6

№ 50178

Гр.София, 07.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Т. О.

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 3955 по описа за 2020 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Н. И., чрез адв. Р. Н. от САК, срещу въззивно решение № 260161 от 23.09.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8223/2019 г., с което е отменено решение № 85645 от 05.04.2019 г., на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 12479/2017 г., като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. Н. И. срещу „Ю. Б. АД, конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на първоначалния ответник „Б. П. Б. АД, установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че К. Н. И. не дължи на „Ю. Б. АД сумата от 6330,66 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.06.2008 г., сумата от 907,21 – възнаградителна лихва за периода от 11.04.2009 г. до 21.12.2009 г.; сумата от 181,94 лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2009 г. до 21.12.2009 г., и сумата 148,40 лева – държавна такса, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010 г. по гр. д. № 56683/2009 г. по описа на Софийски районен съд. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника-„М. Ф. М. АД.

С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката е поставила следните въпроси: 1/. От кой момент поражда действие отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; Касаторката твърди, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, I т. о., 2/. Кое тълкувателно решение се прилага – т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, или Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, ако погасителната давност на вземания по образувано изпълнително дело, при изчисляването й съобразно т. 10 от същото тълкувателно решение, би изтекла едва след неговото постановяване и влизане в сила? Посочва, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о. и 3/. Отразяват ли се на течението на погасителната давност на вземане действията по прекратено по силата на закона изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 . на ВКС, IV г. о., – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Ю. Б. АД, чрез юрк. С. Т., с доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и следва да се извърши проверка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищцата К. И. е длъжник по изп. д. № 20107900401789 по описа на ЧСИ Р. М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден по гр. д. № 56683/2009 г. по описа на СРС, в полза на „Б. П. Б. АД, за сумата от 6330,66 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.06.2008 г., сумата от 907,21 – възнаградителна лихва за периода от 11.04.2009 г. до 21.12.2009 г.; сумата от 181,94 лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2009 г. до 21.12.2009 г., и сумата 148,40 лева – държавна такса. Съдът е приел, че с договор за цесия от 30.12.2015 г. банката е прехвърлила вземанията си по договора на „М. Ф. М. АД. Изпратено е уведомление до длъжника К. И., което не е получено от нейна страна, поради което и въззивният съд е посочил, че едва с факта на връчването на отговора на исковата молба, депозиран от “Б. П. Б. АД, К. И. е разбрала за извършената цесия, поради което и банката се явява надлежен ответник в производството. Въззивният съд е достигнал до извода, че процесното вземане се погасява с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтича от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като последиците й следва да се приравняват на влязло в сила решение. Съдът е намерил, че по образуваното от ответника изпълнително дело № 20107900401789 по описа на ЧСИ Р. М. на 24.11.2010 г., са наложени запори върху вземанията на ищеца към определени банки, с което давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Приел е, че след тази дата в продължение на две години не са предприети изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като е настъпила т. н. „перемпция“, тоест считано от 24.11.2012 г. Въззивният съд е приел, че според т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение. Така въззивният съд е изложил мотиви, че до отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давност по изпълнителното производство не е текла. В конкретния случай е приел, че до прекратяването на изп. д. от 24.11.2012 г., с настъпването на перемпцията, давност не е текла и от тогава е започнала да тече нова 5 годишна давност, която би следвало да изтече на 24.11.2017 г. Съдът е посочил, че преди това на 20.06.2017 г., К. И. е депозирала молба пред ЧСИ М., с която е поискала спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 20107900401789, поради издадена от СРС по гр. д. № 12479/2017 г., по което е предявен настоящия иск по чл.439 ГПК обезпечителна заповед от 07.03.2017 г. С оглед на което въззивният съд е приел, че най късно с представяне по изпълнителното дело от ищцата на обезпечителната заповед за спиране на изпълнителното дело погасителната давност отново е спряла да тече след като след този момент, издадената обезпечителна заповед е правна пречка взискателят по изпълнителното дело да предприеме действия по събиране на вземането си. При тези данни въззивната инстанция е приела, че петгодишната погасителна давност не е изтекла към момента на постановяване на въззивното решение, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С определение № 126 от 20.04.2021 г. настоящото дело е спряно до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса, който е прередактиран: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?“. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, е даден отговор на поставения въпрос, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. ОСГТК е приело, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. В тази връзка е споделено становището, че задължителното тълкуване по Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. При тези съображения ОСГТК на ВКС е достигнало до извода, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.

Предвид изложеното, първите два поставени от касатора въпроси са получили своето задължително разрешение в постановеното тълкувателно решение и дадените правни разрешения от въззивния съд в атакуваното решение са съобразени с него, поради което по тези въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Правилно въззивният съд е приел, че до отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност в производства по принудително изпълнение не е текла.

Същевременно е образувано ново тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС с разпореждане от 09.03.2023 г., като третият поставен въпрос от предмета на делото е: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?, който е от обуславящо значение за изхода на настоящия правен спор, като кореспондира с поставения от касаторката трети въпрос в изложението. Касаторката в тази връзка сочи, че, въззивното решение по този въпрос е постановено в противоречие с решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015г. на ВКС, IV г. о. и което е посочено и в противоречивата практика на състави на ВКС, за да се образува тълкувателното дело. Поради което е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 292 ГПК за ново спиране на касационното производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 3955/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: