Р Е Ш Е Н И Е

№ 50042София, 12.07.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова

гр. дело № 1735/2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М., чрез адв. А. Н., срещу въззивно решение № 145 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 1790/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено изцяло решение № 1613 от 31.03.2020 г. по гр. д. № 15977/2019 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от на М. С. М. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата М. С. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6325,63 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], за която сума е издадена фактура № 0105982082/20.09.2019 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмена защита, подадена чрез адв.Н. заявява, че поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба - Електроразпределение Север АД в подаден писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв.Т., поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция.

С определение № 50840 от 15.11.2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: за задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т. ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи, твърдения и възражения на страните и на всички доказателства по делото.

По този въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, според която съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, и последният е длъжен да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените последици. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия /на съда и на страните/ са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство или надлежно въведено възражение, което му е предписано да обсъди.

Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провериобжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна по следните съображения:

Делото е за втори път пред касационната инстанция. В процесния случай по въпросите за приложимото право, за начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, за принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, ВКС се е произнесъл при първото касационно обжалване. Предходният състав на ВКС е приел за установено, че в конкретния случай е налице софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, въз основа на което реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно и абонатът следва да отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. Като единствено спорен и неизяснен от събраните доказателства, предходният състав на ВКС е посочил въпроса - какво количество електроенергия и за какъв период е доставена на потребителя, съответно каква част от нея е останала незаплатена. Указал е, че за изясняването му е необходимо да се установи от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие? Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка или е резултат на целенасочено поведение? Какъв е механизмът на въздействие на използваната от дружеството софтуерна програма върху записите на електромера и неговите тарифи? Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ? Указал е и това, че не е изяснено дали използваната от дружеството-касатор софтуерна програма може да променя показанията в тарифите на СТИ или само да разчита данните в него.Във връзка с тези си констатации съдът е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, указвайки на въззивната инстанция, че следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните.

При така дадените указания, след като е приел заключението на допълнително назначената от него техническа експертиза, въззивният съд е постановил акта си, в който е приел, че ответникът е установил както факта на доставяне на ищеца на процесната електроенергия от 36650 квтч., така и на нейното реално потребяване. Този извод е обоснован със следните допълнително установени от заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, назначена съобразно указанията на предишния състав на ВКС, факти: целта на констатираното софтуерно въздействие е в определени часове на денонощието използваната електроенергия да се натрупва в трета, невизуализирана на дисплея и неотчитана тарифа ТЗ. Промяната на тарифната схема е резултат на целенасочено човешко поведение. Възможната причина за наличие на показания в регистър 1.8.3 е препрограмирането на СТИ чрез промяна на стандартната му тарифна схема, като е настроен да отчита изразходената енергия в определени часове на денонощието, към регистър 1.8.3. По този начин с течение на времето в регистъра са се натрупали 36650 кВтч. Вещото лице е посочило и това, че с притежавания от ЕРП Север софтуер не могат да бъдат променяни данните в регистрите на тарифите. Няма налични данни електромерът да е бил отварян преди извършване на експертиза в БИМ. Не е възможно показанията в регистрите на CTИ да се променят софтуерно чрез софтуера, предоставен на Електроразпределение Север АД, тъй като той позволява промени само в определени параметри, но стойностите в регистрите към тарифи не са заложени в списъка с възможните манипулации. При приемане на най-ниската максимална допустима мощност от 8kW потреблението на процесния обект може да достигне до 49 056 kWh за една година. Със становището по настоящото дело е начислено допълнително количество от 36 650 кВТч електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. От записите в процесното устройство не може да се определи датата на вмешателството.

При тези фактически данни и предвид указанията, съдържащи се в решението на предходния състав на ВКС, въззивният съд е приел, че ответното дружество е установило, че в периода 13.02.2016 г. – 13.06.2019 г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в размер на 36650 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата от 6325,63 лв. на основание чл. 200, ал. 2 ЗЗД.

Основателно е обаче оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил в решението си направеното в исковата молба при условията на евентуалност, в случай, че бъде приета дължимост и изискуемост на процесното вземане, възражение за изтекла погасителна давност, поради което е процедирал в противоречие с част от отговора на поставения въпрос и практиката на ВКС. Процесното вземане е периодично вземане и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. в ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. Ето защо процесното вземане за периода от 13. 02. 2016г. до 04. 10.2016г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 04. 10. 2019г. Стойността на начисленото количество електроенергия за частта от исковия период, която е погасена по давност, се установява от приетите по делото фактура и становище – справка за потребление, в което са дадени по подпериоди начисленото количество електроенергия и цена, при които данни съдът и сам би могъл да извърши сборуването им, вкл. при непълен подпериод – въз основа на изчислена дневна цена за него.

Стойността на начисленото допълнително количество електроенергия за периода: 13.02.2016 г. - 30.06.2016 г., според посочените данни във фактурата и становището, възлиза на 475,36лв. без ДДС или 570,43лв. с ДДС. Стойността на начисленото допълнително количество електроенергия за периода: 01.07.2016г. до 04.10.2016г. възлиза на 355,30лв. без ДДС или 426,36лв с ДДС . За да определи последната сума съдът съобразява, че за подпериода 01.07.2016г. до 06.04.2017г., включващ 279 дни, стойността на начисленото допълнително количество електроенергия е 1044,72лв. без ДДС или по 3,74лв. на ден без ДДС, а с ДДС дневната база става 4,49лв. Така за периода 01.07.2016г. до 04.10.2016г. , който се състои от 95 дни се получава сумата 426,36лв. с ДДСл Или общо за периода 13.02.2016г. до 04.10.2016г. стойността на начисленото допълнително количество електроенергия възлиза на сумата 996,79лв. с ДДС. За тази сума предявеният отрицателен установителен иск е основателен, тъй като процесното вземане за горепосочения период и размер е погасено по давност.

Като е отхвърлил иска в горепосочената му част, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от съда нарушение не налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, в отменената част, следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.

За останалата част на стойност 5328,84 лв. и за периода: 05.10.2016г. до 13.06.2019г., процесното вземане съществува, изискуемо е и не е погасено от ищеца, поради което в тази част предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. В тази част атакуваното въззивно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора следва да бъде пререшен и въпросът за разноските в производството. Сторените пред всички съдебни инстанции разноски от ищеца възлизат на сумата 4106лв. Съобразно уважения размер на иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 647лв. Сторените от ответника разноски в производството пред всички съдебни инстанции възлизат на сумата 8403,51лв. При съобразяване отхвърления размер на иска ищецът следва да заплати на ответника сумата 7079,29лв.Доколкото всяка от страните е релевирала довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, следва да се посочи, че същите при съобразяване характера на производството, цената на иска, обема на извършената работа от процесуалните представители пред всички инстанции, обстоятелството, че определените размери 950 лв. за представителя на ищеца и 1548лв. за представителя на ответника са в границите между минималния и средния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не на последно място свободата на договаряне, са неоснователни.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 145 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 1790/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, в която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 996,79 лв., представляваща стойност на потребена, но неплатена електроенергия за периода: 13.02.2016г. – 04.10.2016 г., както и в частта му за деловодните разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца М. С. М. и ответника[Фирма 1], че М. С. М.,[ЕГН],не дължи на[Фирма 1], ЕИК: 104518621, сумата 996,79 лв., представляваща стойност на начисленото допълнително количество потребена, но неплатена електроенергия за периода от: 13.02.2016 г. – 04.10.2016 г., за обект, находящ се в [населено място], за която сума е издадена фактура № 0105982082/20.09.2019 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 145 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 1790/2021 г. на Окръжен съд – Варна в останалата му част.

ОСЪЖДА[Фирма 1], ЕИК: 104518621, да заплати на М. С. М., [ЕГН], сумата 647 лв. – съдебно – деловодни разноски, направени в производството пред всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА М. С. М., [ЕГН], да заплати на[Фирма 1], ЕИК: 104518621, сумата 7079,29лв. – съдебно – деловодни разноски, направени в производството пред всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: