О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50220

гр.София, 08.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №2769 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение № 260014 от 23.05.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 516 по описа за 2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260011 от 07.09.2020 г. по гр. д. № 308 по описа за 2018 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. А. С. и Д. М. С. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за разликата от 37 247,23 лева до пълния предявен размер от 125 503,11 лева.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следния въпрос:

Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?

Ответниците по касационната жалба Р. А. С. и Д. М. С. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Настоящото производство е било спряно с определение № 50405 от 15.12.2022 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 по описа за 2021 г. на ОСГК на ВКС. На 18.5.2023 г. е прието ТР №4 по тълкувателното дело, поради което производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 707/05.09.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. № УВ-1278/10.08.2017 г. за привличане в качеството на обвиняем на Р. А. С. по досъдебно производство № 290 ЗМ-104/2016 г. по описа на РУ на МВР - Кубрат, пр. № 1258/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград, за извършване на престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). След извършена проверка комисията е констатирала, че за периода от 18.08.2007 г. до 18.08.2017 г. е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваната и нейния съпруг, поради което е предявила искане пред съда да бъде отнето от тях посоченото в исковата молба имущество на стойност 125 503,11 лева.

Разградският окръжен съд е отнел в полза на държавата имущество на стойност 37 247,23 лв. и е отхвърлил искането за отнемане на имущество над тази сума до пълния предявен размер от 125 503,11 лв. Мотивирал е решението в отхвърлителната част със съображението, че се касае за парични средства, преминали през банковите сметки на ответниците, които обаче не са налични към датата на завеждане на иска по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./., поради което не подлежат на отнемане.

Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Констатирал е, че приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е включила в стойността на имуществото на ответниците сумата от 87728,75 лева, придобита в периода 2012 г. - 2014 г. чрез измама от турския гражданин З. Е., за което престъпление ответниците са били осъдени с влязла в сила присъда по НОХД № 278/2014 г. на КРС. Предвид разпоредбата на чл. 209 НК тази сума не е тяхна собственост и подлежи на връщане като получено без основание чуждо имущество. Да се приеме, че това имущество е предмет на отнемане по реда на ЗОПДПНПИ/отм./ би означавало, че държавата отнема имущество, което не принадлежи на ответниците. Освен това въззивният съд е добавил, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваните лица, не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски по банкови сметки и лизингови вноски, както и преводи по банкови сметки, лихви по банкови сметки изтеглени суми на каса, не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 1 от ЗОПДНПИ /отм./. Парите са имущество, само ако са установени в актив, тоест - в наличност.

От съдържанието на обжалваното решение е видно, че въззивният съд се е произнесъл в мотивите си по въпроса, по който касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване. Даденото разрешение на този въпрос обаче съответства на т.2 на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. В тази точка е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон, поради което постановките на тълкувателното решение, касаещи разпоредбите на § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, следва да намерят приложение и по настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Освен това поставеният от касатора въпрос касае само допълнителните съображения на въззивния съд за отхвърляне на искането. Не е формулиран въпрос относно решаващия извод на съда, че паричната сума не подлежи на отнемане, защото не принадлежи на ответниците, а на трето лице, от което сумата е била получена чрез измама.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на особения представител на ответниците на основание чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК възнаграждение, определено от съда. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/редакция-ДВ, бр68 от 31.07.2020 г./ съдът го определя в размер на 2383,26 лева.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2769 по описа за 2022 г. на ІІІ ГО на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260014 от 23.05.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 516 по описа за 2020 г. на Варненския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокат Е. Н. от АК - Разград, назначен с определение № 208/24.04.2019 г. по гр. д. № 308/2018 г. на Разградския окръжен съд като особен представител на ответниците Р. А. С. и Д. М. С., в размер на 2383,26/две хиляди триста осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ лева, за представителство и защита пред касационната инстанция по гр. д № 2769/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Възнаграждението да се изплати на адвокат Е. Н. от бюджета на Върховния касационен съд.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на бюджета на Върховния касационен съд сумата 2383,26/две хиляди триста осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ лева разноски за особен представител и 30/тридесет/ лв. държавна такса по гр. д № 2769/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: