О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50001
София, 04.01.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1880 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. С. А. срещу решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 262164 от 04.08.2021 г., постановено по гр. дело № 5197 от 2019 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от касатора пасивно субективно съединени частични искове с правно основание чл. 92 ЗЗД против „ЧЕЗ Р. Б. АД за осъждането му да заплати сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп до електрическата мрежа по вина на електроразпределителното предприятие за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2013 г. - 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл. 44 ОУ на „Чез Р. Б. АД, и против „ЧЕЗ Е. Б. АД за осъждането му да заплати сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за същите, горепосочени, обект и период.
Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове срещу двамата ответници да бъдат уважени или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищецът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за обезщетение за неправомерно преустановяване на снабдяването с ел. енергия - по чл. 92 ЗЗД или по чл. 82 ЗЗД?“, по който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 60213/22.10.2021 г. по гр. д. № 2502/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №106/12.07.2018 г. по гр. д. № 4027/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 4/29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „Допустимо ли е съдът в мотивите си да пререши спор по влязло в сила решение между същите страни за факти, релевантни за спора?“, по който поддържа противоречие с т.18 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения по т. д. № 561/ 2010 г. на ВКС, I т. о., по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о. и по гр. д. № 4301/2014 г. на ВКС, IV г. о.; 3. „Намира ли приложение в хипотези като процесната, при които прекъсването на електроснабдяването е основано на неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на електрическа енергия разпоредбата на неустоечната клауза на чл. 30, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗ ЕБ?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение № 234/ 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 4. „Има ли право доставчикът да прекъсне електрозахранването, а ако то вече е прекъснато следва ли да го възстанови, в случаите, когато потребителят е възразил срещу дължимостта на претендирани от него вземания?“ и 5. „Всякога ли, когато прекъсването е по искане на крайния снабдител, отговорността на разпределителното дружество отпада, или следва всеки конкретен случай да бъде разглеждан и когато се установи, че потребителят след прекъсването е поискал възстановяване на ел. захранването, представяйки доказателства за оспорване на сумата, следва разпределителното дружество да възстанови доставката, а когато не го стори, да носи отговорност за вредите?“, за които два въпроса твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 303/29.1.2019 г. по гр. д. № 4081/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 248/31.01.2020 г. по гр. д. № 2862/2019 г. на ВКС, III г. о.; 6. „Какъв е характерът и вида на неустоечните клаузи в ОУ на ответниците и може ли да се приеме, че при предявен иск от потребителя за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, разпоредбите на чл. 30 и чл. 44 от ОУ биха могли да бъдат определящи размера на вредите, а не правно основание за присъждането им?“ и 7. „Може ли искът за обезщетение да се квалифицира като такъв по чл. 82 ЗЗД, въпреки че не се търсят неимуществени вреди като се приеме, че размерът на същите може да се определи по реда на разпоредбите на чл. 30 и чл. 44 от ОУ на ответниците?“, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с дадените с ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС указания. Касаторът обосновава и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, като излага доводи, че въззивният съд неправилно е разтълкувал клаузите чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Р. Б. АД и идентичната на нея клауза на чл. 30, ал. 1 от ОУ на „ЧЕЗ Е. Б. АД. Счита, че очевидната неправилност се изразява и в това, че въззивното решение не е съобразено с установеното със сила на пресъдено нещо по в. гр. д. № 2450/2016 г. на Софийски градски съд между страните обстоятелство за незаконосъобразността на извършените действия по преустановяване на доставката и преносът на ел. енергия от двамата ответници.
Ответникът по касационната жалба - „ЧЕЗ Р. Б. АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че спирането на ел. захранването на процесния обект е станало по искане на другия ответник, при което, според категоричната практика на ВКС и ясните законови норми на ЗЕ, „ЧЕЗ Р. Б. АД не носи отговорност за никакви вреди.
Ответникът по касационната жалба– „ЧЕЗ Е. Б. АД, подава писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и е насочена срещу въззивно решение, постановено по искове на потребител с цена на всеки над 5 000 лева, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:
Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния съд, че не е недопустимо субективното съединяване на предявените искове за неустойка срещу двамата ответници, чиято отговорност е самостоятелна, а не солидарна. Посочил е, че когато потребител на електрическа енергия твърди, че електроснабдяването до имота му е преустановено неправомерно, същият може да предяви иск срещу електроразпределителното дружество, срещу продавача на електрическа енергия, както и срещу двете дружества, което е направено в настоящия случай. Заключил е, че продажбата на електрическа енергия е специфично правоотношение, уредено с разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите нормативни актове и общите условия на електроразпределителните дружества и дружествата - доставчици на електрическа енергия, за което е характерно, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез нейния пренос по електропреносната мрежа. Поддръжката на преносната мрежа се осъществява от електроразпределителните дружества, а продажбеното правоотношение възниква между потребителя и доставчика на електрическа енергия. Когато доставката на електрическа енергия е преустановена по причини, за които не е отговорен потребителят, за него възникват вреди от неизпълнен договор. Правоотношенията по преноса и доставката на електрическа енергия са договорни, като потребителят е кредитор както на електроразпределителното дружество, така и на продавача на електрическа енергия, но за различни вземания. Спрямо първия има вземане по поддръжката на преносната мрежа в състояние, годно за реализацията на доставката на електрическа енергия, а спрямо втория - вземане за реалното изпълнение на престацията за продажба на електрическа енергия.
Окръжен съд – Пловдив е намерил, че е сезиран с допустими частични искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за процесния имот, като от края на 2012 г. до средата на 2013 г. в него липсва потребление на електрическа енергия, но въпреки това са му начислени суми за ползвана електрическа енергия. Потребителят е оспорил начислените суми, които отказал да заплати, вследствие на което доставката на електрическа енергия до имота му е прекъсната. По повод на възникналия спор е предявил иск, по който с влязло в сила решение от 13.01.2014 г. по гр. д. № 28920/2013 г. на СРС, е прието за установено, че ищецът не дължи на ЧЕЗ Е. Б. АД сумата 1 093. 32 лв., представляваща електрическа енергия за периода от 12.12.2012 г. до 11.03.2013 г.. Междувременно ЧЕЗ Е. Б. АД е завело нов иск срещу ищеца за установяване дължимостта на други суми за потребена ел. енергия за имота, който е отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 60132/2014 г. на СРС. Ищецът твърди, че до 25.10.2016 г. до имота му не е доставяна електрическа енергия, като той е бил с преустановен достъп до мрежата, като електрическото табло е било пломбирано от ответника ЧЕЗ Р. Б. АД. Твърди, че по исканията си за възстановяване на захранването е получавал писма, с които ответниците отказвали да възстановят доставката и продажбата на електрическа енергия. Предвид отказите, ищецът е предявил осъдителни искове против ЧЕЗ Р. Б. АД за възстановяване достъпа му до електроразпределителната мрежа, и против ЧЕЗ Е. Б. АД - за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия по продажбеното правоотношение. Исковете са уважени с влязло в сила решение № 9141/15.12.2016 г. по в. гр. д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд. Тъй като за целия период от прекъсване на захранването на 01.04.2013 г. до 25.10.2016 г. ищецът е останал без ел. захранване по вина и на двете ответни дружества, съгласно общите им условия, счита, че всяко едно от тях му дължи поотделно заплащане на неустойка за нерегламентираното прекъсване на ел. снабдяването, съответно на преноса на електрическа енергия.
Ответникът ЧЕЗ Р. Б. АД в отговора на исковата молба оспорва предявения против него иск. Сочи, че електроподаването до имота е спряно по инициатива на доставчика на електрическа енергия, а в тази хипотеза разпределителното предприятие не носи отговорност, а легитимиран да отговаря е единствено ЧЕЗ Е. Б. АД.
Ответникът ЧЕЗ Е. Б. АД също оспорва предявения срещу него иск. Счита, че са недопустими два иска за неустойка срещу двете дружества за един и същи период. Анализът на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката, съдържаща се в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, сочи според него, че законодателството разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие и на доставчика на електрическа енергия. Развива съображения, че неустойката по чл. 30, ал. 1 ОУ се отнася до хипотези, които не попадат в процесната, при която електроподаването е спряно по инициатива на доставчика на електрическа енергия. Обосновава, че в случая ищецът може да претендира вреди по общото правило на чл. 82 ЗЗД, но не и на основание неустоечната клауза.
По предявения срещу ЧЕЗ Р. Б. АД иск, въззивният съд е посочил, че според решение № 60229/06.01.2022 г. по гр. д. № 140/2021 г. на ВКС, IV г. о., поведението на оператора на електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа е правомерно, когато той е преустановил преноса и разпределението на електрическа енергия поради искането за това на доставчика (арг. от чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 1 и от ал. 5 ЗЕ, в редакцията, в сила от 17.07.2012 г.) или когато крайният клиент е в неизпълнение на свое задължение към оператора. Когато по делото се установи, че операторът е преустановил преноса и/или разпространението на електроенергията в изпълнение на искане на доставчика, искът срещу оператора е неоснователен. Затова, когато в исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в Общите условия на доставчика, но и в Общите условия на съответния оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа, а клиентът претендира неустойка от доставчика, но и от съответния оператор, съдът е длъжен да установи дали електрозахранването в обекта е преустановено поради искането на доставчика и в изпълнение на нормативното задължение на оператора по чл. 123, ал. 5 ЗЕ. Заключил е, че в процеса е установено чрез пълно и главно доказване, че преносът на електрическа енергия до ползвания от ищеца имот е преустановен по искане на ЧЕЗ Е. Б. АД, отправено до ЧЕЗ Р. Б. АД, т. е. в хипотезата на чл. 123, ал. 5 ЗЕ, при което ЧЕЗ Р. Б. АД не отговаря за причинените на потребителя вреди, тъй като е действало по нареждане на ЧЕЗ Е. Б. АД. Законът за енергетиката (чл. 123, ал. 5 ЗЕ, редакцията в сила от 17.07.2012 г.) изрично изключва отговорността на електроразпределителното дружество в тази хипотеза, поради което искът с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу този ответник е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен срещу ЧЕЗ Е. Б. АД, въззивният съд се е позовал на решение № 60229/06.01.2022 г. по гр. д. № 140/2021 г. на ВКС, IV г. о., според което съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. На чл. 123, ал. 1 ЗЕ се основават общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на електроснабдителните предприятия, като се признава правото им да преустановят снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на клиента и без ограничение във времето в случаите, когато са налице условията да се ангажира договорната отговорност на клиента към доставчика. Те изискват неизпълнението да е съществено с оглед интереса на кредитора. Заключил е, че клаузите в общите условия на ЧЕЗ Е. Б. АД са клаузи на договор и те подлежат на тълкуване по критериите в чл. 20 ЗЗД. Правният извод от тази законова и договорна уредба е, че посоченото дружество, доставчик на електрическа енергия към крайните клиенти, обслужвани от него, правомерно преустановява електроснабдяването на обекта, когато потребителят/ клиентът е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка с доставената от дружеството електрическа енергия, освен ако неизпълнената част от задължението е с незначителен размер.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ (изм. с решение № ОУ-03/26.04.2010г. на ДКЕВР, в сила от 01 юни 2010 г.), в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Според ал. 3 от същия текст (в същата редакция) това обезщетение не изключва отговорността на продавача за имуществени вреди в по - голям размер, нанесени на потребителя. Общите условия определят срокове за различни задължения на доставчика към клиента, а неустойката по чл. 30, ал. 1 е мораторна - в отнапред уговорено обезщетение за вредите от забавеното им изпълнение. Окръжен съд – Пловдив е приел, че спрямо ЧЕЗ Е. Б. АД е уважен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за възстановяване на продажбеното правоотношение, предмет на произнасяне с решение № 9141/15.12.2016 г. по в. гр. д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд. Посоченото въззивно съдебно решение е влязло в сила на 16.06.2017 г. като недопуснато до касационно обжалване. То формира сила на пресъдено нещо по въпросите законосъобразно ли е преустановено електроподаването, както и дали ищецът има качеството потребител. Налице са и няколко влезли в сила съдебни решения, според които ищецът не дължи суми за неплатена ел. енергия на този ответник за различни периоди, включени в процесния. Заключил е, че ЧЕЗ Е. Б. АД носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца, поради незаконното преустановяване на електроподаването до имота му. За неоснователно е счел възражението, че потребителят е неизправна страна, тъй като не е заплатил дължимите такси за възстановяване на електроподаването. Такса за възстановяване на снабдяването се дължи само, когато преустановяването е по вина на потребителя, а случаят не е такъв и спорът за това е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Въззивният съд е посочил, че съдебната практика е категорична, че предвидената в чл. 30, ал. 1 ОУ неустойка не покрива вредите, настъпили от преустановяване на електроподаването по инициатива на доставчика, дори и преустановяването на електроподаването да е извършено в хипотезата на неоснователно претендирани суми от доставчика. Позовал се е на решение № 266/17.12.2019 г. по гр. д. № 2046/2019 г. на ВКС, IV г. о., според което неустойката по чл. 30 от Общите условия, съгласно приетото в решение № 37/28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г., ВКС, IV г. о., се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно, обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна. Посочената клауза не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството при всички случаи на спиране на електрозахранване, тъй като с нея страните са предвидили отнапред определена по размер отговорност за продавача на електричество само в хипотезите, когато, въпреки подаден сигнал за преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата и тази уговорка в общите условия е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди. В подкрепа на този извод е цитирал: решение № 37/28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г. на ВКС и цитираните в първоинстанционното решение актове: решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр. дело № 4605/2013 г. на ВКС, III г. о.; решение № 366 от 30.12.2015 г. по гр. дело № 2874/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 87 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 4164/2015 г. на ВКС, IV г. о.. Подчертал е, че от първоинстанционния съд е прието за безспорно по делото, че ищецът не е претърпял вреди от преустановяване на захранването в обекта. Според изложеното в решение № 37/28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г. на ВКС, в конкретния случай, според Окръжен съд – Пловдив, неустойка по чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Е. Б. АД не се дължи, а обезщетение за действително претърпени вреди по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД не са претендирани, поради което и искът с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу доставчика на ел. енергия - ЧЕЗ Е. Б. АД е отхвърлен като неоснователен.
Поставеният от касатора първи въпрос: Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за обезщетение за неправомерно преустановяване на снабдяването с ел. енергия - по чл. 92 ЗЗД или по чл. 82 ЗЗД?, удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като е обусловил решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение. По този правен въпрос е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в: решение № 106 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 4027/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60213 от 22.10.2021 г. по гр. д. № 2502/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 52 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 728/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на ВКС, IV г. о., с които е изоставена по - стара съдебна практика, обективирана в решение № 366 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 2874/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 4605/2013 г. на ВКС, III г. о. и др.. Според новата съдебна практика, когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало (както и когато е възникнало, но е било погасено преди периода на прекъсването), претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то в тези случаи прекъсването е нерегламентирано и е по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши нито на основание приложимите общи условия към договора за продажба на електрическа енергия (ОУ), нито на основание чл. 123 ЗЕ. Поради това, в тези случаи дружеството - краен снабдител (продавач) дължи на потребителя неустойката, уговорена в ОУ (в чл. 30, ал. 1 от приложимите спрямо ЧЕЗ Е. Б. АД ОУ), което ясно следва както от заглавието на клаузата: отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, така и от самото й съдържание: в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. В тези хипотези уведомяване от потребителя на крайния снабдител (продавача) не е необходимо, тъй като прекъсването на електроснабдяването е станало по волята (виновно и нерегламентирано) на последния. Следователно при отречена с влязло в сила решение претенция на дружеството - продавач за заплащане на суми за електрическа енергия уговорената в ОУ неустойка за прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача се дължи и основанието на предявен от потребителя иск срещу крайния снабдител е с правно основание чл. 92 ЗЗД, когато ищецът е изпрал да предяви това правно основание. Въззивният съд по настоящия спор е счел, че в случай като горепосочения, потребителят има право на обезщетение за вреди по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, но няма право да претендира договорената в ОУ неустойка за прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта му по иска срещу ЧЕЗ Е. Б. АД, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по горепосочения правен въпрос, за да бъде проверено съответствие му с горецитираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Петият въпрос на касатора: Всякога ли, когато незаконното прекъсване на електроснабдяването е по искане на крайния снабдител, отговорността на разпределителното дружество отпада? е обусловил решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение по иска срещу ЧЕЗ Р. Б. АД, т. е. осъществява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на искания касационен контрол. По този правен въпрос обаче не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Дадените от въззивния съд правни разрешения са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60229 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 140/2021 г. на ВКС, IV г. о. и в горецитираните решения на ВКС при обсъждането на първия въпрос на касатора. Поведението на оператора на електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа е правомерно, когато той е преустановил преноса и разпределението на електрическа енергия поради искането за това на доставчика (арг. от чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 и от ал. 5 ЗЕ) или когато крайният клиент е в неизпълнение на свое задължение към оператора. Когато по делото се установи, че операторът е преустановил преноса и/ или разпространението на електроенергията в изпълнение на искането на доставчика, искът срещу оператора е неоснователен. Когато в исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в ОУ на доставчика, но и в ОУ на съответния оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа, а клиентът претендира неустойка от доставчика, но и от съответния оператор, съдът е длъжен да установи дали електрозахранването в обекта е преустановено поради искането на доставчика и в изпълнение на задължението на оператора по чл. 123, ал. 5 ЗЕ, в която хипотеза отговорността е на доставчика - продавач. С тази по – нова практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е преодоляна старата практика, обективирана в посоченото от касатора решение № 105 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 5920/2014 г. на ВКС, III г. о.. Поради това не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска срещу ЧЕЗ Р. Б. АД по горепосочения правен въпрос.
Останалите поставени от касатора въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят правилността на атакуваното решение, като по тях в допуснатата до касационен контрол част, съдът ще се произнесе в решението си по чл. 290 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му по частичния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу ЧЕЗ Е. Б. АД.
УКАЗВА на касатора А. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500 лева, като при неизпълнение в срок, касационната му жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в останалата му обжалвана част по иска срещу ЧЕЗ Р. Б. АД
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.