Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5067 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 669 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 2764/2021 г., Административен съд - Пловдив по жалба на[Фирма 2], [ЕИК], е отмененил ревизионен акт (РА) № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 522/30.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП и е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 450.00 лв.

Срещу решението на Административен съд Пловдив е подадена касационната жалба от директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на[Фирма 2] срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба[Фирма 2], представлявано от управителя К. М., чрез адв. Х. Х. от АК-Пловдив, заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е РА № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 522/30.09.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на[Фирма 2] не е признат данъчен кредит по ЗДДС за периода 01.09.2019 г-30.09.2019 г. в размер на 21 460,00 лв., и е определена лихва забава в размер на 3 915,62 лв., както и е начислен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за периода 2019 г. в размер на 10 730,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 202,10 лв.

В хода на ревизионното производство, органите по приходите на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен на обща стойност 21 460,00 лв. по 15 бр. фактури, издадени през м. 09.2019г. от БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД с предмет на доставка жътва на лайка и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи за услугата, като е начислен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за периода 2019 г. в размер на 10 730,00 лв.

За да отмени оспорения РА, първоинстанционният съд е преценил, че макар и издаден от компетентни органи по приходите без да са допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е материално незаконосъобразен. Решаващите мотиви на Административен съд Пловдив са изложени на стр. 14-16 от решението (л. 412-413 от делото), като съдът подробно посочва, че по отношение на процесните 15 броя фактури с договорена услуга жътва на лайка, издадени от БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД за[Фирма 2] са налице убедителни доказателства за реалността на осъществените доставки по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според първоинстанционния съд липсват основания да се приеме, че не са представени надлежни доказателства за наличието на материален и кадрови ресурс за изпълнение на договорените услуги от дружеството подизпълнител ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД. Наред с това, Административен съд Пловдив е възприел изцяло изводите на вещото лице по назначената ССчЕ, че извършените от ревизираното лице счетоводни операции са отразени в счетоводството му, а разходите са съобразени с изискванията за отчитането им, записани са правилно, като съответните услуги са отразени в счетоводствата на доставчика. След като е анализирал фактите и доказателствата по процесните доставки и е посочил относимата практика на СЕС, решаващият съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА и основателност на жалбата.

Решението е неправилно.

По делото няма спор за факти. Установено е, че през ревизирания период[Фирма 2] извършва по занятие събиране, изкупуване, първична обработка и/или търговия с билки, арендуване и други видове ползване и обработка на земеделски земи, в т. ч. растениевъдство, производство и търговия със селскостопански продукти, за извършването на която разполага със съответен персонал и материално-техническа база. В сферата на дейност на дружеството са и издадените процесни 15 фактури (подробно описани на л. 407 от делото) от доставчика БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД, имащи за предмет извършване на услуга жътва на лайка с комбайн в землището на [населено място]. Към процесните фактури са представени договори, приемателно-предавателни протоколи, фискални бонове, като в счетоводството на прекия доставчик фактурите са отразени в дневника за продажби за м. 09.2019 г. и в справките-декларации за ДДС за съответния период. Не се спори, че БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД е ползвало за извършената жътва като подизпълнител ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД. На база на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е изградил констатации за липса на реални доставки по процесните фактури, обосновани с това, че събраните доказателства не установяват подизпълнителят през процесните периоди да е притежавал ресурс за реално изпълнение на такива услуги.

Административен съд - Пловдив след анализ на установената в хода на ревизията фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключение на вещо лице, е направил неверни изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. В случая от ревизираното лице след съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт с депозирана жалба са представени фактури, издадени от ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД на БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД за извършената доставка на услуги жътва на лайка, договори за отдаване под наем на селскостопанска техника, споразумение между ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД и БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД за жътва на лайка, писмени обяснения от управителя на ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД и И. Д. (сочен като фактически извършител на жътвата).

Основателен е релевираният довод в касационната жалба за липса на материално-технически и кадрови потенциал на подизпълнителя ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД. Посоченото лице за тракторист е И. Д., който обаче е нает на трудов договор и е осигуряван в друго търговско дружество, видно от извършените справки в ИМ на НАП, където е работил на пълен работен ден през цялата 2019 г. с месторабота на различно място от землището на [населено място]. Нещо повече, справката за придобитите категории за управление на ППС показва, че Димитров не притежава категория за управление на колесен трактор, каквато машина се твърди, че е използвана за осъществяване на договорената услуга жътва на лайка, нито има доказателства лицето да е получило възнаграждение от подизпълнителя.

По отношение на процесния трактор с [номер], за който е представен договор за наем (лист 51 от делото) - нает от ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД от ЕТ Р.-2000 Р. Ц., по делото липсват приемателно-предавателни протоколи от наемодателя към наемателя, връщане на вещта, както и доказателства за платен наем. Едва в хода на съдебното производство са представени и 7 бр. фактури за гориво, за които обаче не става ясно, че са послужили за процесния трактор, за да се приеме, че горивото е вложено за изпълнение на услугата.

Най-сетне, основателен е касационният довод, че по делото не е доказана идентичност на фактурираните услуги по веригата: ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД - БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД -[Фирма 2]. Издадените фактури от ВП ТРЕЙД 2020 ЕООД на БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД са 36 бр. (вкл. по две на една и съща дата) през м. 08.2019 г., а издадените от БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД на[Фирма 2] са 15 бр. през м.09.2019 г.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В този смисъл принципно законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури. Няма спор по това, че правото на приспадане може да бъде упражнено само във връзка с осъществена облагаема доставка и само фактурата не е достатъчна като доказателство за наличието на такава. Според т. 13 и т. 17 решение на СЕО по дело С-342/87 Genius Holdig упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, Боник /т. 31 и т. 32/ е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени.

Изложеното по-горе обосновава извод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което е отменен процесния РА. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правилно данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен на обща стойност 21 460, 00 лв. по 15 бр. фактури, издадени през м. 09.2019г. от БГ ИМОБИЛИЕН ЕООД с предмет на доставка жътва на лайка и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи за услугата, като е начислен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за периода 2019 г. в размер на 10 730, 00 лв.

При този изход на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3 298 лв., както и направените разноски за държавна такса в размер на 298,46 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 669 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 2764/2021 г. на Административен съд Пловдив, с който по жалба на[Фирма 2], [ЕИК], е отменен ревизионен акт № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 522/30.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП и е осъдена Национална агенция по приходите да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 450.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на[Фирма 2], [ЕИК], гр. Пловдив, представлявано от управителя К. М., против ревизионен акт № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 522/30.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на[Фирма 2] не е признат данъчен кредит по ЗДДС за периода 01.09.2019 г. - 30.09.2019 г. в размер на 21 460,00 лв., и е определена лихва забава в размер на 3 915,62 лв., както и е начислен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за периода 2019 г. в размер на 10 730,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 202,10 лв.

ОСЪЖДА[Фирма 2], [ЕИК], със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя К. М., да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 6 894,46 /шест хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ