О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50418

София, 13.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на осми юни, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2066 по описа на ВКС за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г. Б. Х., касационна жалба на ищцата М. Х. М. (малолетна, [дата на раждане] ), действаща чрез законния си представител - баща си Х. И. М., срещу решение № 118/15.04.2022г. по възз. т.д.№ 602/2021г. на Апелативен съд - Варна.Въззивното решение е обжалвано в частите, с които е потвърдено решение № 260025/04.06.2021г. по т. д.№ 30/2019г. на Окръжен съд - Шумен за отхвърляне на исковите претенции на М. Х. М., действаща чрез законния си представител - баща си Х. И. М., против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за обезщетения за репариране на вреди при ПТП, настъпило на 15.08.2019г., причинено от застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при „Застрахователна компания Лев инс“ АД водач на МПС, а именно за размера над 500лв. до пълния предявен размер от 1000лв. за имуществени вреди и за размера над 12 500лв. до пълния предявен размер от 30 000лв. за неимуществени вреди.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Преди всичко е поддържано, че въззивният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване въз основа на ненадлежно релевирано възражение за съпричиняване - че ищцата е управлявала велосипеда в нарушение на разпоредбата на чл.80,т.2 ЗДвП, а именно не най-близо до дясната граница на платното за движение, което изобщо не е било навеждано от ответника.На следващо място, в касационната жалба е поддържано, че, при определяне на размера на съпричинителната квота, въззивният съд не е взел предвид разпоредбата на чл.20 ЗДвП, предвиждаща значително по-голяма отговорност на водачите на МПС.Оспорени са и изводите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като несъобразени с увеличения лимит на отговорността на застрахователите и социално-икономическите условия в страната.Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Следва ли съдът да приложи института на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, когато ответникът по иск за обезщетяване на вреди от деликт не е навел по делото конкретно възражение и твърдения в тази насока и в този смисъл допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция?По него касаторът се позовава на решение № 17/06.03.2015г. по гр. д.№ 3174/2014г., IV г. о., решение № 143/18.11.2020г. по т. д.№ 1422/2019г., II т. о., решение № 18/24.03.2021г. по т. д.№ 696/2020г., II т. о., решение № 66/01.06.2017г. по т. д.№ 650/2016г., I т. о., решение № 19/30.05.2011г. по гр. д.№ 262/2010г., II г. о.

2.Следва ли съдът да отчете разпоредбата на чл.20 ЗДвП, предвиждаща значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението и по този начин за определи действителния обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието?Касаторът счита, че даденото по този въпрос разрешение е в противоречие с решение № 33/04.04.2012г. по т. д.№ 172/2011г., II т. о. и решение № 95/27.07.2017г. по т. д.№ 817/2016г., II т. о.

3.Следва ли съдът, приемайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на пострадалия и делинквента, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава?По него касаторът се позовава на решение № 79/06.07.2016г. по т. д.№ 1787/2015г., II т. о., решение № 118/27.06.2014г. по т. д.№ 3871/2013г., I т. о. , решение № 34/15.07.2019г. по т. д.№ 1562/2018г., I т. о.

4.Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни доказателства и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ІППВС 4/68г.?Касаторът се позовава на т. II от ППВС 4/68г. решение № 99/08.10.2013г. по т. д.№ 44/2012г., II т. о. и решение № 158/28.1.2.2011г. по т. д.№ 157/2011г., I т. о.

Наред с това е поддържано и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С подадения чрез адв.С. И. от Адвокатско дружество „И.-Т.“ писмен отговор ответникът по касация „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че ПТП е настъпило на обособено кръстообразно кръстовище на територията на обособен паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд“ в [населено място], на която територия са били приложими общите правила за движение по ЗДвП.Установил е, че движението на паркинга се е осъществявало в две ленти за двупосочно движение, разделени с хоризонтална маркировка, и максималната скорост на движение на територията му е била ограничена до 10 км/ч с пътен знак В26, поставен на входа на паркинга.Решаващият състав е приел за установено, че лекият автомобил, управляван от водач на лек автомобил, застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, се е движил на територията на паркинга, с посока на движение към изхода на паркинга, като скоростта на движението му е била ок.16 км/ч, с опасна зона на спиране 6.73м, като видимостта от дясната му страна е била ограничена, поради паркирани автомобили в паркоместата.Установил е, че в същото време велосипед, управляван от 9-годишната ищца, се е движил на територията на паркинга, в лява пътна лента (лентата за насрещно движение), перпендикулярно и вдясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил.Решаващият състав е приел за установено, че, наближавайки кръстообразното кръстовище между очертаните паркоместа водачът на МПС е възприел наближаващата велосипедистка и е задействал аварийно спирачките на 5.33м от мястото на удара, но, тъй като скоростта му е била с 6 км/ч над разрешената и не е съответствала на конкретните условия на видимост, не е могъл да спре автомобила в опасната зона за спиране от 6.73м и е ударил приближаващата от дясната му страна велосипедистка, отнемайки й предимството. Предвид така установения механизъм на ПТП, въззивният съд е приел, че поведението на водача на лекия автомобил е противоправно. Установил е от писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза по делото, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени множество травматични увреждания на крайниците, които са подробно индивидуализирани, извършени са й две операции, първата от които - кръвна репозиция и метална остеосинтеза, последвана от имобилизация на крайника, сваляне на имобилизацията, рехабилитация (раздвижване) на крайника, а втората операция - за изваждане на металната остеосинтеза, както и интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания и битови неудобства, възстановителният период и състоянието на ищцата към момента на прегледа от вещите лица. За да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и да намали наполовина размерите на дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, въззивният състав е приел, че поведението на велосипедистката е в нарушение на чл.80, т.2 ЗДвП, с което пряко е допринесла за вредоносния резултат, с оглед на установеното от заключението на съдебната автотехническа експертиза, че ударът е бил предотвратим, ако се е движела в правилната за нея пътна лента. Накрая въззивният състав е обсъдил и приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявено възражение за съпричиняване.Счел е, че приносът на ищцата, изразяващ се в това, че не се е движела в дясната пътна лента е релевиран, тъй като в отговора на ИМ ответникът е посочил, че съпричиняването на ищцата се изразява в „неспазване на вменените на водача на велосипеда задължения по см. на ЗДвП“, каквото несъмнено е задължението за движение в дясната пътна лента.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части по въпрос № 1, който следва да бъде конкретизиран, уточнен и квалифициран, с оглед правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл:

За приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД необходимо ли е да е релевиран конкретен принос на пострадалия, изразяващ в извършването или въздържането от определени действия, чрез въвеждането на конкретни факти и обстоятелства?

Този въпрос е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което удовлетворява изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Обжалването се допуска на въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение по въпроса е в съответствие с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска касационно обжалване на решение № 118/15.04.2022г. по възз. т.д.№ 602/2021г. на Апелативен съд - Варна в обжалваните части, с които е потвърдено решение № 260025/04.06.2021г. по т. д.№ 30/2019г. на Окръжен съд - Шумен за отхвърляне на исковите претенции на М. Х. М., действаща чрез законния си представител - баща си Х. И. М., против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за обезщетения за репариране на вреди при ПТП, настъпило на 15.08.2019г., причинено от застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при „Застрахователна компания Лев инс“ АД водач на МПС: за размера над 500лв. до пълния предявен размер от 1000лв. за имуществени вреди и за размера над 12 500лв. до пълния предявен размер от 30 000лв. за неимуществени вреди.

Указва на М. Х. М., действаща чрез законния си представител - баща си Х. И. М., в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 360лв., като я предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото подлежи на прекратяване.

След изпълнение на указанията или след изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: