О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50258

София, 08.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2831/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 55 от 21.04.2022г., постановено по в. гр. дело №408/2021г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260064 от 17.06.2021г. по гр. дело № 859/2019г. на Варненския окръжен съд, с което изцяло са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове с правно основание чл. 153 и сл. вр. §5, ал.2 от ДР от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Т. И. Д., Т. Д. Д. и П. Т. Д. на имущество на обща стойност 1 617 136,54 лева и са присъдени разноски.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, че на отнемане според смисъла ЗПКОНПИ подлежи само наличното в края на проверявания период имущество.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК Комисията излага съображения за наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правния въпрос: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата. Сочи, че въпросът 2. Какво съдържание е вложено в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правното значение, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците в касационното производство - Т. И. Д., Т. Д. Д. и П. Т. Д., чрез пълномощника адв. Д. П., в писмен отговор застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Т. И. Д., Т. Д. Д. и П. Т. Д. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 617 136,54 лева. Претендира се отнемане на парични средства-направени вноски по банкови сметки, получени от трети лица преводи, възстановени допълнителни парични вноски от собственика на капитала в „Т. И. ЕООД и „А. Т. ЕООД и равностойност на отчуждено имущество.

Установено е по делото, че по ДП № 48/2015г. на ОД на МВР - Варна, пр. пр. № 4843/2014г. на ОП-Варна на Т. Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по 203, ал.1 вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.8 ЗОПДНПИ(отм.). С протокол №ТД04ВА/УВ-10933/18.08.2017г. на Директора на ТД на КОНПИ-Варна е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д., като в хода на проверката е извършено изследване на придобитото имущество, получените парични средства, банковата и осигурителна информация, извършените разходи за периода от 18.08.2007г. до 18.08.2017г. на проверяваното лице, на съпругата му Т. Д. Д. и на сина им П. Т. Д..

След подробен анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и на заключенията на приетите пред ОС-Варна икономически експертизи съставът на АС-Варна е приел за установено следното: в началото на проверявания период Т. и Т. Д. са притежавали недвижими имоти и МПС; част от това имущество е отчуждено, чрез реализирано принудително изпълнение по изп. дела, поради което получените суми за взискателите не са участвали в икономическия анализ; за законен доход са признати получените от това имущество плодове до отчуждаването - доходи от рента, които са отчетени в икономическия анализ в графата „доходи, приходи, източници на финансиране“. В края на проверявания период, респ. към датата на предявяване на искането на КПКОНПИ не е установено Д. да притежават (налично в патримониума им) недвижимо имущество и МПС, придобити по възмезден начин. Придобитата от тях през проверявания период-2010г. нива с площ 52 дка в [населено място] с пазарна оценка към датата на придобиването 62 672,13 лева (съгласно неоспореното заключение на СОЕ, прието в с. з. от 28.01.2021г.) е продадена през 2014г. на сина им, който от своя страна я е прехвърлил на трето лице за сумата 114 402,20 лева, приета от КПКОНПИ за действителна пазарна цена на отчужденото имущество; дворните места с площ 990 кв. м и 1 000 кв. м в [населено място], придобити през 2011г. за сумата 4 200 лева(приета за действителна придобивна цена) през 2015г. са прехвърлени на сина им срещу задължение за гледане и издръжка, който от своя страна след края на проверявания период - през 2018г. ги е прехвърлил на трето лице за сумата 2 000 лева, като пазарната стойност на тези два имота към датата на отчуждаването им през 2018г. е 29 929,60 лева(СОЕ от 04.11.2020г.); земеделските имоти – 4 ниви в землището на [населено място], придобити през 2011г. за сумата 2 050 лева, с пазарна стойност към датата на придобиване 8 749 лева (СОЕ от 04.11.2020г.), също са прехвърлени на сина на Д. срещу задължение за гледане и издръжка през 2015г., който ги е прехвърлил на трето лице същата година за сумата 2 100 лева, при пазарна стойност на тези ниви към датата на отчуждаването - 10 673,78 лева (според СОЕ); земеделските имоти – 2 ниви в землището на [населено място] придобити през 2012г. за сумата 1 000 лева, с пазарната стойност към датата на придобиване 9 879,24 лева (СОЕ от 04.11.2020г.) през 2015г. са прехвърлени на сина на Д. срещу задължение за гледане и издръжка, който ги е прехвърлил на трето лице през същата година за 9 749,25 лева, приета от КПКОНПИ за действителна цена на отчуждаването. Предвид така установеното въззивният съд е приел, че стойността на недвижимото имуществото, придобито и отчуждено по противопоставим на държавата начин е в размер 139 025,23 лева, която сума е включена към графа „имущество“. Съдът е съобразил също, че през проверявания период-през 2010г. Т. и Т. Д. са придобили в режим на СИО л. а. „Ауди А8“ за цена и при условия на фактура № 25/18.09.2007г., издадена в полза на продавача „Автонет“ ООД. Последният е закупил автомобила през 2007г. за сумата 71 580 евро, 68,45% от която са предоставени от „Т. И. ЕООД по отпуснат му кредит в размер 49 000 евро, а остатъка собствени средства на дружеството-кредитополучател. Този автомобил е продаден от Д. (договор от 15.08.2011г.) за сумата 3 500 лева, приета за действителна цена на отчуждаването, като тази сума е отнесена към графа „имущество“. През проверявания период Т. Д. е едноличен собственик на капитала на „П. И. ЕООД, регистрирано на 22.08.2011г., разпределен в два дяла, на стойност по 1 лев всеки дял, като сумата 2 лева, представляваща стойността на притежаваните дялове е отнесена в перо „имущество“. Или в обобщение съдът е посочил, че общата стойност на притежаваното от ответниците имущество, в края на проверявания период е 142 527,23 лева (сума формирана като сбор от: стойността на дружествени дялове - 2 лева, стойност на придобити и отчуждени недвижими имоти-139 025,23 лева и стойност на придобито и отчуждено МПС - 3 500 лева). Предвид така установеното е приел, че придобитото от ответниците имущество, налично в края на проверявания период е на стойност под сумата 150 000 лева, тоест не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. За да достигне до този извод, въззивният съд не е включил в стойността на имуществото направените през процесния период от ответниците вноски по банкови сметки и преводи от трети лица, възстановените допълнителни парични вноски от „Т. Инвест“ ЕООД и „А. Т. ЕООД; не е включил направените погасителни вноски по кредити - предмет на искането за отнемане. Изключени са и сумите 287 200 лева и 280 000 лева, претендирани като невъзстановени допълнителни парични вноски и заемни средства, предоставени от проверяваното лице и съпругата му на „Т. И. ЕООД и „А. Т. ЕООД. За да изключи от стойността на имуществото посочените суми, въззивният съд е приел, че претендираните от Комисията за отнемане като част от имуществото парични средства не са налични в патримониума на въззиваемите в края на проверявания период. Посочил е, че основният принцип на ЗПКОНПИ е, че на отнемане подлежи само налично имущество, като единствено в случаите на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ (когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141) и на чл.151 ЗПКОНПИ (когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника) се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на съответно чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката, а с изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото; изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т. е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. Когато в процеса е установено, че с тези суми са погасявани задължения по изтеглени от лицето кредити, с които обаче не са придобивани имуществени права, то тези суми представляват направен разход, който също не подлежи на отнемане; в случай, че с получения кредит е придобито имущество, то на отнемане ще подлежи това имущество, а не погасителните вноски, за направата на които проверяваното лице не е установило законен източник на средствата. Предвид това въззивният съд не е включил в стойността на имуществото на ответниците, посочените от Комисията суми и не ги е взел предвид, при определяне размера на твърдяното несъответствие. Въззивният съд е посочил, че нетният доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ДР на ЗПКОНПИ е в размер 361 925,77 лева, след подробен анализ на ангажираните в производството доказателства и съобразявайки заключенията на неоспорените от страните съдебно-икономически експертизи, приети в производството пред РС-Варна, според които доходите, приходите и източниците на финансиране по смисъла на §1, т.2 КПКОНПИ са в общ размер 2 436 511,19 лева, а направените обичайни и извънредни разходи са в общ размер 2 074 585.42 лева. Приел е, че така изчисления нетен доход изцяло покрива стойността на имуществото, определена в размер 142 527,23 лева, поради което и още веднъж се потвърждава направения вече извод, че не е налице изискуемото се несъответствие по чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ – превишение на имущество спрямо доходи над 150 000 лева, предпоставящо правото на държавата за отнемане на имущество по реда на този закон. В заключение съдът е отхвърлил исковете на КПКОНПИ, като неоснователни и недоказани.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на Четвърто ГО на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на сочените основания.

Първият формулиран от КПКОНПИ въпрос е от значение за постановения по делото резултат. На този въпрос е даден отговор със задължителните разяснения в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и въззивното решение е постановено в съответствие с тях. В т. 1 на цитиранато ТР е застъпено становището, че не представляват „имущество” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Вторият поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не е съобразен с решаващите изводи на въззивния съд, от които съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС трябва да бъдат изведени общите основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е поставен в контекста на разбирането на касатора по приложението на разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ за отнемане на парична равностойност на неналично в патримониума на проверяваното лице имущество. Според касатора „липсата” на имущество обхваща не само неговото погиване, унищожаване или изгубване, но и „укриване”, поради което по реда на ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които липсват (не са налични) по банковите сметки на проверяваното лице към края на проверявания период.

В т. 2 от ТР №4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т. 2 е разяснено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е в собственост на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, а единствено в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, са придобити имущества, на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. Разяснено е, че в тези случаи разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и на чл. 151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика. Наличието на задължителна практика, от друга страна изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото касаторът дължи на Т. Д., на Т. Д. и на П. Д. разноски за платено от тях в производството пред ВКС адвокатско възнаграждение в размер по 1000 лева на всеки. На основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 21.04.2022г., постановено по в. гр. дело №408/2021г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, КПКОНПИ да плати на Т. И. Д., на Т. Д. Д. и на П. Т. Д. по 1 000 лева на всеки от тях, сторени по делото пред ВКС разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ, КПКОНПИ да плати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30 лева - дължима държавна такса за касационно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: