Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 4353 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против решение № 1915 от 22. 03. 2022 г. по адм. дело № 2440/ 2021 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлен протест на прокурора с искане за прогласяване нищожност на заповед № 18-7122 от 03.08.2020 г., издадена от началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК)– София, с която е одобрено изменение на КККР на гр. София. Подателят на касационния протест поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната нищожност. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските.

Ответникът – началник на СГКК – София оспорва касационния протест. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. С. община, Т. Н., В. Н., Д. Ц., С. Г.-Георга, П. Е., Й. П., М. И., И. М., Ц. П., Т. Й. и М. Й. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустим.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. София, изразяващо се нанасяне на ПИ с идентификатор 68134.1607.7129 с площ от 729 кв. м., с начин на трайно ползване комплексно застрояване и промяна в границите на ПИ с идентификатор 68134.1607.341, собственост на Столична община, не е нищожна. Правилно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма с наличие на изискуемите реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след заявление, подадено от заинтересовано лице, придружено със съответни доказателства и скица - проект.

Административният съд правилно приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Заповедта е издадена на предвидено в закона основание. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Обратно на поддържаната в протеста теза, в случая не се установява спор за материално право. Поземлен имот с идентификатор 68134.1607.7129 е нанесен върху част от ПИ с идентификатор 68134.1607.341, общинска собственост, която вече е отписана от актовите книги на общината (заповед № РД-57-246/15.10.2007 г.), т. е. липсва конкуренция на права по отношение на нанесения в КК имот. Всъщност всички доводи на подателя на протеста, свързани с отсъствието на основания за одобреното изменение, биха могли да обосноват унищожаемост на оспорената заповед, но не и нейната нищожност, тъй като не разкриват пороци с особена тежест по смисъла, изяснен по-горе, които да се отразят на валидността на акта. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта на началника на СГКК - София не е нищожна, първоинстанционният съд постановява решение, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с представените доказателства.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от подателя на касационния протест.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на за нищожност на заповедта на началника на СГКК - София. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че заповедта на началника на СГКК - София не е нищожна.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София – град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че упълномощеният от административния орган юрисконсулт представя писмен отговор на касационния протест, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, Прокуратурата на Р. Б. следва да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1915 от 22.03.2022 г. по адм. дело № 2440/2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. гр. София да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. София, с адрес: гр. София, ул. „Мусала“ № 1 сумата 50.00 ( петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА