Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: Д. М. К. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 9712/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от И. Х. А. срещу Решение №2466 от 21.07.2025 г. на Административен съд (АС) В. Т. по адм. дело №261/2025 г.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на И. Х. А. срещу т. 2 от Заповед № РД-14-1196 от 04.03.2025 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУППС) на водач, до отстраняване на нарушението, но не за повече от една година.

Касационният жалбоподател - И. Х. А. счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че не е доказано по безспорен начин, че е имало нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане. Сочи, че единственото доказателство в тази насока са писмените обяснения на свидетелите (двама от които непълнолетни), които изглеждат по но еднакъв начин и са с еднакво съдържание. Това, че им е диктувано какво да пишат е установено при разпита им като свидетели. В протокола от Националната агенция за приходите (НАП) е посочено, че няма данни за плащане. Съдът не може да приравнява плащането с обещание за плащане. Прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът началникът на Областен отдел Автомобилна администрация В. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Ц. И..

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 04.03.2025 г. служители на ООАА А. М. и В. М., извършили проверка на лек автомобил Мерцедес Е200 с рег. № [рег. номер], собственост на Б. А., управляван от И. Х. А.. В проверката участвал и полицейски служител Х. П. служител на Районно управление (РУ) Павликени. Автомобилът бил спрян около 09.20 часа в град Павликени, преди табела за вход в града, на кръстовището на ул. И. З. и ул. Т. К. Установено било, че в автомобила се возели, като пътници, трима души В. Й., Г. С. и Й. Н.. По време на проверката били снети обяснения от всички пътници, като в тях те описали сходна фактическа обстановка че се возят от Сухиндол до Павликени и обратно, като са заплатили сумата от 3 лева за всеки в едната посока. Посочените писмени обяснения са собственоръчно написани, същите са снети от посочения в заповедта за прилагане на ПАМ полицейски служител Х. П.. Приподписвани са от К. М. началник ООАА В. Т. и съдържат и разяснение за възможността далия обяснението да бъде разпитан през съд при оспорването им. Служебната проверка на служителите на ответника установила, че процесното МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация на извършване на таксиметров превод на пътници. На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 90 от 04.03.2025 г. за нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. Бил съставен и Протокол за извършена проверка на обект от служители на НАП, но той не е посочен в оспорваната заповед за прилагане на ПАМ.

Въз основа на тези факти е издадена Заповед № РД-14-1196 от 04.03.2025 г. на началника на ООАА, с която се приложени две принудителни административни мерки. По т. 2 от заповедта е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП временно отнемане на СУППС на водач, до отстраняване на нарушението, но не за повече от една година. Заповедта, в частта по т. 2 от нея, е била предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели тримата пътници в автомобила и А. М. - единият от двамата служители в ООАА, участвали при проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и пар. 1, т. 1, 2 и 4от ДР на ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Направил е този извод, предвид събраните по делото писмени доказателства - обясненията дадени от тримата пътници в хода на административното производство, за които съдът е констатирал, че са съставени редовно и показанията на разпитания по делото свидетел Й. Н..

Съдът е изложил, че две от трите пътували в автомобила лица са непълнолетни (родени [година] и [година]), но третият пътник е дядо на едно от двете непълнолетни момичета и в този смисъл има качеството на друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Закона за закрила на детето. Отчел е, че дори да се изключат показанията на непълнолетните, решаващи за извода за доказаност на нарушението са обясненията и свидетелските показания в хода на делото на третия пътник пълнолетния дядо на едно от момчетата Й. Н.. Както в писмените си обяснения в хода на административното производство, така и в показанията си по делото именно този свидетел признава изрично, че потърсил И., за който знаел, че кара такси, за да отведе него и двете момчета на пазар в Павликени, защото изтървали автобуса от Сухиндол (където живеят), като пари за тази услуга щели да платят като се върнат по 3 лева на човек в посока. Свидетелят признава пред съда, че са си признали и при проверката за това, като не отрича, а напротив признава в съдебно заседание уговорката за плащането. Съдът не е счел показанията пред съда на младежите за достоверни и не ги е кредитирал, защото те съществено се различават като съдържание.

Съдът е посочил, че показанията на свидетеля Й. Н. и писмените обяснения на трите лица, дадени пред административния орган, се подкрепят и от останалите доказателства по делото, в това число АУАН.

Приел за установено по безспорен начин извършването на превоза срещу уговорка за заплащане. Посочил е, че за закона е равнозначно дали плащането е извършено или е само обещано/уговорено.

Достигнал е до извод, че обуславящите приложението на процесната ПАМ юридически факти се явяват осъществени. Счел е също така, че оспорената заповед съответства и на целта на закона.

Решението е правилно.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно пар. 1, т. 1 ДР ЗАвтП обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз за собствена сметка по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.

В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС В. Т. обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. От съдържащите се в административната преписка писмени сведения и свидетелските показания на Й. Н. безспорно се установява, че 04.03.2025 г. И. А. е осъществил превоз на три лица от Сухиндол в посока Павликени, срещу обещание за заплащане на сумата от по 3,00 лв. за всеки от тях. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от касатора, процесният лек автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което уговорката за заплащането на услугата, води до извод, че е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, не може да се приеме тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ. Законът не изисква фактическото действие (плащане) да е извършено, а е достатъчно само да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.

Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б ЗАвтП.

Срокът на мярката до отстраняване на нарушението, но не за повече от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на неговия размер. Дали и кога нарушението ще бъде отстранено, зависи от волята и активността на адресата. За да се гарантира, че ПАМ няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен едногодишен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие на ПАМ. След като законодателят е преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената превоз на пътници по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път.

Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира.

Предвид посоченото, АС В. Т. е достигнал до фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2466 от 21.07.2025 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело №261/2025 г.

ОСЪЖДА И. Х. А., с адрес гр. В. Т. [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с адрес гр. София, ул. Ген. Й.В. Гурко № 5, разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА