О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50114

гр. София, 17.05.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: К. Г. А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. дело № 300 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 501649/20.03.2023 г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50063 от 01.02.2023 г. в частта за разноските, като възложените в тежест на банката разноски за платено от ответника по касация „Сити кидс“ ООД адвокатско възнаграждение бъдат намалени до предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68/2020 г.).

Молителят твърди, че е узнал за определението, чието изменение в частта за разноските иска, на 13.03.2023 г. с получаването на Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 222/2023 г. на ЧСИ М. Ц., поради което счита, че молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в рамките на законоустановения срок. По същество на искането, релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с твърдение, че с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото, както и предвид липсата на проведено открито съдебно заседание в касационната инстанция, претендираното от и присъдено на ответника по касация адвокатско възнаграждение е прекомерно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Сити кидс“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с който се сочи, че искането е процесуално недопустимо, като заявено след изтичането на едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Счита, че релевираното от касатора – настоящ молител, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано и не може да бъде валидно заявено едва с настоящата молба, а по същество – оспорва искането за изменение на определението и аргументира неговата неоснователност, изхождайки от съответствие на претендираното адвокатско възнаграждение с цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, съобразно които уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана от легитимирана страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:

Производството по т. д. № 300/2022 г. на ВКС, I т. о. е било образувано по подадена касационна жалба от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 222 от 27.08.2021 г. по в. т. д. № 93/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено от Окръжен съд – Габрово по т. д. № 70/2019 г., с което банката-касатор е била осъдена да заплати на „Сити кидс“ ООД сумата от 212 402.68 евро с левова равностойност 415 423.53 лева – незаплатен остатък от обезщетение, дължимо на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Настоящият състав с определение № 50063 от 01.02.2023 г. не е допуснал въззивното решение до касационен контрол и съобразно чл. 81 ГПК, и предвид изхода от производството, е осъдил банката да заплати на ответника по касация сумата от 24 155 лв. – сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Определението, с което касационната инстанция се произнася по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК, се постановява в закрито заседание. На основание чл. 296, ал. 3 ГПК от момента на постановяване на определението, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане, обжалваното въззивно решение влиза в сила, т. е. определението за недопускане на касационно обжалване е окончателно, както изрично е посочено и в определението, чието изменение в частта за разноските се иска.

Следователно, подадената от касатора, сега молител, молба за изменение на определението на ВКС по чл. 288 ГПК в частта за разноските, за да е допустима, следва да е депозирана в едномесечен преклузивен срок от постановяване на същото определение съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК, съобразно която – началото на едномесечния срок за допълване или изменение на неподлежащ на обжалване акт на съда досежно разноските тече от дата на постановяването му. Датата, на която страната счита, че е узнала съдържанието на определението по чл. 288 ГПК, е ирелевантна. Едномесечният срок от постановяването на акта на съда, който страната знае, че не подлежи на обжалване – т. е. следва сама да следи за постановяването му при упражняването на процесуалните си права с необходимата грижа, е счетен от законодателя за достатъчен за подаването на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Окончателният съдебен акт не подлежи на последващ контрол, поради което не съществува процесуално задължение за съда да изпраща преписи от този свой акт на страните. От друга страна, участниците в съдебното производство имат гарантирано от закона право да бъдат своевременно информирани за резултатите от предприетите от тях процесуални действия като израз на дължимото съдействие, което сезираният със спора съд следва да окаже на страните при упражняване на предоставените им процесуални права. Не без значение е, че в редица случаи законът регламентира предпоставки за упражняването на някои процесуални права в зависимост от влизането в сила на съдебния акт – напр. правото на молба за допълване на решението на осн. чл. 250 ГПК, за изменение и допълване на решение в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, за издаване на изпълнителен лист по чл. 405 ГПК, на молба за отмяна по чл. 303 вр. чл. 305 ГПК и пр. С оглед на гореизложеното, изрично чл. 64 от ЗСВ регламентира, че актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В същата насока с Правилника за администрацията на ВКС е предвидено осъществяване на редица технически дейности, обезпечаващи правото на страните да бъдат информирани за съдържанието на постановените от съда решения и определения. Съдебната администрация на ВКС, в частност – Служба „Търговски съдопроизводства“, води на осн. чл. 35, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 52, ал. 1, т. 6 от Правилника за администрацията на ВКС (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) книга на закритите заседания по чл. 288 ГПК, в която се отразяват данни за датата на обявяване на съдебния акт.

Следователно, подадената на 20.03.2023 г. от банката молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на неподлежащото на обжалване определение, постановено на 01.02.2023 г., е просрочена, като депозирана след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на искането и оставянето без разглеждане.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. на ВКС № 501649 от 20.03.2023 г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 50063 от 01.02.2023 г. по т. дело № 300/2022 г. на ВКС, I т. о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.