Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 7957/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (ОПОС) срещу Решение № 15679/09.05.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 819/2025 г.

С обжалваното решение съдът обявява за нищожно решение от 20.12.2024 г. РУО на ОПОС, с което на бенефициера Сдружение „Съюз за защита на природата“ е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 по Договор № 00027/11.09.2023 г. с изпълнител „К. и КО“ ООД и осъжда Министерство на околната среда и водите за разноски по делото.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилен изводът на съда, че оспореният акт е нищожен. Подробно описва фактите и обосновава, че нарушението на правилата за определяне на изпълнител от бенефициери, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, е доказано и правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности) в редакцията й от ДВ, бр. 59/12.07.2024 г.

Аргументира, че номерът на сигнала неидентифицира производството по определяне на финансова корекция, а само дава регистрационен номер на съмнение за нередност, което се отнася към определен договор за обществена поръчка, като при изпълнението на последния могат да постъпят повече указания и други актове във връзка със същия договор, които ще се завеждат все към същия сигнал.

Обосновава, защо не е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 АПК, тъй като не е налице противоречие с влязъл в сила съдебен акт.

Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд с точни указания по тълкуването и прилагането на закона или решаване на спора по същество с отхвърляне на първоначалната жалба. Във всички случай обжалва решението и в частта за разноските и иска неговата отмяна, както и присъждане на разноски за две инстанции в полза на Министерство на околната среда и водите, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Сдружение „Съюз за защита на природата“, в писмен отговор чрез адв. Д. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът правилно приема, че е налице пълно съвпадение между правните и фактическите основания за определяне на финансовата корекция по решение от 07.12.2023 г. на РУО на ОПОС (отменено с влязло в сила съдебно решение) и спорното по настоящото дело решение от 20.12.2024 г. на РУО на ОПОС. Сочи, още че решение от 07.12.2023 г. на РУО на ОПОС е отменено от съда поради неправилно приложение на закона – липса на нарушение и не доказана нередност, поради което преписката не е върната на за ново разглеждане на административния орган и той няма правомощие отново да определя финансова корекция по тези факти и на това правно основание. Счита за правилен извода на съда, че решението от 20.12.2024 г. на РУО на ОПОС противоречи на влязло в сила съдебно решение и на основание чл. 177, ал. 2 АПК правилно съдът го е прогласил за нищожно.

Подробно обосновава по същество, че не е налице нито соченото нарушение, нито нередност.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е решение от 20.12.2024 г. на РУО на ОПОС, с което на бенефициера Сдружение „Съюз за защита на природата“ е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 по Договор № 00027/11.09.2023 г. с изпълнител „К. и КО“ ООД.

С посочено решение за определяне на финансова корекция се установява нарушение на чл.8, ал.3, т.1 във вр. чл. 5, ал.1 т.2 от Постановление № 160/01.07.2016 г. на Министерски съвет (ПМС № 160/2016), изразяващо се в това, че е избран изпълнител, чиято оферта не отговаря на изискванията за съдържание на техническото предложение и на условията на публичната покана, посочени от бенефицира и е следвало да бъде отстранен. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59/2024).

Първоинстанционният съд приема, че е налице съвпадение между фактически основания за издаване на оспорения акт и тези, които са основание за издаване на решение за определяне на финансова корекция от 07.12.2023 г. Приема, още че двете административни производства започват с регистрирането на сигнал за нередност № 1396, поради което за определяне на нередността е приложима Наредбата за посочване на нередносттите в редакцията й към 23.12.2022 г. Приема, че след като решението от 07.12.2023 г. на РУО на ОПОС за определена на предходната финансова корекция е отменено с влязло в сила съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон, то РУО не може въз основа на същите факти да определи нова финансова корекция за същата нередност.

Така мотивиран, съдът обявява за нищожно решението от 20.12.2024 г. на РУО на ОПОС и осъжда Министерство на околната среда и водите да плати сумата от 3084,60 лв. като разноски по делото, от които 2640 лв възнаграждение за адвокат и 444,60 лв за държавна такса.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Основният спорен въпрос между страните е кой е приложимия закон.

Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е изменена и допълнена с Постановление № 248 от 05.07.2024 г. на Министерски съвет обн. в ДВ, бр. 59 от 2024 г. (ПМС № 248/05.07.2024г.) С разпоредбата на 1 от ПМС № 248/05.07.2024 г. в наименованието на наредбата думите "Европейски структурни и инвестиционни фондове" се заменят с "Европейските фондове при споделено управление".

Съгласно разпоредбата на 13 от Преходните разпоредби към ПМС № 248/05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Р. Б. участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление.

Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на Наредбата след влизането в сила на ПМС № 248/05.07.2024 г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по програмите за европейско финансиране от програмен период 2014-2020 г., проверката по който е започнала след влизане на 11 от ПМС № 248/05.07.2024 г. в сила. Това е така, тъй като с изпращането на ново уведомление за установена нередност на 27.11.2024 г, за която предстои определянето на финансова корекция, административният орган е започнал ново производство. Без значение в случая е, че сигналът за нередност № 1396 г., тъй като след отмяната на решение от 07.12.2023 г. на РУО на ОПОС по съдебен ред, административният орган има възможност да направи нова оценка за наличието на нередност. Установената нередност представлява фактическото основание за определяне на финансова корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. С акта по последно посочената разпоредба, органът установява наличието на нередност, за която се дължи определяне на финансова корекция. Но така установеното основание - наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. В тази си част решението има характера на писмена оценка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (чл. 14, ал. 3). Следователно новото производство по определяне на финансова корекция протича от 27.11.2024 г. до 20.12.2024 г., т. е. след влизане на 11 от ПМС № 248/05.07.2024 г. в сила.

С оглед посоченото, не е налице основание за прогласяване нищожността на решение на 20.12.2024г. на РУО на ОПОС поради влязло в сила съдебно решение, тъй като сочената нередност има различно съдържание (предметен обхват) от тази, която е била основание за определяне на финансовата корекция по решението 07.12.2023 г. на РУО на ОПОС.

Административен съд София-град не е извършил проверка дали посочените в оспорения акт фактически основания са правилно установени от органа, съставляват ли соченото нарушение на чл.8, ал.3, т.1 във вр. чл. 5, ал.1 т.2 ПМС №160//2016, а то от своя страна правилно ли е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.), действащ нормативен акт към датата на издаване на оспорването решение за определяне на финансова корекция.

След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл.8, ал.3, т.1 във вр. чл. 5, ал.1 т.2 ПМС №160//2016 и съответно нередност, обосноваваща определянето на финансова корекция, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на първоинстнациония съд който да извърши проверка дали посочените в оспорения акт фактически основания са правилно установени от органа, съставляват ли соченото нарушение на чл.8, ал.3, т.1 във вр. чл. 5, ал.1 т.2 ПМС №160//2016, а то от своя страна правилно ли е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.) и да обоснове правни изводи въз основа на установеното и приложимия закон към датата на издаване на оспорения акт.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските, включително относно размера им при първото разглеждане на спора и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно крайния извод относно законосъобразността на оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 15679/09.05.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 819/2025 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА