Определение №50400/05.06.2023 по търг. д. №1685/2022 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Росица Божилова

№ 50400 [населено място], 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : И. М.

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1685/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. З. против решение № 260874/11.03.2022г. по гр. д.№ 2053/2020 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 229390/30.09.2019 г. по гр. д.№ 51673/2014 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от С. З. против „ОТП Ф. Б. ЕАД иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, досежно извода на съда, че идентичността в посочения единен граждански номер /ЕГН/, независимо от некореспондирането му с имената й, е достатъчно да се приеме, че именно тя - С. З. – е длъжник и страна по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, в който, наред със собствения й индивидуализиращ ЕГН са посочени имената на лице - С. З.. Страната счита, че изводът на съда е в разрив с чл. 8 от Закона за гражданската регистрация , в който индивидуализиращите физическото лице белези не се изчерпват с ЕГН. Оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че се установява съобщена й цесия, сключена между кредитора „ Банка ДСК „ ЕАД , в чиято полза е издадена заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ал.1 ГПК и изпълнителен лист, и цесионера „ОТП Ф. Б. „ ЕАД – ответник по иска. Навежда съществено процесуално нарушение на въззивния съд, поради необсъждането на допълнителното споразумение между банката и кредитополучателя от 05.01.2010 г., което ищцата не е подписвала в качеството си на поръчител по кредитния договор, както и необсъждането на факта, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на друго лице / предвид адресата й – С. З. / , поради което не е могла да наведе възраженията си, съобразно предвидената от чл. 414 ал.2 ГПК възможност. Несъответствието между посочените в заповедта и изпълнителния лист имена на лицето и съответен ЕГН касаторът намира за напълно достатъчно да обоснове основателност на претенцията й за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Навежда очевидна неправилност на въззивния акт, с пространно цитиране на съдебна практика по квалифициране на това основание за допускане на касационно обжалване, по чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК .

Ответната страна - „ОТП Ф. Б. ЕАД – оспорва касационната жалба и установимост на основание за допускане на касационното обжалване, предвид необоснованост на твърдяната очевидна неправилност, с позоваване на конкретни пороци на въззивния акт, със съответна на визираната в цитираната съдебна практика особена тежест на същите .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

С исковата си молба и последващите неколкократни уточнения, ищцата С. З. навежда доводи за незаконосъобразно образувано и водено срещу нея изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „ Банка ДСК „ЕАД , на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК , в които заповед и изпълнителен лист, като длъжник, е посочено лицето С. З. , макар вписаният ЕГН да съответства на собственият й, както и посочения адрес. Предвид това обстоятелство ищцата формулира петитум за недължимост на сумите, съгласно заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, спрямо „ Банка ДСК „ЕАД, посочена като главен ответник и „О ТП Ф. Б. „ЕАД, посочено като евентуален ответник – цесионер, комуто банката е прехвърлила вземанията си по оспорваните заповед и изпълнителен лист. Ищцата признава, че не е оспорвала действията на съдебния изпълнител, а единствено претендирала по исков ред отговорността му за незаконосъобразно принудително изпълнение, на основание чл.441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД – искът отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Наред с горните обстоятелства въвежда и довода, че заповедта за незабавно изпълнение, макар да не фигурира в същата с трите си имена, не й е връчена, с оглед което не е могла да възрази по реда на чл.414 ГПК, както и довода, че цесията между банката и „ ОТП Ф. Б. „ ЕАД не й е противопоставима, тъй като не е била уведомена за нея от цедента. Съпътстващо предявява искане за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист.

Няма спор, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на договор за кредит, сключен от „ Банка ДСК „ ЕАД с кредитополучател З. З. В., по който С. З. е имала качеството на поръчител, като в обстоятелствената част на иска си ищцата твърди, че поръчителството е погасено, на основание чл. 147 ЗЗД. Не се оспорва сключено между нея и „ ОТП Ф. Б. „ ЕАД споразумение от 01.12.2012 г., с което ищцата признава задължения към цесионера, вкл. главница по договора за кредит в размера, фигуриращ в изпълнителния лист.

Първоинстанционният съд е прекратил производството срещу главния ответник – „Банка ДСК „ЕАД, поради недопустимост на иска и отхвърлил иска срещу евентуалния ответник „ОТП Ф. Б. „ ЕАД , приемайки за правно основание на същите чл. 124 ал. 1 ГПК. Съдът е приел, че след като не е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение / независимо от фигурирането в същата с верен ЕГН , но с неправилно възпроизведено, като за лице от мъжки пол, име / ищцата би могла да оспорва вземането си по исков път, само по реда на чл. 424 ал. 1 ГПК, въз основа на новооткрити, след издаването на заповедта, обстоятелства, които не са могли да й бъдат известни до изтичане срока за подаване на възражението, но заявените от нея не са такива. Затова и предявеният иск следва да се квалифицира с общото основание по чл. 124 ал. 1 ГПК, но предвид специалния ред за защита на длъжника в заповедното производство, е недопустим спрямо банката.

За да отхвърли иска срещу евентуалния ответник, квалифициран идентично, съдът се е позовал единствено на установено съобщаването на цесията, вкл. от подписаното между С. З. и „ОТП Ф. Б. ЕАД споразумение от 01.12.2012 г., с което е признала и задълженията си .

Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение в цялост, но с определение от 18.01.2021 г. по гр. д.№ 2053/2020 г. на Софийски градски съд е „ оставена без уважение „ въззивната й жалба, разгледана като частна жалба, срещу частта от първоинстанционното решение , с което е прекратено производството по иска й срещу „Банка ДСК „ЕАД. В решението си възззивният съд е приел, че определението е влязло в сила и не е сезиран с произнасяне по въззивна жалба срещу решението по иска срещу главния ответник.

За да обоснове недопустимост на иска срещу евентуалния ответник и прекрати производството по същия, с обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК – за оспорване на изпълнението, доколкото е налице влязло в сила изпълнително основание. За последното е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че се касае за очевидна фактическа грешка в изписването на имената, като кореспондиращи на лице от мъжки, вместо от женски пол, но при съответстващи ЕГН и адрес на действителния и безспорно установен като такъв, спрямо конкретния кредитор и за конкретните вземания, длъжник. Съдът е коментирал, като неотносими към защита по исков път, доводите за незаконосъобразно принудително изпълнение, въз основа на оспорвания изпълнителен лист , които ищцата е следвало да релевира чрез защита по реда на чл.435 ГПК. Преклудирани, с оглед влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, съдът е счел и доводите на ищцата за недължимост на сумите, като от факта, че макар с допусната грешка в имената, заповедта й е била връчена, обосновава й възможността й да подаде възражение по чл.414 ГПК, което не е сторила. Допустима за ищцата защита по исков ред, с оглед всички посочени обстоятелства, съдът е коментирал само в хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, но при липса на наведени в съответствие с хипотезиса им обстоятелства. Съдът е отрекъл такова качество да има извършената, последващо издаването на заповедта и влизането й в сила и издаването на изпълнителния лист, цесия в полза на „ОТП Ф. Б. „ ЕАД, цитирайки и практика на касационна инстанция , в подкрепа на този си извод.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност, възпроизвеждайки аргументите си от касационната жалба и акцентирайки на „драстично противоречие с критерия за справедливост„ . Твърди явна необоснованост, поради грубо нарушаване правилата на формалната логика. Допълнително формулира и въпросите : 1/ Допустимо и правилно ли е въззивното решение и налице ли са доказателства за това, след като въззивният съд се е произнесъл във връзка с претенцията за недължимост на процесните вземания на ищцата, че цесията като факт, настъпил след влизане на заповедта за изпълнение, няма действие за нея? ; 2/ Достатъчно ли е само изброяването на отделните обстоятелства, релевантни за постановяване на решението или е необходимо съдът да изложи по всяко от тях своето становище как и доколко всяко едно от обстоятелствата е допринесло за достигане обезсилване на решението и прекратяване на производството ? ; 3/ Правилно и законосъобразно ли е постановил решението си въззивният съд / съответно индивидуализирано във въпроса / ?

Първи и трети въпроси / отделно от правната несъстоятелност на първия, изискващ отговор за наличие на доказателства за правилност на съдебния акт и фактическата му неточност, тъй като противно на заложеното във въпроса, въззивният съд е приел, че цесията е противопоставима на ищцата / нямат съдържанието на правни въпроси – по приложението на правна норма или правен принцип, а изискват директен отговор за правилността на въззивния акт, който е предмет на друга фаза от касационното производство, след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 288 ГПК. Поради това, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.

Вторият въпрос също е формулиран правно нелогично. Изводът за недопустимост на иска принципно се основава на преценка за липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка, всяка от които самостоятелно и достатъчно обосновава недопустимостта. Дори да се приеме, че касаторът е имал предвид немотивираност на въззивния акт, досежно възприетата недопустимост на иска / въпреки, че това надхвърля правомощията на настоящата инстанция – единствено да конкретизира формулирания въпрос /, то отново не се удовлетворява общия селективен критерий, а допълнителен изобщо не е обоснован. Съдът е приел, че при влязла в сила заповед за незабавно изпълнение срещу ищцата, защитата на същата е допустима само по реда на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, но исковата молба, вкл. след направените уточнения на същата, не съдържа относими обстоятелства, съгласно предвиденото в разпоредбите. По същество, съдът е отрекъл притежавано от ищцата, въз основа на сочените обстоятелства, право на иск за оспорване на вземане, снабдено с изпълнителен титул по реда на заповедното производство.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и без преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен, поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Посочените от касатора оплаквания са за „несправедливост„ на правния резултат, което не предполага преценка, различна от дължимата за правилността му, а и извод за несправедливост не следва от мотивите на съда за недопустимост на предявения иск, след като липсва произнасяне по съществото на материален спор, в какъвто аспект е цитираната от касатора съдебна практика в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Неаргументиран е и довода за явна необоснованост, която не следва да се бърка с немотивираност на съдебния акт – съществено процесуално нарушение, обуславя самостоятелен порок по чл. 281 т. 3 ГПК и се изразява във формирани от съда изводи, въз основа на установени по делото факти, противоречащи на логиката, опитните и научни правила. Мотивите на въззивния акт не разкриват такава необоснованост, още по-малко компрометираща конкретния правен резултат.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260874/11.03.2022г. по гр. д.№ 2053/2020 г. на Софийски градски съд .

ОСЪЖДА С. В. З. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „ОТП Ф. Б. „ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 / сто и петдесет / лева, за процесуално представителство в касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...