Р Е Ш Е Н И Е

№ 50061

София, 27.06.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

А. К.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2875 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Б., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., чрез пълномощника й адвокат С. Д., против решение № 1379 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3999 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5328/08.09.2020 г. по гр. д. № 13965/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. П. Б. против Д. Р. К. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 8.10.2008 г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016 г., на основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е изцяло ръкописно написано и подписано от завещателката, подписа не е поставен след завещателните разпореждания и не съдържа означение на датата, на която е съставено.

Д. Р. К. чрез пълномощника си адвокат Л. Г. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и в открито съдебно заседание и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 50059 от 16.02.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса спазено ли е изискването за форма на саморъчно завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН, ако е установено, че същото е написано и подписано от завещателя, но поставената от завещателя дата предхожда датата на съставяне на посочен в текста на завещанието документ и какви са правомощията на съда в производство по прогласяване нищожност на завещание поради неспазена форма с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС по решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г., ІІІ г. о.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим по настоящото дело, по което въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищцата твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателката, тъй като след прекаран мозъчен инсулт (състоянието й е удостоверено в решение на ТЕЛК от 16.09.2003 г.) не е можела да движи ръката си. В хода на процеса, след провеждане на първото съдебно заседание и приемане на графична и медицинска експертизи, ищцата е навела нов довод за нищожност на завещанието, основан на противоречие между посочената дата на съставянето му - 08.10.2008 г. и датата на посочената в него частна експертиза, осъществена от лекари в МЦ Лора, изведена с № 67/08 г., в която е отразена дата на съставяне 15.10.2008 г. Отчел е, че заключението на графичната експертиза установява автентичността на почерка и подписа на завещателката, като вещото лице е отразило, че е налице известна скованост на почерка, обяснение за която са възрастови промени, както и че за да обоснове годността на завещателката да се разпореди физически (чрез изписване и подписване на саморъчно завещание) с правото си на собственост за след смъртта, ответницата е представила частната медицинска експертиза, изготвена на 15.10.2008 г.

Посочил е, че забелязаното от ищцата противоречие в датирането на основния документ (завещание) и приложението към същото (частна медицинска експертиза) е наведено като възражение в късен момент от развитието на процеса и е централен довод във въззивната жалба. Въпреки че това възражение има за цел не да докаже в условията на пълно и главно доказване ищцовата теза, а да опровергае доказаността на тезата на ответницата, имаща доказателствена тежест в процеса да установи автентичността на завещанието, разискването му е извън рамките на доказването (с оглед установените от ГПК процесуални преклузии за заявяване на възражения и очертаване предмета на спора). Ищцата не е оспорил частната експертиза като документ, представен с отговора на исковата молба. Спрямо нея не е разкрита процедура по чл. 193 и сл. ГПК. Съдът не е обвързан от съдържащото се в частното експертно заключение твърдение, че то е изготвено на датата 15.08.2008 г. Фактът, че този документ е цитиран с изходящия му номер от завещателката свидетелства, че завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че завещанието е антидатирано. Последното не се отразява на изхода на спора, тъй като той няма за цел да установи времева конкуренция на завещателни разпореждания, а се базира на твърдение за неспазена законова форма. По тези съображения Софийски апелативен съд е направил извод, че формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала, което обуславя неоснователност на предявения иск.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС по решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г., ІІІ г. о. е дадено тълкуване, че в случай, че в саморъчното завещание е положена дата, която по време предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, който документ за самоличност завещателят е описал в текста на завещанието, датата на завещанието е посочена погрешно. В такъв случай и ако от текста на завещанието не може да установи по положителен начин на коя дата в действителност завещанието е съставено, следва да се приеме, че завещанието няма дата. Нарушено е императивно изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН, чиято последица е признаване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН.

Настоящият съдебен състав възприема това тълкуване. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Елемент от формата е посочване на датата, на която е съставено саморъчното завещание, а не само формално наличие на дата. Ако в завещанието е посочена дата, различна от тази на съставянето му, то не е спазена формата по чл. 25, ал. 1 ЗН.

Правилата за формата на действителност на сделките, вкл. и на завещанията са императивни. Преценката за тяхното спазване не може да зависи от волята на страните или направени в съдебен спор конкретни оспорвания.

В практиката на ВКС (Решение № 85/17.02.2012 г. по гр. д. № 352/2011 г. на ВКС, I г. о.) е дадено тълкуване, че изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка.

Именно защото датата е елемент от въведената в закона форма на тази едностранна сделка, въпросът за достоверната дата на саморъчното завещание по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй като от значение е единствено дали посочената в завещанието дата е датата на съставянето (Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на ВКС, I г. о.).

Еднозначно в правната теория и съдебната практика се приема, че датата, на която е съставено саморъчно завещание може да се установява само въз основа тълкуване изявленията в самото завещание, но не и въз основа на установени по делото други факти (вкл. и от писмени доказателства кога завещанието е депозирано за съхранение на основание чл. 25, ал. 2 ЗН) - Решение № 4384/14.11.1980 г. по гр. д. № 2083/80 г. І гр. о. (че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието), Решение № 601-05-І (че датата трябва да се извлече от съдържанието на завещанието, но не от доказателства извън съдържанието му, както и решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г., ІІІ г. о., обусловило допускане на касационно обжалване).

В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че въззивният съд при проверка правилността на въззивното решение не е обвързан от доводите на страните, когато се касае до приложение на императивна правна норма.

В Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това тълкуване е приложимо и в хипотеза, когато предмет на иска е спор за нищожност на завещание, поради неспазена форма. В този случай дори и ищецът да поддържа липса на един елемент от формата, то ако от съдържанието на завещанието или от събраните по делото доказателства е видно, че липсва друг елемент от формата, то съдът е длъжен да уведоми страните за констатираната от него липса на елемент от формата на завещанието и да им даде възможност да изразят становище и да посочат доказателства.

След като служебно правомощия на съда е с прилагане на императивна правна норма да констатира нищожност на завещание поради неспазена форма, видна от самия документ или от представени по делото доказателства, то и позоваването на страна в процеса на такова основание за нищожност не се обхваща от процесуалните преклузии.

По основателността на касационната жалба:

Неоснователни са доводите на касаторката за допуснато нарушение от въззивния съд, поради отказа му да назначи нова графологична експертиза. Изслушаното по делото заключение е дадено след като експерта е съобразил посочения и от двете страни сравнителен материал и не е оспорено. Новият сравнителен материал, по който ищцата е искала да работи вещото лице, съставляват документите от пенсионното досие на завещателката, съхранявано в НОИ. По делото липсват твърдения, че обстоятелството, че завещателката е била пенсионер е новооткрито за ищцата, а следователно същата е можела да ги посочи в първоначално дадения от съда срок за посочване на сравнителен материал. Приемайки, че се касае до преклудирано доказателствено искане, въззивният съд правилно е приложил нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са и доводите за допуснато процесуално нарушение, поради отказ да се назначи нова медицинска експертиза, доколкото въпреки изисканата от съда медицинска документация, такава не е открита, а и ищцата, на която са издадени съдебни удостоверение не твърди, че е налична медицинска документация извън тази представена по делото и съобразена от вещото лице.

Основателни са доводите, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, формирайки извод, че формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала, а фактът, че в завещанието е посочен документ, чиято следва датата, поставена в завещанието, означава само, че завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че завещанието е антидатирано.

Неоснователна е тезата на ответницата, че тълкуването, което се дава в хипотезата когато в завещанието е посочен официален документ (лична карта) и датата на която е издаден следва датата, посочена в завещанието, не може да се приложи в случай като настоящия, в който е посочен само номер на частен документ, но не и датата му. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване следва, че всяка вероятност да липсва някой от елементите на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН обуславя проверка дали завещанието не е нищожно. Когато тази проверка е обусловена от представяне по делото на документ, посочен в завещанието, но датата на издаване на който следва тази вписана в завещанието като дата на съставянето му, е без значение дали този документ е официален или частен. И в двата случая в тежест на ползващия се от завещанието е да установи спазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН, като установи, че документът е съществувал към датата, която завещателят е посочил като дата на изготвяне на завещателния акт.

В случая в текста на завещанието с вписана дата на съставяне 8.10.2008 г. и е посочена експертната консултация № 67/2008 г., която е представена от ответницата към отговора на исковата молба и е приета като доказателство по делото и носи дата 15.10.2008 г. Следователно още първоинстанционният съд е следвало да констатира наличието на основание за проверка действителността на завещанието с оглед спазване изискването на закона в същото да е посочена датата на съставянето му. Довод в тази насока е направен от ищеца с писмената му молба от 22.07.2020 г. преди приключване на съдебното дирене, но е останал изцяло неразгледан от първоинстанционния съд.

Въззивният съд неправилно е приел, че доводите, основани на представен по делото документ, водещи до съмнение дали в завещанието е поставена датата на съставянето му, са преклудирани с оглед процесуалните преклузии за заявяване на възражения и очертаване предмета на спора. Процесуална преклузия не може да настъпи по отношение на искане за прилагане на императивна правна норма, дори и същото да е свързано с необходимост от събиране на доказателства, както и в случаите, в които съдът не е изпълнил служебните си задължения.

Въззивният съд е бил длъжен да констатира наличието на основание за преценка действителността на процесното завещание с оглед на това дали същото отговаря на формата по чл. 25, ал. 1 ГПК, изискваща да съдържа означение на датата на съставяне, доколкото предмет на делото е нищожност на саморъчното завещание, поради неспазена форма. Следвало е да уведоми страните за констатираното от него служебно основание за проверка дали завещанието е датирано и да им даде възможност да вземат становище и да ангажират доказателства.

Неизпълнението на тези задължения на съда обуславя невъзможност касационният съдебен състав да се произнесе по същество, доколкото пред инстанциите по същество не са изложени становищата на страните относно обстоятелството, че представен по делото документ, чиято дата следва тази вписана като дата на съставяне на завещанието, е посочен в текста на завещателния акт (изложеното в отговора на касационната жалба - че е напълно възможно написването на завещанието да е започнало на 8.10.2008 г. и да е довършено в по-късен момент и тъй като разликата между тези дати е само една седмица, може да се установи, че завещанието е било довършено към датата 15.10.2008 г., но не и да се твърди, че съставянето му не е започнало на 8.10.2008 г.; както и изложеното в хода на устните състезания пред касационната инстанция – че защо експертизата е с дата 15.10.2008 г. може да се дължи на различни причини, а именно, че експертизата е от двама лекари специалисти и завещателката може да е прегледана от единия на осми, другият да не е могъл да подпише и да го изведат още на датата 8.10 и затова да е взела документа една седмица по-късно, но тя е могла да изисква и да знае само поредния номер, като може и да са й го дали и затова да е посочила само номер без дата – съдържа фактически твърдения, които следва да се въведат в процеса с възможност на насрещната страна да се запознае с тях и да изрази становище и с възможност и на двете страни да ангажират доказателства).

Изложеното налага отмяна на въззивното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на събиране на доказателства.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1379 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3999 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: