О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50356

гр. София, 04.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1556 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото Н. С. М., Ц. А. М. и М. А. М. против решение № 41/30.03.2022г. по в. гр. д. № 20225000500079/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 273/14.12.2021г. по гр. д. № 472/2021г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, [населено място], за присъждане в полза на „Банка ДСК“ ЕАД на застрахователна сума - обезщетение в размер на 45 845,78 лева, дължимо по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, поради настъпило застрахователно събитие смърт на кредитополучателя А. Д. М. (по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018г.), както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 28.06.2021г.

Касаторите считат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, „Групама Животозастраховане“ ЕАД, [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че трите ищци са наследниците по закон (съпруга и две дъщери) на А. Д. М., починал на 11.11.2020г.

С определение на окръжния съд от 29.06.2021г. „Банка ДСК“ЕАД- [населено място] е конституирана като съищец.

Преди да се произнесе въззивната инстанция е разяснила, че съгласно чл.382, ал.1,изр.1 и 2 КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице-длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, като в случай, че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви.

Въззивният състав е съобразил, че на 14.02.2018г. между банката-кредитор и кредитополучателя-длъжник М. е сключен договор за кредит за текущо потребление, след което на 19.03.2019 г. с изричното съгласие на М. като застрахован е сключен между банката, като застраховащ, и ответното застрахователно дружество, като застраховател, договор, съгласно който при условията на Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между банката като застраховащ и ответното дружество като застраховател, се застрахова живота, здравето и телесната цялост на застрахования А. М. за застрахователната сума 45 845,78 лева.

След смъртта на М. на 11.11.2020г. банката е поискала от застрахователя да й изплати застрахователната сума, но е последвал отказ. Ответното застрахователно дружество основава своя отказ да плати на банката застрахователна сума както преди завеждане на иска, така и в хода на делото, на клаузата на т.12.4. от ОУ на Груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Съгласно нея отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката.

Съдът е взел предвид, че с отговора на заявеното от банката преди завеждането на делото искане за плащане, застрахователят отговаря с писмото от 2.02.2021г., представено в копие от ищците с исковата молба, че в съобщението за смърт от 11.11.2020 г. като причина за настъпилата смърт са вписани мозъчен инфаркт, артериална хипертония, като от представените медицински документи е установил, че при М. има диагностицирана дългогодишна артериална хипертония с малигнен ход с давност от 2010г.; през 2014г. е регистрирана и стенокардия, а през 2017г. – дислипидемия. За описаните заболявания са провеждани редовни прегледи и консултации с личен лекар. През м. февруари на 2016г. е регистрирана проява на мозъчно-съдова болест и е поставена диагноза „световъртеж от централен произход“; през м. март и април на същата година отново са регистрирани вестибуларни нарушения, манифестна изява на мозъчносъдовото заболяване, поради което съществува причинно-следствена връзка между реализирания мозъчно-съдов инцидент-причина за настъпилата смърт, и описаните заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие 19.03.2019г., съответно, налице е основание за отказ от плащане по т.12.4. от ОУ на Груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.

От представената епикриза от 11.11.2020г. от Клиниката по нервни болести при „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], А. М. е постъпил на 10.11.2020г. в 22,52 часа и е починал на 11.11.2020 г. в 6 часа, поставената окончателна диагноза е „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на преберални артерии“; направена е КТ на главен мозък с данни за исхемична зона в лявата малкомозъчна хемисфера; касае се за 48-годишен пациент, приет в НО в спешен порядък с анамнестични, клинични и параклинични данни за исхемичен мозъчен инсулт в мозъчния ствол; извършеният КТ е отхвърлил вероятен ВЧПДП и е потвърдил исхемичния характер на мозъчносъдовия инцидент и топиката му; въпреки започналото лечение на седмия час от лечението състоянието на болния прогресивно се е влошило на фона на тежък, медикаментозно неовладяем мозъчен оток, клинично проявен с количествени промени на съзнанието до кома и тежък необратим двигателен дефицит за четирите крайника и неврологичен статус, показателен за тотален деструктивен мозъчен инфаркт в съдовия басейн на базиларната артерия и с клиниката на остро настъпила сърдечносъдова и дихателна недостатъчност е настъпила смъртта; като причина за смъртта е приет прогресиращ мозъчен оток, довел до компресия на жизнено важни мозъчностволови структури и последваща остра и необратима сърдечносъдова и дихателна слабост. Въз основа на посочената епикриза, изготвена от лекуващия лекар след приемането на М. в болницата, съдът е констатирал конкретна причина за смъртта на застрахования и настъпването й именно след показанията за тотален деструктивен мозъчен инфаркт.

В представеното съобщение за смъртта на М. от 11.11.2020г., издадено от МБАЛ “Уни хоспитал“- [населено място], като причина за смъртта е посочен мозъчен инфаркт в ствола - като болест или болестно състояние, непосредствено довели до смърт, а като патологично състояние, което е довело до възникване на тази причина, е посочена артериална хипертония.

От представените 23 броя амбулаторни листове на М. за периода 11.04.2014г. - 14.11.2018г. (л.67-88 от досието на делото на ОС) съдът е констатирал отразена от 2014г. основна диагноза „Есенциална (първична) хипертония“, а от м. септември на 2017г. „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“; като придружаващи заболявания са посочени „други видове стенокардия“ или „други уточнени видове хипотиреоидизъм“; като във всички амбулаторни листове е посочено наличие на анамнеза „артериална хипертония, която е с малигнен ход през последните години“.

От становището на лекуващия/личния лекар д-р Х. Х. от 13.01.2021г. (л.65), е установено посочено заболяване, което е в причинно - следствена връзка със заболяването, довело до смъртния изход, а именно „артериална хипертония (втора или по-висока степен) с дата на диагностициране 20.08.2010г.

Решаващият състав е възприел заключението от 22.11.2021г. на вещото лице д-р П. М., съдебен лекар, според което, причина за смъртта на М., съгласно епикризата и съобщението за смърт, издадени от МБАЛ „Уни хоспитал“, [населено място], са съответно тотален деструктивен мозъчен инфаркт в съдовия басейн на базиларната артерия и остро настъпила сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, и мозъчен инфаркт в ствола, предизвикан от артериална хипертония с начало на патологичния процес 10 години. Причината за смъртта на М. е исхемичен мозъчен инфаркт в лявата малкомозъчна хемисфера и развилият се мозъчен оток, водещ до потискане на дейността на жизненоважни мозъчни центрове, разположени в мозъчния ствол. Също е посочено, че хипертоничната болест и още повече малигнената хипертония се усложняват с развитието на мозъчни кръвоизливи или хеморагични мозъчни инсулти. М. е страдал от есенциална хипертония по данни на личния му лекар от 2010г., като в приложените по делото амбулаторни листове е отразено шаблонно, че в последните години хипертонията е с малигнен характер, но липсва измерване на кръвното налягане и отразяване в амбулаторните листове, липсват и консултации със специалисти за изясняване на характера на хипертонията; при проведените профилактични прегледи във ВМА на 13.10.2016г., 15.10.2017г. и 12.11.2018г. се приема, че се касае за артериална хипертония-първа степен, хиперхолестеролемия (дислипиедемия), нарушен глюкозен толеранс; през 2018г. са записани като диагнози други видове стенокардия (14.11.2018 г.) и депресивно разстройство (30.10.2018 г.). В същото заключение е посочено, че установените при М. заболявания артериална хипертония, хиперхолестеролемия (дислипиедемия), нарушен глюкозен толеранс са рискови фактори за развитието на исхемичен мозъчен инфаркт; артериалната хипертония се преценява като главен рисков фактор, водещ до мозъчен инсулт; установено е, че болните с хипертония имат от 4 до 12 пъти по-висок риск за развитие на мозъчен инсулт в сравнение с хората с нормално кръвно налягане. Също така повишеният холестерол и триглицериди в кръвта, както и начинът на живот повишават също риска от мозъчни нарушения. Всички установени при М. болестни състояния са рискови фактори за развитието на мозъчен инсулт, така че между развитието на инсулта и болестните състояния съществува причинна връзка дотолкова, доколкото те са основни рискови фактори; при мозъчните кръвоизливи или хеморагичните мозъчни инсулти хипертонията самостоятелно има основна роля.

Въз основа на гореизложеното съдът е намерил за установено, че от 2010г. М. е страдал от есенциална хипертония, в амбулаторните листове след 11.04.2014 г. е отразено наличието на артериална хипертония с малигнен ход; причината за смъртта на М. съгласно епикризата и съобщението за смърт, издадени от МБАЛ “Уни хоспитал“-гр.Панагюрище са съответно тотален деструктивен мозъчен инфаркт в съдовия басейн на базиларната артерия и остро настъпила сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, и мозъчен инфаркт в ствола, предизвикан от артериална хипертония с начало на патологичния процес 10 години; хипертоничната болест и още повече малигнената хипертония се усложняват с развитието на мозъчни кръвоизливи или хеморагични мозъчни инсулти; установените при М. заболявания артериална хипертония (както и хиперхолестеролемия (дислипиедемия) и нарушен глюкозен толеранс) са рискови фактори за развитието на исхемичен мозъчен инфаркт; всички установени при М. болестни състояния са рискови фактори за развитието на мозъчен инсулт, така че между развитието на инсулта и болестните състояния съществува причинна връзка дотолкова, доколкото те са основни рискови фактори, при мозъчните кръвоизливи или хеморагичните мозъчни инсулти хипертонията самостоятелно има основна роля.

Съдът е приел, че след като е отразена в съобщението за смърт, която е настъпила в болница и там е изготвено и това съобщение, конкретната причина за смъртта е мозъчен инфаркт в ствола, предизвикан от артериална хипертония с начало на патологичния процес 10 години, и при съобразяване и на обстоятелството, че вещото лице изрично посочва установеното при М. заболяване артериална хипертония като рисков фактор за развитието на исхемичен мозъчен инфаркт, то е налице основание за застрахователя да откаже плащане съгласно т.12.4 от Общите условия на Груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, а именно настъпването на смъртта по причина на заболяване, установено повече от 5 години преди датата на сключване на застраховката. След като застрахованото лице М. безспорно има диагностирана артериална хипертония с начален момент повече от 5 години преди датата на сключване на процесната застраховка и това заболяване е посочено като предизвикало мозъчния инфаркт-причина за смъртта на застрахования, е счетено, че жалбоподателите неоснователно се позовават на липсващи данни за измерване на кръвното налягане в амбулаторните листове, както и голословно твърдят то да е било нормално при всички контролни прегледи.

Решаващият състав е приел, че обстоятелството, че М. е бил приет за клинично здрав и годен за военна служба при прегледите му като военнослужещ във ВМА през 2016г., 2017г. и 2018г. с посочено наличие на артериална хипертония от първа степен, не може да се приеме за основание да бъдат игнорирани медицинските данни за диагностицирана от 2010г. артериална хипертония.

В заключение апелативният състав е намерил предявеният иск за неоснователен, поради което е потвърдил първостепенното отхвърлително решение.

Касаторите поддържат, че спрямо въззивното решение е налице очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК по въпроса „Съществува ли причинно - следствена връзка между диагностицираните болестни състояния и настъпилата смърт?“.

Отговор на поставения въпрос може да бъде даден само при преценка на спора по същество, а доколкото тя не е предмет на в селективната фаза на касационното производство ВКС, въпросът не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не може да предпостави допускането на решението до касация.

Липсва соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/30.03.2022г. по в. гр. д. № 20225000500079/2022г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН [ЕГН], Ц. А. М., ЕГН [ЕГН], и М. А. М., ЕГН [ЕГН],да заплатят на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.