Т.д №1792-22 ВКС, ТК,Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50444

гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 16 юни, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИЧЛЕНОВЕ: К. Г. А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1792/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД - [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 277 от 07.06.2022 г. по в. т.д. № 132 /22 на Апелативен съд-Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение по т. д. № 706/2020 г. на ОС-Пловдив, касаторът е осъден да заплати на ищеца Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 20 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р.-негов вуйчо/брат на майката на ищеца/ , като следствие от ПТП на 06.11.2015 г., ведно със законната лихва от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Ответникът по жалбата Я. Г. Я. не депозира писмен отговор със становище по нея.

От страна на третото лице-помагач на ответника по иска Й. Е. П. е депозиран писмен отговор след изтичане на законовия срок за това.

В изложението към КЖ на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите следните съображения:

Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на неговия вуйчо – Г. Н. Р., като родствената връзка се установява от представеното удостоверение изх. № 151/21.11.2019г. на [населено място], общ.С.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка мерцедес с рег. [рег. номер на МПС] – Й. Е. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата / механизмът на ПТП, подробно описан в първоинстанционното решение, не се оспорва във въззивното производство/. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда №33/11.04.2017г. по НОХД №2649/2016г. на ОС Пловдив. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен, според съда, е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя - валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица от 23.03.2015г. , валидна от 29.03.2015г. до 28.03.2016г. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД е приложим принципа за справедливост - чл.52 от ЗЗД, който се прилага при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.

Относно интензитета на претърпените от ищеца страдания от смъртта на неговия вуйчо, въззивният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и във връзка едно с друго, а именно:

От показанията на свидетелите Р. и П., според съда, се установявали действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия племенник – ищец по делото. От показанията на първия свидетел, който се явява първи братовчед на загиналия при ПТП , се установявало, че ищецът и починалият му вуйчо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. От страна на съда се подчертава, че този свидетел е почти връстник на Г. Р. и домът му е в непосредствена близост с дома на починалия и ищеца и притежава непосредствени впечатления от отношенията между двамата и от периода на детството на ищеца Я. Свидетелят установява, че, когато Я. е бил на 8 месеца, семейството му е било напуснато от бащата и е бил отгледан от Г. Р.. Към онзи момент Я. и майка му са живеели в едно домакинство с вуйчото и са се отделили в собствена, но непосредствено близка къща, когато последният се е оженил /преди 20 – 25 години/. Бащинските грижи по отношение на Я. са били изцяло поети от Р., а в зрялата възраст на ищеца двамата, вуйчо и племенник, са закупили селскостопански машини и заедно са работели. Починалият Г. Р. е нямал собствени деца. Според показанията на този свидетел в зрялата си възраст ищецът е бил много привързан към вуйчо си и тежко е приел неговата загуба. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П. – приятел на дъщерята на ищеца. Според съда, въпреки че показанията на този свидетел за предходни отношения между ищеца /в неговата детска възраст/ и починалия Г. се основават на разказаното му от семейството, то същият притежавал непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и неговия вуйчо преди смъртта на последния в насока на наличие на много близки отношения между двамата-чести контакти помежду им и чести гостувания в съседните къщи. Свидетелят установявал, че ищецът „доста емоционално“ бил възприел смъртта на своя вуйчо и понастоящем преживявал този факт трудно, като относно тази загуба свидетелят прави паралел със загубата от смъртта на собствената си майка и обяснявал, че по този начин Я. възприема смъртта на своя вуйчо – т. е. – като смърт на родител.

От друга страна в противоположната насока са показанията на свидетелката Ягода Р. – съпруга на загиналия при ПТП. Същата твърди, че през последните години съпругът й и Я. не са поддържали контакти-грижи за Г. е упражнявала само нейната дъщеря /доведена дъщеря на същия./. От показанията на тази свидетелка обаче става ясно за създадени влошени отношения между нея самата и семейството на Я. Я. , поради което, според съда, възниквало съмнение за тяхната предубеденост. В тази насока съдът е преценил и факта на водено друго дело от нейната дъщеря срещу същия ответник за застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, въззивният съд е кредитирал, като непосредствени и убедителни показанията на първите двама свидетели - като на незаинтересовани от изхода на делото лица. Според извода на съда, тези гласни доказателства водели до заключението, че създадената емоционална връзка между ищеца и починалия му вуйчо е така силно изразена, че представлява „изключение“ и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост за посочения вид родствена връзка. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина между починалия и неговия племенник да се породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща отношенията между родител и дете, доколкото Г. е подпомагал своята сестра при отглеждането на ищеца в неговата детска и ранна възраст, а и същият нямал собствени деца, което, според съда, е способствало за създаването на по-близка връзка между двамата от традиционно установената между вуйчо и племенник. Ето защо, според съда, в случая са установени не само традиционните близки отношения между вуйчо и племенник, но и други традиционни за българския бит отношения, при които, отношението и грижите на вуйчото към племенника, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските – бащините грижи и отношение. Поради това неочакваната смърт на родственик се е отразила и изключително неблагоприятно върху състоянието на ищеца, според гласните доказателства.

Ето защо, въззивният съд, съобразявайки горните гласни доказателства и извършвайки преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение е приел, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищеца болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек, е сумата от 20 000 лв. Това обезщетение, според съда, съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

По отношение на останалите доводи на въззиваемата пред ПАС страна са изложени следните съображения:

Неоснователно, според съда, е изразеното от въззиваемата страна становище, че Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК не намира приложение, тъй като не урежда правоотношения, които са заварени. Сключването на договора за застраховка и настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл.46 от ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото, доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо всички, независимо от момента на настъпване на юридическия факт. С ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Тълкувателното решение не е свързано с промяна на тълкувана правна норма или свързани с нея други правни норми, за да се уеднаквява действието на тълкувателното решение с действието на променената правна норма.

Неоснователно е и възражение на въззивяемата страна за приложимост на разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, касаеща размера на обезщетението. Съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се определя в размер до 5 000лв. Съгласно пар. 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от разширения кръг лица за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на този закон /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./ се определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Исковата молба е предявена на 09.11.2020г. /т. е. – след 07.12.2018г./. Невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, според съда, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на 10 извъндоговорната отговорност. Правото на ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея. В случая приложение намира и разпоредбата на чл.633 от ГПК, регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно - решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ. Отговор на преюдициално запитване, относимо към конкретното възражение, се съдържа в решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/V. D. срещу B. A., постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Съгласно т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е помалка от посочените в чл.1, пар.2 от В. Д. 84/5.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, от които преобладаващата част обобщено се свеждат до предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини по права линия и съпруга. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие, на отговора, даден с обжалваното решение, с този в практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т. д. №291/20 на ВКС,Второ т. о. и Р №92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/19 на Второ т. о. и др.

Касаторът следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 400 лева за разглеждане на КЖ в едноседмичен срок от съобщаването му за това.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 07.06.2022 г. по в. т.д. № 132 /22 на Апелативен съд-Пловдив в обжалваната част.

УКАЗВА на касатора „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД - [населено място] ЕИК[ЕИК] да внесе по сметка на ВКС сумата от 400 лева в едноседмичен срок от съобщаването и да представи вносен документ за това в деловодството на ВКС, ТК.

След изпълнение на горните указания делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.