2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50372гр. София, 11.07.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1044 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н., представляван от адв.Г. М., срещу решение № 260325 от 24.01.2022г. по в. гр. д. № 2252/2020г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 235747 от 07.10.2019г. по гр. д. № 8830/2019г. на СРС, ГО, 35 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „П. И. банка” АД иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по гр. д. № 20022/2014г. на СРС, 24 състав, и касаторът е осъден да заплати на „П. И. банка” АД разноски в размер на 100 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че в случая при издадената от районния съд заповед, предмет на предявения иск, не е извършена изискуемата се по закон проверка на подаденото заявление и представения документ по чл.417 ГПК и не е издадено отделно разпореждане за издаване на заповедта. Излага съображения, че е недопустимо инкорпориране, смесване на два различни съдебни акта в един, тъй като те са напълно различни и имат различен ред на обжалване. Поддържа още, че процесната заповед за изпълнение е нищожна и тъй като в противоречие със закона и добрите нрави районният съд не е изпълнил задължението си служебно да провери заявлението, включително и за неравноправни клаузи. Сочи още, че няма данни съдът да му е връчил разпореждане и заповед за изпълнение, с което е нарушено правото му да бъде информиран максимално пълно и в детайли за предприетите спрямо него действия. Намира, че ако се приеме за издадено разпореждане, евентуално дори и като устно, то е нищожно поради липса на предвидената писмена форма и съдържание, което повлича нищожността и на последващите актове – заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които се явяват издадени без правно основание. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът служебно да се произнася относно неравноправност на клауза в потребителски договор в заповедното производство? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с Определение от 28.11.2018г. на СЕС по дело С-632/17 и решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10, както и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 23 от 07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 232 от 05.01.2017г. по т. д. № 2416/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

2. Следи ли съдът служебно за нищожни клаузи в договорите в заповедното производство, когато това се дължи на противоречие със закона и добрите нрави? Касаторът твърди противоречие с т.4 на ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, решение № 178 от 26.02.2015г. по т. д. № 2945/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 229 от 21.01.2013г. по т. д. № 1050/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 974 от 07.12.2011г. по ч. т.д. № 797/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Длъжен ли е съдът в заповедното производство да издаде нарочно самостоятелно разпореждане за издаване на заповед за изпълнение или е допустимо това разпореждане да се инкорпорира в самата заповед за изпълнение? Касаторът сочи, че ако се приеме, че по формулирания въпрос липсва практика на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът прави и искане за допускане на касационен контрол поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът „Първи инвестиционна банка” АД, представляван от юрисконсулт Х. П., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният съд е посочил, че съгласно чл.411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен в посочените в разпоредбата случаи. Посочил е, че съгласно ал.3 на същата разпоредба при уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Изложил е съображения, че както в посочените разпоредби, така и в цялата уредба на заповедното производство по ГПК не е предвидено постановяването на изрично отделно разпореждане, в което съдът да мотивира издаването на заповед за изпълнение, което от своя страна да се явява предпоставка за издаването на последната. Изтъкнал е, че при уважаване на заявлението единствено и само заповедта за изпълнение е актът, с който съдът се произнася и то в определената от закона форма по законоустановен образец, като от друга страна, в чл.413, ал.2 ГПК изрично е предвидено, че разпореждането с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. При тълкуване на тези две разпоредби въззивният съд е достигнал до извод, че единствено при отхвърляне изцяло или отчасти на заявлението съдът дължи произнасяне с мотивирано разпореждане, което подлежи на самостоятелно обжалване, а в случай на уважаване на заявлението съдът постановява издаването на самата заповед за изпълнение, без да е необходимо мотивиране на същата. Добавил е, че това е така, защото всички доводи и възражения срещу издадена заповед за изпълнение и самото съществуване на вземането следва да се разгледат в евентуално последващото производство по установителния иск по чл.422 ГПК, докато при отхвърляне на заявлението такова производство не се развива и постановеното разпореждане подлежи на самостоятелно обжалване.

Въззивният съд е изложил съображения, че законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебно решение (съдебен акт), но те са изяснени както от доктрината, така и от съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Посочил е, че според установената безпротиворечива съдебна практика нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Намерил е, че в случая относно процесната заповед за изпълнение не се открива да е налице какъвто и да било съществен порок, който да води до нищожността и по смисъла на закона. Посочил е, че заповедта е издадена от надлежен орган и състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, съставена е в писмена форма и е подписана от съдията, изразената воля на съда е ясна и разбираема. Изтъкнал е, че заповедта съдържа всички необходими реквизити съгласно редакцията на чл.412 от ГПК към момента на издаването - означението заповед за изпълнение; дата и място на постановяване; посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта; трите имена и адресите на страните; делото, по което се издава заповедта; задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати; покана до длъжника да изпълни; указание, че длъжникът може да подаде възражение; пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва; подпис на съдията. Приел е, че останалите наведени във въззивната жалба (както и в исковата молба) доводи излизат извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на процесния съдебен акт.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Неоснователен е наведеният в изложението довод за недопустимост на въззивното решение. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран; решение, постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Атакуваното решение отговаря и на всички изисквания за допустимост.

Първите два материалноправни въпроса не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса дали съдът е длъжен служебно да се произнася относно неравноправност на клауза в потребителски договор в заповедното производство и дали следи служебно за нищожни клаузи в договорите в заповедното производство, когато това се дължи на противоречие със закона и добрите нрави, тъй като е приел, че тези доводи на ищеца са извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на съдебния акт, а не неговата нищожност. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.

Третият процесуалноправен въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, също не се явява обуславящ решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Въззивният съд, като е съобразил постоянната практика на ВКС, е изложил съображения, че процесната заповед за изпълнение не страда от пороци, водещи до нейната нищожност, тъй като е издадена от надлежен орган и състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, съставена е в писмена форма и е подписана от съдията, изразената воля на съда е ясна и разбираема, както и заповедта съдържа всички необходими реквизити съгласно редакцията на чл.412 от ГПК към момента на издаването . Приел е, че останалите наведени във въззивната жалба (както и в исковата молба) доводи излизат извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на процесния съдебен акт. Във връзка с тези изводи на въззивния съд правен въпрос не е поставен, но независимо от това следва да се отбележи, че те са в съответствие с трайната съдебна практика. За пълнота следва във връзка с постановения въпрос да се посочи още, че съгласно определение № 670/12.11.2012 г. по ч. т.д. № 640/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. при уважаване на заявлението по чл. 417 и чл. 418 от ГПК се издават три акта: заповед за изпълнение, разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, но тяхното наслагване не е процесуално необходимо – след като заповедният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, то в заповедта за изпълнение имплицитно са включени и трите акта.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно от това, доводите, с които се обосновава очевидната неправилност на обжалваното решение, са общи и не осъществяват някоя от изброените по – горе хипотези.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260325 от 24.01.2022г. по в. гр. д. № 2252/2020г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав.

ОСЪЖДА Д. Н. Н. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата 100 лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: