Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3471 от 02.06.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител инспектор Г. Д.-Г., против въззивно решение № 55 от 21.04.2022г., постановено по в. гр. дело №408/2021г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260064 от 17.06.2021г. по гр. дело № 859/2019г. на Варненския окръжен съд, с което изцяло са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове с правно основание чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на обща стойност 1 617 136, 54 лева от Т. И. Д., Т. Д. Д. и П. Т. Д. и са присъдени разноски.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Оспорва основния извод на въззивния съд, че на отнемане според смисъла ЗПКОНПИ подлежи само наличното в края на проверявания период имущество. Иска да бъде допуснато касационно обжалване на решението на АС-Варна, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като формулира следния правен въпрос: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата. Сочи, че въпросът 2. Какво съдържание е вложено в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правното значение, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по така формулирания въпрос липсва произнасяне на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Т. И. Д., Т. Д. Д. и П. Т. Д., чрез процесуалния представител адв. Д. П., в подадения писмен отговор застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. Оспорват касационната жалба и като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното:

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е посочил, че предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 153 от З ПКОНПИ не може да се претендира. Паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл. 53 НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т. е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. Когато в процеса е установено, че с тези суми са погасявани задължения по изтеглени от лицето кредити, с които обаче не са придобивани имуществени права, то това ще съставляват направен разход, който също не подлежи на отнемане. Ако пък с получения кредит е придобито имущество, то на отнемане ще подлежи това имущество, а не погасителните вноски, за плащането на които проверяваното лице не е установило законен източник на средствата. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че общата стойност на притежаваното от проверяваното лице и свързаните с него лица, налично в края на проверявания период имущество, съответно имущество по отношение на което е приложим чл. 151 ЗПКОНПИ, е под 150 000 лева и е направил извод, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, във вр. с § 1, т. 3 от закона, обуславящо възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

При тези мотиви на въззивния съд, разрешението на поставения от касатора първи въпрос е от значение за изхода на спора. По същия въпрос е образувано тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Предвид това съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2831/2022г. на ІV ГО на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: