поставения въпрос не обосновава допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване. Видно от данните по делото съдилищата по същество не са прилагали направо последиците на правната норма на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а преди това са предприемани действията по чл. 129, ал. 2 от ГПК като на Б. Л. О. са давани указания, в какво се състоят нередовностите на подадената от него насрещна искова молба, които са били ясни и конкретни, като е определен и срок за отстраняването на същите. Едва след като О. не е отстранил нередовностите на подадената от него насрещна искова молба съдът е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Затова така поставения въпрос не е във връзка с изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение и затова не може да обоснове допускането на исканото касационно обжалване. Такова обжалване не може да бъде допуснато и на основание първия от въпросите, доколкото е налице установена практика, че когато ищецът е предприел действия по отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, но тези действия са неточни или пък нередовностите не са отстранени в цялост, съдът дава допълнителен срок за отстраняване на нередовностите, като посочи в какво точно се състоят пропуските и какви точно действия трябва да бъдат предприети. В случая по делото не е установена такава хипотеза, доколкото както е посочил и въззивния съд О. не е предприемал действия за отстраняване на нередовностите на насрещната си искова молба, а изразяването на становище по исковата молба, с която е предявен главния иск не се приравнява на такова действие, С оглед на това не е поставян въпросът за даването на допълнителен срок за отстраняване на нередовностите на насрещната искова молба, тъй като е прието пълно неизпълнение на това задължение.

Наред с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Л. О. твърди, че обжалваното определение противоречи на приетото с решение № 50 066/03.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1568/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., тъй като неправилно му било указано да посочи правен интерес да претендира неимуществени вреди от името на съпругата си, тъй като той претендирал само свои такива. Във връзка с това твърдение обаче не е формулиран конкретен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което такова обжалване не може да бъде допуснато. Дори и да се приеме, че е налице въпрос, то касационното обжалване пак не може да се допусне, доколкото в цитираното решение на ВКС се сочи, че твърдените вреди трябва да бъдат индивидуализирани като основание и размер в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а в подадената от Б. Л. О. насрещна искова молба това не е направено по отношение на различните видове вреди-неимуществени и имуществени. Затова и обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд не е в противоречие с приетото в цитираното решение на ВКС.

С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 11 165/25.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-Ж, постановено по ч. гр. д. № 9416/2023 година, по подадената против него от Б. Л. О.. частна касационна жалба с вх. № 90 312/06.10.2023 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 165/25.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-Ж, постановено по ч. гр. д. № 9416/2023 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.