Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 7503/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. (ОПРР) срещу Решение №19190 от 04.06.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело №3323/2025 г.

С обжалваното решение е отменено негово Решение №РД-02-14-452 от 05.03.2025 г., с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16RFOP001-1. 041-0001-C01-U-02 от 29.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД “О. Н. С. 2017”, за нередност за нарушение на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 10, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което, допускайки нарушение на процесуалните правила е достигнал до грешни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон.

Оспорва изводите на съда, че фактите касаещи изискванията към ключовите експерти “Координатор по безопасност и здраве” и “Инженер по материали” са неотносими към правната квалификация посочена в акта. Сочи, че с поставеното от възложителя условие за професионална квалификация на лицата съгласно националното ни законодателство, което да се удостовери към момента на подаване на офертата, неправомерно е ограничено участието на лица, които имат право да извършват дейности по оценка на качеството на строителните материали и спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно законодателствата на държавата в която са установени.

Счита, че по начинът, по който е формулирано изискването от възложителя, като не е посочено, че по отношение на чуждестранните участници е достатъчно експертите в екипа им да притежават еквивалентни сертификати по съответното национално законодателство, потвърждава констатациите изложени в акта, че от Общината е формулирано ограничително изискване спрямо потенциалните чуждестранни участници в процесната обществена поръчка.

Обосновава, че констатираното нарушение не касае ограничаване на възможността чуждестранно лице да участва в процедурата поради това, че следва да предложи в екипа си експерт, който притежава сертификат в съответствие с българското законодателство, следователно не може да предложи експерт, който на етап кандидатстване в процедурата притежава аналогичен сертификат, придобит от друга държава.

Сочи, че УО правилно е установил, че са нарушение конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство - чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело C-438/22.

Ответникът по касационната жалба – Столична община, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор и писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение и незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски въз основа на представен списък.

Представлява се от адв. А. – М. С., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 21.02.2018 г. между Столична община и Управляващия орган на ОПРР е сключен Административен договор №РД-02-37-21 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 107 333 494,63 лв. по процедура №BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.”, за изпълнение на проектно предложение №BG16RFOP 001-1.041-0001 “Интегриран столичен градски транспорт – фаза II”.

На 24.02.2017 г., с Решение №СОА17-РД93-34, кметът на Столична община е обявил открита процедура с предмет: “Избор на консултант за упражняване на строителен надзор и изготвяне на комплексни доклади за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, съгласно чл. 166 от ЗУТ за обекти: “Реконструкция на трамваен релсов път по ул. “Каменоделска” от кръстовището с бул. “К. С.” до крайно трамвайно ухо “Орландовци” и “Реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Ц. Б. III“ от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. „Руски паметник“ и кръстовището на бул. „Ц. Б. III“ и бул. „Г. Д. ”

В раздел III “Технически и професионални възможности” от обявлението на процесната обществена поръчка, възложителят е поставил изискване участникът да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката както следва:

- Ключов експерт „Координатор по безопасност и здраве”:

а) да отговаря на изискванията по чл.5, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

б) да притежава валидно удостоверение за извършване на дейност, съобразно изискванията на Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

- Ключов експерт „Инженер по материали":

а) да притежава образователно-квалификационна степен „магистър”, инженерна специалност;

б) да притежава валидно удостоверение за преминат курс за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти с основните изисквания по ЗУТ.

На 29.09.2017 г. между СО и ДЗЗД “О. Н. С. 2017” е сключен Договор № BG16RFOP001-1.041-0001-C01-U-02/СОА17-Д255-463, с предмет: 1. “Реконструкция на трамваен релсов път по ул. “Каменоделска” от кръстовището с бул. “К. С.” до крайно трамвайно ухо “Орландовци” и 2. “Реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Ц. Б. III“ от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. „Руски паметник“ и кръстовището на бул. „Ц. Б. III“ и бул. „Г. Д. ”, на стойност 1 190 090, 00 лева без ДДС.

На 10.02.2025 г. ръководителят на УО на ОПРР е уведомил Общината за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 24.02.2025 г. Столична община е представила възражение.

На 05.03.2025 г., с Решение №РД-02-14-452, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 и с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ръководителя на УО на ОПРР е определил на Столична община финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16RFOP001-1. 041-0001-C01-U-02 от 29.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД “О. Н. С. 2017”, за нередност за нарушение на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирано по т. 10, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед № РД-02-14-109 от 22.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПРР.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел, че в административния акт липсват фактически установявания свързани с поставените от страна на възложителя критерии, касаещи изискване за регистриране или сертифициране на самите кандидати или участници от други държави членки в процедурата.

Обосновал е изводи, че противно на възприетото от УО, в настоящия случай фактическата обстановка касае критерий за подбор – “технически и професионални способности”, регламентиран в разпоредбата чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, съгласно която това е допустим критерий за подбор отнасящ се до персонала на участника и неговата професионална компетентност и е посочил, че разпоредбата на чл. 68 ЗОП, на която се е позовал УО, е неправилно отнесена към изискванията отнасящи се до ключовите експерти и техните технически и професионални способности.

Първоинстанционният съд е счел, че обединявайки правната квалификация на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и отнасяйки я към фактите касаещи изискванията към експертите “Координатор по безопасност и здраве” и “Инженер по материали”, административният орган е отнесъл установените факти към неотносима спрямо тях правна квалификация.

Предвид изложеното съдът е приел, че акта е незаконосъобразен, поради липса на установени нарушения, които да се квалифицират като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.

Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на органа, а тези на жалбоподателя, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушения на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция.

Административният орган е приел, че от страна на възложителя е осъществено нарушение на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, тъй като от последния е поставено условие, предложените двама експерти, физически лица, да отговарят на конкретни национални правила и разпоредби регламентирани в Закона за устройство на територията и в Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, без да е допуснал изрично възможност за представяне на еквивалентни документи и доказателства за придобита квалификация в държавата, в която чуждестранния участник или експерт е установен. В допълнение УО е посочил, че поставеното от възложителя изискване не касае ограничаване възможността чуждестранно лице да участва в процедурата поради това, че е чуждестранно лице, а поради това, че това лице следва да предложи в екипа си експерт, който притежава сертификат в съответствие с българското законодателство, следователно не може да предложи експерт, който на етап кандидатстване в процедурата притежава аналогичен сертификат в съответна друга държава.

Тези изводи са неправилни.

Както правилно посочва и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗОП, за доказване на личното състояние, на съответствието с критериите за подбор или на съответствие с техническите спецификации кандидатът или участникът може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат, издаден от сертифициращ орган. В тези случаи възложителят не може да отстрани кандидата или участника от процедурата или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от изискуемите документи, при условие че съответните обстоятелства се доказват от представеното удостоверение или сертификат.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 4 ЗОП, възложителят не може да изисква кандидатите или участниците от други държави членки да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в обществената поръчка. Възложителят признава еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба, възложителите са длъжни да приемат удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в Р. Б. или в друга държава членка, в която кандидатът или участникът е установен.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОП, предвижда, че кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено, а съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Видно от така представената нормативна регламентация въз основа на която е квалифицирано твърдяното от УО за осъществено от Общината нарушение, както правилно приема и първоинстанционният съд, фактическите констатации и изводи на административния орган, не кореспондират с посочените за нарушени правни норми.

Правилни са изводите на съда, че изискванията на възложителя са относими към техническите и професионални възможности на експертите, част от екипа на участника в процедурата, но не и към начините за доказване на личното състояние, на съответствието с критериите за подбор или на съответствието с техническите спецификации на кандидат или участник, чрез представянето на съответните удостоверения или сертификати, предвидени в чл. 68, ал. 1 ЗОП, както неправилно е приел административният орган. Ето защо правилни са изводите на съда, че квалифицираното от органа нарушение на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 ЗОП е несъответно на посочените фактически установявания. Отделно от това от страна на УО не е обосновано по какъв начин поставеното от възложителя изискване към ключовите експерти не съответства на предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка и е в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

За пълнота следва да се посочи, че твърдяното от УО нарушение същото неправилно е квалифицирано като нередност по т. 10, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която се прилага когато са налице "основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания, доколкото УО не е отчел факта, че участникът в процедурата може да бъде и местно лице, което да предложи екип, състоящ се от чуждестранни участници, което обстоятелство не попада в хипотезата на сочената нередност.

Предвид изложеното, направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на административния акт е правилен. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройство – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на Столична община разноски за касационната инстанция. Същите са в размер на 7 634,92 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с представен Договор №СОА25-ДГ55-182 от 27.03.2025 г., Фактура №1000006197 от 18.07.2025 г. и Банково извлечение №147 от 05.08.2025 г. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно. От касатора не се твърдят конкретни обстоятелства, обосноваващи липса на правна и фактическа сложност. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размера посочен в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а фактическата и правна сложност на спора не обосновават намаляването му под този размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19190 от 04.06.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело №3323/2025 г.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №17-19, да заплати на Столична община, с адрес гр. София, ул. "Московска" №33, разноски по делото в размер на 7 634,92 (седем хиляди шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА