Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. А. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 5132 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационнатa жалба на Министерство на здравеопазването с адрес в София, пл. „Св. Неделя“ № 5, представлявано от министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Л. и по касационната жалба на С. Й. с [ЕГН], подадена чрез адв. К. Д., срещу Решение № 910 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 9693 по описа на Административния съд – София-град за 2016 г. в съответните неблагоприятни части от него за всеки един от касаторите.

С обжалваното решение Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на С. Й. сума в размер на 3 445,66 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразен отказ на министъра на здравеопазването по нейно искане, вх. № 94-934/17.08.2016 г. за възстановяване на разходи за извършено лечение в чужбина, в размер на законната лихва върху сумата от 15 603,25 лв. за периода от 18.12.2017 г. до 20.02.2020 г., сума в размер на 961,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от същия незаконосъобразен отказ на министъра на здравеопазването за възстановяване на разходи за извършено лечение в чужбина, в размер на законната лихва върху сумата от 2 933,75 лв. за периода от 18.12.2017 г. до 11.03.2021 г., както и сума в размер на 710,00 лв., представляваща разноски по делото.

Касационният жалбоподател Министерство на здравеопазването обжалва Решение № 910/16.02.2022 г. по адм. дело № 9693/2016 г. на Административния съд – София-град, твърдейки неговата неправилност като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с материалноправните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Твърди неправилен анализ и липса на съобразяване на дадените в предходни съдебни дела във връзка с конкретния казус задължителни указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Посочва, че административният съд не е обсъдил въведените от министерството, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, доводи и обстоятелства. Изразява становище, че съдебните решения на Върховния административен съд, относими към претенцията за обезвреда, изследват предпоставките за получаване и финансиране на извършеното лечение на ищцата в Р. Т. а не определят и доказват стойността и заплащането на лечението й, поради което неправилно Административният съд София-град е обвързал начисляването на лихва с влизането в сила на тези решения. Допълва, че присъждането на законната лихва е обвързано с наличието на правоотношение с облигационен характер, какъвто настоящият случай не се явява. Навежда доводи, че по делото пред първата инстанция не са доказани елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. По изложените съображения иска отмяната на атакуваното решение и отхвърляне на предявената от Йончева срещу Министерство на здравеопазването искова претенция за имуществени вреди. Алтернативно, в случай на решение по същество, моли за постановяване на съдебен акт, с който да се извърши корекция в присъдените суми-обезщетения в посока намаляването им. Претендира присъждането на разноски за касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по тази касационна жалба – С. Й. не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Д. оспорва касационната жалба на Министерство на здравеопазването с доводи за неоснователността й.

Касационният жалбоподател С. Й. обжалва Решение № 910/16.02.2022 г. по адм. дело № 9693/2016 г. на Административния съд София-град в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че обезщетението за имуществени вреди се дължи на ищцата от датата на отмяна на мълчалив отказ на министъра на здравеопазването, формиран по искането на Йончева, вх. № 94-934/17.08.2016 г. за възстановяване на разходи за извършено лечение в чужбина, отменен с Решение № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 15478/18.12.2017 г. по адм. дело № 10913/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Счита, че първоинстанционният съд погрешно се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Посочва, че по делото е налице сложен фактически състав като следва да се отчита законовото задължение на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) да осигури финансиране на лечението на ищцата в Р. Т. встъпването на Йончева в паричното задължение на КЛЧ, дължимостта на средствата за лечение от датата на извършването им от Йончева, т. е. от плащането към третото лице, от който момент КЛЧ изпада в забава за изпълнение, както и „шиканирането“ от страна на министъра на здравеопазването на процеса по възстановяване на заплатените от ищцата суми за лечение в чужбина, чрез неизпълнение на съдебни решения на Върховния административен съд. Изразява становище, че произнасянето от страна на министъра на здравеопазването с изричен административен акт, с който да разреши възстановяването на извършените от ищцата разноски за лечението й е ирелевантно към задължението му да й ги възстанови. По тези доводи иска постановяване на съдебно решение, с което да й бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 518,14 лв., представляващо лихва за забава за изплащане на сумата от 18 537,00 лв. Претендира сторените в касационното производство съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Министерство на здравеопазването не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Чрез процесуалния си представител гл. юрк. Л. Л. оспорва като неоснователна, касационната жалба на С. Й. в съдебното заседание пред настоящия съд.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като процесуално допустими. Подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в обжалваните от всяка една от тях части, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност.

По основателността на подадените от Министерство на здравеопазването и С. Й. касационни жалби, касационният съдебен състав приема следното: За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е приел, че е сезиран от С. Й. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на здравеопазването за осъждането му да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху сумата от 15 603,25 лв. за периода от 17.08.2016 г. до 20.02.2020 г., както и на законната лихва за забава върху сумата от 2 933,75 лв. за периода от 17.08.2016 г. до 11.03.2021 г., причинени й от незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на здравеопазването по нейно искане, вх. № 94-934/17.08.2016 г. за възстановяване на разходи за извършено лечение в чужбина, отменен с Решение № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 15478/18.12.2017 г. по адм. дело № 10913/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, както и от незаконосъобразни изрични откази, постановени по същото искане – Заповед № РД-20-12/06.07.2018 г. на министъра на здравеопазването, отменена с Решение № 7062/13.05.2019 г. по адм. дело № 13115/ 2018 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 16400/03.12.2019 г. по адм. дело № 8468/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, както и Заповед № РД-01-13/23.01.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта й, с която се отказва възстановяване на сумата от 2 933,75 лв., отменена в обжалваната й част с Решение № 5214/23.04.2021 г. по адм. дело № 3018/2021 г. на Върховния административен съд.

Административният съд София-град е приел от фактическа страна, че Йончева е претърпяла през 2008 г. операция за отстраняване на тумор в главния мозък (менингом) в УМБАЛ „Св. И. Р. . През 2011 г., поради рецидив, със заявление с вх. № 95-00-210/11.11.2011 г. е поискала предварително разрешение за лечение в чужбина – Медицински център „Анадолу“ в Р. Т. за заболяване „рецидивиращ менингом с дура-костна инфилтрация“ със стереотаксична радиохирургия с кибер нож. С оглед спешността на случая, преди да получи отговор, ищцата предпочела да извърши лечението, като същото било проведено в периода 29.11.2011 г. – 01.12.2011 година. С искане, вх. № 94-934/17.08.2016 г. Йончева, на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) е поискала от министъра на здравеопазването да й бъде възстановена сумата от 18 537, 00 лв. за извършено й през 2011 г. лечение. П. Й. удостоверила с Фактура, серия D № 690689 от 14.11.2011 г., Фактура, серия D № 693854 от 15.11.2011 г., Фактура, серия D № 693968 от 30.11.2011 г. и Фактура, серия В № 396644 от 10.04.2012 година.

Поради липсата на произнасяне на органа в срок, е подала жалба срещу мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването, която жалба, като неподведомствена на Административния съд София-град, с определение била отделена от иска за вреди, съответно изпратена по компетентност за разглеждане на Върховния административен съд.

С Решение № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 15478/18.12.2017 г. по адм. дело № 10913/2017 г. на същия съд мълчаливият отказ по искането на ищцата е отменен и преписката е изпратена на министъра на здравеопазването за произнасяне, съгласно дадените в решенията задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С. З. № РД-20-12/06.07.2018 г. министърът на здравеопазването изрично е отказал да бъде заплатена за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването сумата от 18 537, 00 лв. за проведеното в Р. Т. лечение на ищцата. Тази заповед е отменена с Решение № 7062/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 13115/2018 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 16400/03.12.2019 г. по адм. дело № 8468/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, като преписката отново е върната на административния орган с указания по прилагането на закона.

Установено е по делото, че със Заповед № РД-01-13/23.01.2020 г. на министъра на здравеопазването на Йончева е разрешено заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването на разходите, свързани с лечението й в Р. Т. като сумата за възстановяване е определена в размер на 15 603, 25 лв., след като от общо платената сума по представените фактури са приспаднати 2 933,75 лева с мотива, че в подписана от С. Й. декларация от 10.11.2011 г. същата е посочила, че ще самофинансира тази сума. Административният съд е приел за безспорно, че сумата от 15 603,25 лв. е изплатена на ищцата на 20.02.2020 г.

По повод жалба на Йончева срещу Заповед № РД-01-13/ 23.01.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта й, с която се отказва възстановяване на пълния размер на исканата за възстановяване сума, а именно за сумата от 2 933,75 лв. е образувано адм. дело № 10955/2020 г. по описа на Административния съд София-град, по което е постановено Решение № 155/11.01.2021 г., обжалвано пред касационната инстанция. С Решение № 5214/23.04.2021 г. по адм. дело № 3018/2021 г. Върховният административен съд отменил Решение № 155/11.01.2021 г. по адм. дело № 10955/2020 г. по описа на Административния съд София-град и вместо него е постановил отмяна на Заповед № РД-01-13/23.01.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта й, с която от общия размер на отпусканата сума за финансиране на разноски по лечение на Йончева в Р. Т. Медицински център „Анадолу“ е приспадната сумата от 1 500,00 евро с левова равностойност в размер на 2 933,75 лв. поради декларация от 10.11.2011 г. за самофинансиране на лечението в този размер. Със същото решение делото е върнато като административна преписка на министъра на здравеопазването, за издаване на акт за възстановяване на разходи за получена медицинска помощ в Р. Т. Медицински център „Анадолу“, представляващи разликата над признатата със Заповед № РД-01-13/23.01.2020 г. сума в размер от 15 603, 25 лева до пълния размер на поисканите и реално извършени разходи от 18 537,00 лева, а именно 2 933,75 лв.

С. З. № РД-01-465/11.06.2021 г. на министъра на здравеопазването, на С. Й. е разрешено заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването на сумата от 2 933, 75 лв.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че е изпълнена първата предпоставка от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ, а именно отменени като незаконосъобразни по надлежния ред административни актове. По отношение на останалите предпоставки – наличие на претърпени имуществени вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и вредата, административният съд е приел, че забавянето във възстановяването на сумата в общ размер на 18 537,00 лв., платена за лечението на ищцата в Р. Т. се явява имуществена вреда за нея, тъй като същата е лишена от конкретен финансов ресурс, с който да разполага. Определил е паричния еквивалент на тази вреда в размер на законната лихва върху сумата от 15 603,25 лв. за периода от влизане в сила на Решение № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. на Върховния административен съд за отмяна на мълчалив отказ на министъра на здравеопазването по искане на Йончева за възстановяване на разходи за извършено лечение в чужбина, вх. № 94-934/17.08.2016 г. – 18.12.2017 г. до 20.02.2020 г., Изчислил го е в размер на сумата от 3 445,66 лв. Приел е, че ищцата е претърпяла и имуществената вреда, представляваща законната лихва върху сумата от 2 933, 75 лв. за периода от 18.12.2017 г. до 11.03.2021 г. Изчислил тази вреда в размер на сумата от 961,71 лв. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е допустимо, валидно, но неправилно.

То е резултат от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатите от съда нарушения са довели до липсата на яснота относно предмета на спора.

С исковата молба, ищцата е предявила иска за заплащане на обезщетение в размер на 18 537 лева за причинени й имуществени вреди от незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на здравеопазването по заявлението й от 17.08.2019г., с което е поискала възстановяване на направените от нея разходи за лечението й в чужбина.

С допълнителна молба от 21.08.2019 г. ищцата, чрез нейния процесуален представител е предявила и иск за лихва върху претендираното обезщетение, считано от 17.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

С Уточнение на иска от 12.03.2021 г. ищцата, чрез нейния пълномощник по делото оттегля първоначално предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 537 лева. Заявява, че поддържа иска за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за сумата от 18 537 лева, като прави следното изменение на иска - за сумата от 15603,25 лева заплащането на лихва за периода от 17.08.2016 г. до 20.02.2020 г.; за сумата от 2933,75 лв. заплащане на лихва за периода от 17.08.2016 г. до 11.03.2021 г. В това уточнение се казва, че последица от забавата на ответника да изплати в цялост сторените разходи за лечението на ищцата в чужбина е натрупването на лихви за забава. Налице е неизпълнение на парично задължение и длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В съдебно заседание, проведено на 20.05.2021 г. процесуалният представител на ищцата заявява, че оттегля първоначалния иск не изцяло, а до размера на 15 603,25 лева. В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата говори за лихва върху изплатената вече сума и тази, която не е изплатена. Обосновава интереса си от осъдителен диспозитив за лихвата със становище на министерството, че като държавно учреждение извършва плащания при предявен изпълнителен лист.

В същото заседание, съдът на осн. чл. 214 ГПК приема уточнението относно изменението в размера на основния иск за сумата от 2933,75лв., представляваща левовата равностойност на 1500 евро и съответно за законната лихва, съгласно представеното уточнение.

В хода по същество, адвокатът на ищцата заявява, че административният орган носи отговорност за неизпълнение на парично задължение за това, че от 17.08.2016 г. не е изплатил дължимото, като е посочил, че претендираната лихва се дължи заради неоснователното бездействие на административния орган.

С решението си съдът е приел, че е налице първата предпоставка на чл.1 ЗОДОВ – незаконосъобразен мълчалив отказ и последващи изрични такива на министъра на здравеопазването(без те да са въведени като основание на исковата претенция). Съдът е приел, че забавянето във възстановяването на сумата, платена за лечение в чужбина, представлява имуществена вреда за лицето, тъй като ищцата бива лишена от финансов ресурс, с който може да разполага. Съдът е приел, че размерът на имуществената вреда, представлява размера на законната лихва върху сумата. С решението си съдът е присъдил обезщетение за имуществена вреда в размера на законната лихва.

Касационната инстанция преценява, че административният съд не е изяснил предмета на иска, който допълнително е предявен - дали се претендира лихва за забава върху размера на първоначално претендираното обезщетение (в който случай искът за лихва с пр. осн. чл.86 ЗЗД се явява акцесорен на главния иск за обезщетението, който е оттеглен в по-голямата си част) или се претендира обезщетение за пропусната полза от незаконосъобразна административна дейност, довела до забава в изплащането на сумата за възстановяване (в който случай, това е нов иск, непредявен с първоначалната искова молба) или се претендира лихва за забавено плащане на парично вземане на ищцата от ответника (в който случай е необходима преценка за подсъдността на този иск).

От молбите на ищцата, подадени чрез нейния процесуален представител, както и от изявленията му в проведените съдебни заседания не става ясно, каква е претенцията. Съдът е следвало да укаже необходимостта от изясняването й, което той не е направил. В резултат на допуснатото нарушение, за касационната инстанция не става ясно, по какъв иск административният съд се е произнесъл.

Административният съд е допуснал и други съдопроизводствени нарушения. Съдът е десезиран чрез оттегляне на една част от първоначалната искова претенция. Във връзка с това, съдът е следвало да прекрати съдебното производство за оттеглената част от иска, но не го е направил. Първоначалната искова претенция не е оттеглена изцяло, но съдът не се е произнесъл в неоттеглената й част.

Решението на административния съд следва да се отмени изцяло, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 910/16.02.2022 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 9693/2016 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на посочения съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА