Определение №50229/08.06.2023 по гр. д. №3494/2022 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Жива Декова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50229

София, 08.06.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3494 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от „Б. Е. АД, чрез юрк. И. М., против въззивно решение № 1228 от 26.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 102/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20193272 от 03.10.2021 г. по гр. д. № 40514/2020 г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Ц. Н., извършено със заповед № 377/01.07.2020 г. на Изпълнителния директор и на прокуриста на авиокомпания „Б. Е. АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Експерт, Наземно обслужване-ръководител“ – отдел „Договори и документи“ – Дирекция „Наземно обслужване“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да му заплати сумата от 8781,46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени съдебноделоводни разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата В. Ц. Н. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. А. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, в която са уважени предявените от В. Ц. Н. против „Б. Е. АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 377/01.07.2020 г. на Изпълнителния директор и на прокуриста на авиокомпания „Б. Е. АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Експерт, Наземно обслужване-ръководител“ – отдел „Договори и документи“ – Дирекция „Наземно обслужване“ и ответникът е осъден да му заплати сумата от 8781,46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е ползвал от специална закрила, уредена в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – бил е трудоустроен. Прекратяването на трудовия му договор без мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда било в нарушение на закона, поради което уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Изложил е, че работодателят е бил уведомен от ищеца за продължения срок на трайната му намалена работоспособност – върху експертното решение № 0519 от 31.05.2019 г. е поставен щемпел на работодателя с вх. № и дата 15.06.2020 г. Във връзка с доказателственото искане на ответника, съдът е задължил ищеца да представи в оригинал експертното решение № 0519 от 31.05.2019 г. на ТЕЛК. Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за извършените от съда и страните процесуални действия в о. с.з. на 31.03.3021 г. съдът е извършил констатация по така представения оригинал и е констатирал, че върху оригинала е поставен щемпела на работодателя /син печат/ и вх. № с дата от 15.06.2020 г., както и, че е налице идентичност между представения в заверен за вярно с оригинала екземпляр на това доказателство и оригинала. Срокът за определения % трайна намалена работоспособност е продължен за още 3 години или до 01.05.2022 г. Видно от щемпела върху това експертно решение, същото е влязло в сила на 03.07.2019 г. Посочил е, че по останалите наведени от ищеца доводи относно обстоятелството дали съкращението в щата е реално, респ. за необходимостта от провеждане на подбор по чл. 329 КТ съдът не следва да излага мотиви аргумент от чл. 344, ал. 3 КТ. Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, след като е установено, че трудовото правоотношение е било за неопределен срок и ищецът не е започнал работа в периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г., обуславя основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос: „Трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, но в самия акт на медицинския орган е посочил противопоказания – „при спазване на противопоказаните условия в т. 15“ и дали същото лице се ползва от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа оплакване, че експертното решение следва да е издадено изрично с цел трудоустрояване, а такова не е представено от служителя на работодателя, като това обстоятелство не е съобразено от съда при постановяване на потвърдителното решение. По поставения въпрос е налице установена трайна съдебна практика на ВКС – напр. решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 246 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др., в която е прието, че когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законовия ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Наличието на цитираната съдебна практика изключва поддържаното от касатора специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението се съдържат още доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1776 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1228 от 26.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 102/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Б. Е. АД, ЕИК 00063328 да заплати на В. Ц. Н., ЕГН [ЕГН] сумата 1776 лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Жива Декова - докладчик
Дело: 3494/2022
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...