Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. А. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 9799/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. В. К., от гр. Бургас, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. Н. К. АК - Бургас, срещу Решение № 6723/25.07.2025 г., постановено по адм. дело № 819/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, с което е отхвърлена жалбата против приложена на 29.03.2025 г. от служител на ОП Транспорт в О. Б. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение лек автомобил Тойота, с рег. № [рег. номер].

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, че не е реализирана хипотеза на чл. 171, т. 5 ЗДвП, поради което счита ПАМ за незаконосъобразно приложена. Твърди, че от доказателствата по делото не може по несъмнен начин да се приеме, че автомобилът е бил паркиран по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, доколкото спряното моторно превозно средство (МПС) не е създало опасност за останалите участници в движението, а само по себе си заобикалянето му не предполага такава. Излага подробно фактите по делото, като сочи, че кола за сметосъбиране не е могла да осъществи необходимата маневра (ляв завой), т. к. в този момент се е осъществявало репатрирането на процесния автомобил и именно това действие е попречило на безпроблемното й придвижване по пътя. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и оспорената ПАМ.

Ответникът по касационната жалба инспектор в Общинско предприятие Транспорт, гр. Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че паркираното превозно средство е създало пречка на пътното платно и е затруднило движението на останалите участници, поради доказаното наличие на две от хипотезите на относимата норма от ЗДвП, обосновава законосъобразността на приложената ПАМ.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна.

Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. В. К. срещу ПАМ, приложена на 29.03.2025 г. от служител на ОП Транспорт в О. Б. с която е разпоредено принудително преместване на превозно средство - лек автомобил Тойота, с рег. № [рег. номер], собственост на А. К., на основание чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че лекият автомобил е бил паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, в участък от [заличен текст], в района на [заличен текст], гр. Бургас. Тези фактически обстоятелства са установени от представените по административната преписка писмени доказателства, в т. ч. протокол от 29.03.2025 г., съставен от Д. Д. в качеството му на Инспектор, транспортна служба към ОП Транспорт при община Бургас, ведно с дванадесет броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, по отношение на който е приложена ПАМ.

При данните по делото, за да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е направил извод за наличие на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП предпоставки, доколкото автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 ЗДвП, с което е създавал опасност и пречки за преминаването на останалите участници в движението.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Текстът на чл. 168, ал. 1 ЗДвП очертава кръга на лицата, които имат правомощия да прилагат мерки за административна принуда по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Видно от представената по делото Заповед № 1093/04.04.2024 г., издадена от кмета на О. Б. приложилият оспорената ПАМ служител - Д. Д., заемащ длъжността Инспектор, транспортна служба към ОП Транспорт при община Бургас, назначен с Трудов договор № 23/30.10.2024 г. е овластен с такива правомощия. Следователно изводът на решаващия съд за материалната компетентност на издателя е правилен.

С разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП са регламентирани три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ от вида на процесната. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Всяка от изброените предпоставки представлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ. Предписанието е императивно и при наличие на осъществени факти, субсумиращи се в някоя от визираните хипотези, административният орган в условията на обвързана компетентност прилага предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на допуснатото административно нарушение.

Към административната преписка по делото са приложени констативен протокол с подробно описана фактическа обстановка и снимков материал, на който ясно се вижда лекият автомобил, собственост на касационния жалбоподател, паркиран в лентата за движение в участък между знак, обозначаващ път без изход и пътен знак паркинг, в обратна на движението посока. Преценявайки законосъобразността на ПАМ първоинстанционният съд е отчел, че МПС-то е паркирано на активна пътна лента, не в посоката на движение и създава опасност за останалите участници в движението, които следва да се изчакват при преминаване.

Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДвП, престоят и паркирането на превозни средства в населени места е възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. С оглед посочената разпоредба и приложените по делото писмени документи, безспорно се установява, че автомобилът на К. е бил паркиран в района на [заличен текст], гр. Бургас, на пътното платно в активна лента за движение, в нарушение на посочената разпоредба. При съобразяване на това обстоятелство, осъществено е нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно който престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Съдът вярно е установил релевантните за спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки за обективирани материалноправните предпоставки за прилагане на оспорената ПАМ преместване на ППС.

Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила е неоснователно. Съдът е изследвал всички спорни въпроси и се е произнесъл по предмета на делото в обхвата по чл. 168 АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи, с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Предвид горното и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на О. Б. юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общинско предприятие Транспорт, следва да се присъдят разноски в размер на 200,00 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6723/25.07.2025 г., постановено по адм. дело № 819/2025 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА А. В. К., гр. Бургас, [жк], [адрес],[ЕГН], да заплати на О. Б. гр. Бургас, [улица], разноски по делото в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА