Р Е Ш Е Н И Е

№ 50084

гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1923 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. и с вх. № 260593 от 01.09.2020 г. на Х. Т. Г., подадени чрез пълномощник адв. Л. Д. от АК-Стара З., против въззивно решение № 66/20.02.2020 г., и решение № 197/23.07.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението, в частта, с която е оставено без уважение искането му относно материалните права на страните и в частта за разноските, постановено по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд.

С решение 50157/14.10.2022 г., постановено по делото, ВКС е отменил въззивно решение № 197/23.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Х. Т. Г. за допълване диспозитива на въззивно решение № 66 от 20.02.2020 г. по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по съществото на спора относно материалните права между страните и е върнал делото на Старозагорския окръжен съд за отстраняване на допуснатата в решение № 66 от 20.02.2020 г. по в. гр. д. № 1044/2020 г. очевидна фактическа грешка. С решението е възобновено съдебното дирене по гр. д. № 1923/2021 г. по описа на ВКС, в частта му касаеща касационна жалба с вх. № 5207 от 27.05.2020 г. против въззивно решение № 66/20.02.2020 г. по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд.

С решение №260025/07.11.2022 г. по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд е допусната поправка на ОФГ в решение № 66/20.02.2020 г., и гр. д. №1923/2021 г. по описа на ВКС, е върнато на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С въззивно решение № 66/20.02.2020 г. / поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 197/23.07.2020 г. и решение №260025/07.11.2022 г./ по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд: е отменено решение № 750/19.11.2019 г. по гр. д. № 2254/2019 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която предявения от Х. Т. Г. иск за мораторни лихви, с правно основание по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен до размера от 752,87 лв., като вместо него е постановено друго с което са осъдени Г. Г. Г. и П. К. Г. да заплатят на Г. сумата 752,87 лв., представляваща законната лихва върху главницата по уважения частичния иск в размер на 2 475 лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително. С въззивното решение е потвърдено решение на първоинстнционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Т. Г. против Г. Г. Г. и П. К. Г.: иск с правно основание чл.79 ал.1, вр. с чл.365 ал.1 ЗЗД в разликата над 2 475 лв. до размера 12 050 лв. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в разликата над 752,87 лв. до размера 3665 лв. Предмет на касационната жалба вх. № 5207 от 27.05.2020 г. е въззивното решение в частта му, с която частично са били отхвърлени исковете на касатора - ищец.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано.

В отговор по чл. 287 ГПК ответниците по жалба вх. № 5207 от 27.05.2020 г. Г. Г. Г. и П. К. Г. излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

С определение № 17/12.01.2022 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 66/20.02.2020 г. по гр. дело № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, по въпроса: „Когато с влязло в сила съдебно решение е уважен частичен иск на единия кредитор за парично вземане, то в исковото производство за присъждане на разликата до пълния размер на същото вземане, предявен от същия кредитор, възражението на ответниците, че дългът е разделен /както за кредиторите, така и за длъжниците/, а не е солидарен, представлява ли правоизключващо възражение по см. на ТР № 3/22.04.2019 г по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС“.

По въпроса по който е допуснато касационно обжалване на въззивно решение: В т.2 на ТР № 3/22.04.2019 г по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Активната легитимация, при уговорена активна солидарност, се включва в правопораждащия факт. Предвид изложеното на поставения правен въпрос, следва да бъде даден положителен отговор. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата вх. № 5207 от 27.05.2020 г. и провери обжалваното с нея въззивно решение № 66/20.02.2020 г., с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното основно решение, въззивният съд е приел за установено по делото, че съществува писмена спогодба от 02.04.2015 г. между съпрузите Г. Г. Г. и П. К. Г. - ответници от една страна, и от друга съпрузите В. Г. Г. /която не е страна по делото/ и Х. Т. Г.- ищец по спора, с която са признали факта, че ответниците - съпрузи Г. дължат на съпрузите Г. сумата от общо 17 150 лв. за вложения в недвижим имот, собственост на сем. Г.. Констатирал е, че по-рано по гр. д. № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е бил предявен частичен иск за сумата от 5 100 лв. /от общо 17 150 лв./ от съпрузите Г. против ответниците. В това производство съпругата на ищеца - В. Г. Г., в хода на производството оттеглила иска си и производството по отношение на нея било прекратено на основание чл.232 ГПК. С решение № 624/22.12.2017 г. Казанлъшкият районен съд отхвърлил претенцията на ищеца Х. Т. Г., но след проведено обжалване, с решение № 134/21.06.2019 г. по гр. д. № 4225/2018 г. на III г. о. на ВКС, е било постановено ответниците да заплатят на Х. Г. сумата от 5 100 лв., представляваща част от дължимата по спогодбата от 02.04.2015 г. парична сума.

За да отхвърли предявения иск за главница в настоящото производство в разликата над 2 475 лв. до размера 12050 лв., въззивният съд е приел, че следва да бъде разгледано възражението на двамата ответници относно делимостта на вземането на ищците, възникнало по силата на сключената спогодба от 02.04.2015 г., намерил е същото за основателно, като е направил извод, че не е налице солидарност между двамата кредитори и следва да се произнесе по отделно за дължимото на всеки един от кредиторите от двамата ответниците, в рамките на общо заявената искова сума. Посочил е, че тъй като искът е предявен само от Х. Т. Г. /единия от кредиторите по спогодбата от 02.04.2015г./, същият е основателен за сумата от 2475 лв., представляваща половината от дължимата по спогодбата парична сума, след съответното приспадане на изплатената сума в размер на 2000 лв. /по уговорения в т.2 от сключената спогодба начин, чрез прихващане на наем от 400 лв. за всеки месец от договор за наем от 01.04.2015 г./ и присъдената му с Решение № 134/21.06.2019 г. по гр. д. № 4225/2018 г. на III г. о. на ВКС, сума от 5 100 лв. Върху посочената главница за периода 20.08.2016 г. до 19.08.2019 г. е присъдена лихва за забава в размер на 752,87 лв.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е частично неправилно. Крайните решаващи изводи на въззивния съд, за потвърждаване на първоинстанционното решение за частичното отхвърляне на иска за главница, са в противоречие със задължителните указания, дадени ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като правоизключващото възражение на ответниците, че дългът е разделен и липсва активна солидарност, е било преклудирано с влязло в сила съдебно решение, с което е уважен частичния иск за сумата от 5 100 лв. Частичната претенция предявена по гр. д. № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е била заявена в общ размер от двамата кредитори срещу двамата ответници, като в същото производство, възражение, че дългът е разделен не е било заявявано от ответниците.

По делото е установено, че с процесната спогодба от 02.04.2015 г. между съпрузите Г. Г. Г. и П. К. Г. - ответници от една страна, и от друга съпрузите В. Г. Г. и Х. Т. Г., е постигнато съгласие, че семейство Г. са вложили в имота на семейства Г. описан в спогодбата- 17150 лв., както и че дългът на сем. Г. към сем. Г. в посочения размер, ще се погасява за сметка на месечен наем от по 400 лв. за всеки месец от действието на договор за наем от 01.04.2015 г., сключен между сем. Г., като наемодатели и В. Г. Г., в качеството й на ЕТ - наемател. От съдържащите се в спогодбата уговорки може да се направи извод за постигнато съгласие за активна солидарност на кредиторите, т. е. за задължение на ответниците да заплатя на двамата една и съща престация като изпълнението в полза на единия от тях /в случая с прихващане срещу дължим наем/ да освобождава длъжниците от задължението и по отношения на другия. С отговора на исковата молба, ответниците са направили изявление, неоспорено от ищцовата страна, че за действието на договора за наем, по правилата на спогодбата са били погасени 2000 лв. от общото задължение. При това положение и след приспадане на сумата от 5100 лв., предмет на частичния иск предмет на гр. д. № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е налице дължим остатък от задължението по спогодбата в размер на 10050 лв. Следователно до посочения размер искът за главница се явява основателен и доказан. Поради което следва да бъде отменено въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен този иск, за сумата над 2475 лв. до 10050 лв., като разликата от 7575 лв. следва да се присъди на ищеца. За разликата над 10050 лв., до размера от 12050 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията за лихви за забава: Лихвата за периода 20.08.2016 г. - 19.08.2019 г., върху главницата от 10050 лв. е 3056,87 лв. /изчислена, чрез www.calculator.bg/. Поради което следва да бъде отменено въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен този иск за сумата над 752,87 лв. до размера 3056,87 лв., като разликата от 2304 лв. следва от да се присъди на ищеца. За разликата над 3056,87 лв. до размера от 3665 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат заплатените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Същият е направил разноски за държавни такси в общ размер на 1369 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. / при разглеждане на делото пред първата инстанция/. Ето защо ответниците, следва да бъдат осъдени да заплатят на Х. Т. Г. направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 2142,64 лв.

Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. при разглеждане на делото пред първата инстанция. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, Х. Т. Г. дължи заплащане на разноски на ответниците Г. Г. Г. и П. К. Г., в размер на 49,79 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 66/20.02.2020 г. постановено по в. гр. д. № 1044/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 750/19.11.2019 г. по гр. д. № 2254/2019 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Т. Г. против Г. Г. Г. и П. К. Г.: иск с правно основание

чл.79 ал.1, вр. с чл.365 ал.1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 2 475 лв. до размера 10 050 лв. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за горницата над 752,87 лв. до размера 3056,87 лв., и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН [ЕГН] и П. К. Г., с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Х. Т. Г., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица]бл... вх. .. ап..., на основание чл.79 ал.1, вр. с чл.365 ал.1 ЗЗД, сумата от 7575 лв., представляваща разликата над 2475 лв. до сумата 10050 лв., дължими по спогодба от 02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. и П. К. Г. да заплатят на Х. Т. Г., на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 2304 лв., представляваща разликата над 752,87 лв. до сумата от 3056,87 - лихва за забава върху присъдената главница за периода 20.08.2016 г. - 19.08.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. и П. К. Г. да заплатят на Х. Т. Г. разноски по делото, в общ размер на 2142,64 лв.

ОСЪЖДА Х. Т. Г. да заплати на Г. Г. Г. и П. К. Г. разноски по делото, в общ размер на 49,79 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.