Р Е Ш Е Н И Е

№ 50081

София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1880 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. С. А. срещу решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, в която е потвърдено решение № 262164 от 04.08.2021 г. по гр. дело № 5197 от 2019 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „ЧЕЗ Е. Б. АД за осъждането му да заплати сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2013 г. - 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл. 30 от Общите условия (ОУ) на „Ч. Е. Б. АД.

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че ищецът няма задължение да посочва като правна норма правната квалификация на предявения иск, а тя следва да бъде изведена от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Въззивният съд е извел неправилен извод в нарушение на материалния и процесуалния закон като е счел, че искът би бил основателен на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, но такова обезщетение не е претендирано, а заявеното по чл. 92 ЗЗД не се дължи. Поддържа също, че решаващият съд не е зачел силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения по предходни дела, водени между страните, установяваща, че ищецът е изправна страна по процесния договор за продажба на ел. енергия, тъй като е изпълнил точно всички свои задължения по него, а извършените действия от ответника по преустановяване на доставката на ел. енергия са незаконосъборазни. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „ЧЕЗ Е. Б. АД, подава писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на същата. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

С определение № 50001 от 04.01.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му част по иска срещу „ЧЕЗ Е. Б. АД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правния въпрос: Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане, какъв иск има право да предяви клиент за обезщетение за неправомерно преустановяване на снабдяването с ел. енергия - по чл. 92 ЗЗД или по чл. 82 ЗЗД?. По този правен въпрос е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в: решение № 106 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 4027/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60213 от 22.10.2021 г. по гр. д. № 2502/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 52 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 728/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на ВКС, IV г. о., с които е изоставена по - стара съдебна практика, обективирана в решение № 366 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 2874/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 4605/2013 г. на ВКС, III г. о. и др.. Според новата съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало (както и когато е възникнало, но е било погасено преди периода на прекъсването), претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то в тези случаи прекъсването е нерегламентирано и е по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши нито на основание приложимите ОУ към договора за продажба на електрическа енергия, нито на основание чл. 123 ЗЕ. Поради това, в тези случаи дружеството - краен снабдител (продавач) дължи на потребителя неустойката, уговорена в ОУ (в чл. 30, ал. 1 от приложимите спрямо ЧЕЗ Е. Б. АД ОУ), което ясно следва както от заглавието на клаузата: отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, така и от самото й съдържание: в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. В тези хипотези уведомяване от потребителя на крайния снабдител (продавача) не е необходимо, тъй като прекъсването на електроснабдяването е станало по волята (виновно и нерегламентирано) на последния. Следователно при отречена с влязло в сила решение претенция на дружеството - продавач за заплащане на суми за електрическа енергия, уговорената в ОУ неустойка за прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача се дължи и основанието на предявен от потребителя иск срещу крайния снабдител е с правно основание чл. 92 ЗЗД, когато ищецът е избрал да предяви това правно основание.

По съществото на касационната жалба:

Въззивният съд е сезиран с допустим частичен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен срещу ЧЕЗ Е. Б. АД – доставчик на електрическа енергия до процесния обект.

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за процесния имот, като от края на 2012 г. до средата на 2013 г. в него липсва потребление на електрическа енергия, но въпреки това са му начислени суми за ползвана електрическа енергия. Потребителят е оспорил начислените суми, които отказал да заплати, вследствие на което доставката на електрическа енергия до имота му е прекъсната. По повод на възникналия спор е предявил иск, по който с влязло в сила решение от 13.01.2014 г. по гр. д. № 28920/2013 г. на СРС, е прието за установено, че ищецът не дължи на ЧЕЗ Е. Б. АД сумата 1 093. 32 лв., представляваща електрическа енергия за периода от 12.12.2012 г. до 11.03.2013 г.. Междувременно ЧЕЗ Е. Б. АД е завело нов иск срещу ищеца за установяване дължимостта на други суми за потребена ел. енергия за имота, който е отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 60132/2014 г. на СРС. Ищецът твърди, че до 25.10.2016 г. до имота му не е доставяна електрическа енергия, като той е бил с преустановен достъп до мрежата, като електрическото табло е било пломбирано от ЧЕЗ Р. Б. АД. Твърди, че по исканията си за възстановяване на захранването е получавал писма, с които ЧЕЗ Р. Б. АД и ЧЕЗ Е. Б. АД отказвали да възстановят доставката и продажбата на електрическа енергия. Предвид отказите, ищецът е предявил осъдителни искове против ЧЕЗ Р. Б. АД за възстановяване достъпа му до електроразпределителната мрежа, и против ЧЕЗ Е. Б. АД - за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия по продажбеното правоотношение. Исковете са уважени с влязло в сила решение № 9141/15.12.2016 г. по в. гр. д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд. Тъй като за целия период от прекъсване на захранването на 01.04.2013 г. до 25.10.2016 г. ищецът е останал без ел. захранване по вина на ответното дружество, съгласно общите му условия, счита че то му дължи заплащане на договорената неустойка за нерегламентираното прекъсване на ел. снабдяването.

Ответникът ЧЕЗ Е. Б. АД оспорва предявения срещу него иск. Анализът на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката, съдържаща се в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, сочи според него, че законодателството разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие и на доставчика на електрическа енергия. Развива съображения, че неустойката по чл. 30, ал. 1 ОУ се отнася до хипотези, които не попадат в процесната, при която електроподаването е спряно по инициатива на доставчика на електрическа енергия. Обосновава, че в случая ищецът може да претендира вреди по общото правило на чл. 82 ЗЗД, но не и на основание неустоечната клауза.

Въззивният съд се е позовал на решение № 60229/06.01.2022 г. по гр. д. № 140/2021 г. на ВКС, IV г. о., според което съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. На чл. 123, ал. 1 ЗЕ се основават общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на електроснабдителните предприятия, като се признава правото им да преустановят снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на клиента и без ограничение във времето в случаите, когато са налице условията да се ангажира договорната отговорност на клиента към доставчика. Те изискват неизпълнението да е съществено с оглед интереса на кредитора. Заключил е, че клаузите в общите условия на ЧЕЗ Е. Б. АД са клаузи на договор и те подлежат на тълкуване по критериите в чл. 20 ЗЗД. Правният извод от тази законова и договорна уредба е, че посоченото дружество, доставчик на електрическа енергия към крайните клиенти, обслужвани от него, правомерно преустановява електроснабдяването на обекта, когато потребителят/клиентът е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка с доставената от дружеството електрическа енергия, освен ако неизпълнената част от задължението е с незначителен размер.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ (изм. с решение № ОУ-03/26.04.2010г. на ДКЕВР, в сила от 01 юни 2010 г.), в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Според ал. 3 от същия текст (в същата редакция) това обезщетение не изключва отговорността на продавача за имуществени вреди в по - голям размер, нанесени на потребителя. Общите условия определят срокове за различни задължения на доставчика към клиента, а неустойката по чл. 30, ал. 1 е мораторна - в отнапред уговорено обезщетение за вредите от забавеното им изпълнение. Окръжен съд – Пловдив е приел, че спрямо ЧЕЗ Е. Б. АД е уважен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за възстановяване на продажбеното правоотношение, предмет на произнасяне с решение № 9141/15.12.2016 г. по в. гр. д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд. Посоченото въззивно съдебно решение е влязло в сила на 16.06.2017 г. като недопуснато до касационно обжалване. То формира сила на пресъдено нещо по въпросите законосъобразно ли е преустановено електроподаването, както и дали ищецът има качеството потребител. Налице са и няколко влезли в сила съдебни решения, според които ищецът не дължи суми за неплатена ел. енергия на този ответник за различни периоди, включени в процесния. Заключил е, че ЧЕЗ Е. Б. АД носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца, поради незаконното преустановяване на електроподаването до имота му. За неоснователно е счел възражението, че потребителят е неизправна страна, тъй като не е заплатил дължимите такси за възстановяване на електроподаването. Такса за възстановяване на снабдяването се дължи само, когато преустановяването е по вина на потребителя, а случаят не е такъв и спорът за това е разрешен със сила на пресъдено нещо.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, споделя като правилни горепосочените фактически и правни изводи в атакуваното въззивно решение.

Въззивният съд е посочил, че съдебната практика е категорична, че предвидената в чл. 30, ал. 1 ОУ неустойка не покрива вредите, настъпили от преустановяване на електроподаването по инициатива на доставчика, дори и преустановяването на електроподаването да е извършено в хипотезата на неоснователно претендирани суми от доставчика. Заключил е, че неустойката по чл. 30 ОУ, се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно, обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна. Посочената клауза не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството при всички случаи на спиране на електрозахранване, тъй като с нея страните са предвидили отнапред определена по размер отговорност за продавача на електричество само в хипотезите, когато, въпреки подаден сигнал за преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата и тази уговорка в ОУ е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди. Окръжен съд – Пловдив е подчертал, че първоинстанционният съд е приел за безспорно по делото, че ищецът не е претърпял вреди от преустановяване на захранването в обекта. В конкретния случай, е счел, че неустойка по чл. 30 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Е. Б. АД не се дължи, а обезщетение за действително претърпени вреди по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД не са претендирани, поради което е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу доставчика на ел. енергия - ЧЕЗ Е. Б. АД.

Неправилен, в нарушение на материалния и процесуалния закон, съобразно отговора на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, е изводът на Окръжен съд - Пловдив, че в процесната хипотеза на незаконосъобразно преустановяване на доставката на ел. енергия от доставчика й към изправния потребител, претендираното обезщетение за имуществени вреди от последния може да е само на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, но не и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 30 ОУ на ответника. Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде зачетена волята на ищеца да лимитира отговорността на ответника за виновното неизпълнение на процесния договор за продажба на ел. енергия до договорения размер на имуществените вреди в чл. 30, ал. 1 ОУ (договорената компенсаторна неустойка), без да е нужно да доказва техния размер. От неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, прието от първоинстанционния съд, се установява, че размерът на неустойката, уговорена в чл. 30 ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ЧЕЗ Е. Б. АД, за процесния период, възлиза на сумата 51 950 лв.. Доколкото са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съобразно гореизложеното, предявеният частичен иск е основателен за целия му заявен размер от 25 000 лв..

Въззивното решение в горепосочената му обжалвана част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова то е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, вместо него следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което частичният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11 530 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, в която е потвърдено решение № 262164 от 04.08.2021 г. по гр. дело № 5197 от 2019 г. на Районен съд – Пловдив в частта му, в която е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „ЧЕЗ Е. Б. АД за сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2013 г. - 25.10.2016 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е. Б. АД, ЕИК: 175133827, да заплати на А. С. А., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2013 г. - 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл. 30 от ОУ на „Ч. Е. Б. АД, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 11 530 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: