Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 5094/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез адв. Г., против решение № 6038 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 392/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Огл-Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия срещу Решение № РТД 3000-2320 от 13.12.2019 г. /32-362537, издадено от директора на ТД Тракийска при А. М. в частта, с която на дружеството е отказано освобождаването на предоставения депозит за стока № 1 (пресни домати) по митническа декларация (МД) MRN 19ВG003010002661R7, като дружеството е задължено да плати вносно мито, преизчислено на база стандартната вносна стойност за процесните стоки, като са извършени съответните корекции в МД и е предвидено заплащането на лихви. С първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати на ТД Тракийска юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът необосновано е приел, че не е доказана договорената стойност на стоката. Твърди, че по делото са представени всички относими доказателства, от които се доказва реалната договорена и заплатена цена. Касаторът счита, че съдът неправилно е отхвърлил доводите му за изчисляване на печалбата не на база единична продажба на конкретна сделка, а на база реализация на стоките от един вид за едномесечен период. Неправилно са възприети и доводите на дружеството, във връзка с алтернативния метод за изчисляване на митническата стойност на стоките по ч;. 74, параграф 2, б. в от МКС. Твърди, че въз основа на неправилна и непълна оценка на доказателствата и игнориране и невъзприемане на доводите на защитата, съдът е приложил неправилно материалния закон. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на митническия орган. Претендира раноски по делото.

Ответникът директора на Териториална дирекция (ТД) М. П. чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея опраквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за страната, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Решение № РТД 3000-2320 от 13.12.2019 г. /32-362537, издадено от директора на ТД Тракийска (сега ТД М. П. , при А. М. с което: на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891 от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (Делегиран регламент), е отказано освобождаването на предоставения депозит за стока № 1 (пресни домати) по митническа декларация (МД) MRN 19ВG003010002661R7, като дружеството е задължено да плати вносно мито, преизчислено на база стандартната вносна стойност за процесните стоки, като са извършени съответните корекции в МД и е предвидено заплащането на лихви.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с материалния закон.

По делото е установено, че на 16.03.2019 г. с митническа декларация с MRN 19ВG003010002661R7 дружеството е декларирало като вносител и декларатор, внос на пресни домати, тип кръгъл, с код по КН 0702000099, с нето тегло 5 600 кг. Цената на стоката била 7 280 . Условието на доставката било EXW-Aлашехир, Турция. Вносителят заплатил 1 277.22 лв. за транспорт и застраховка до границата на ЕС. Митническата стойност била изчислена в размер на 15 515.66 лв. 141.66 /100 кг. Определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 16.03.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход от Р. Т. била 74.4 /100 кг. След сравняване на двете стойности (74.4 /100 кг. и 141.66 /100 кг.) митницата изискала деклараторът да представи обезпечение в размер на митото, което би платил при ползване на определената за деня СВС (74.4 /100 кг.) в размер на 3 263.84 лв. Дружеството незабавно внесло обезпечението в пълен размер. За да освободи обезпечението си, вносителят трябвало да представи в едномесечен срок от продажбата на стоките по митническата декларация документи, че цялото внесено количество от 5 600 кг. пресни домати е продадено на цена от 134 /100 кг.

На 15.04.2019 г. дружеството, чрез пълномощник, представило доказателства на каква цена е продадена стоката от тази партида. Цялото количество от 5 600 кг. пресни домати, тип кръгъл било продадено на цена от 134 /100 кг.

След проверка на представените доказателства било установено, че за стоката пресни домати, тип кръгъл, представената фактура за последваща продажба сочела, че доматите са продадени на цена от 134 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, изчислени на 148.47 /100 кг. Предвид горното, митическите органи счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване. Внесеният за стоката депозит в размер на 3 263.84 лв. следвало да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегирания регламент (ЕС) 2017/891.

Въз основа на тези факти и в съответствие с чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), с писмо per. № 32-190379 от 01.07.2019 г. немското търговско дружество било уведомено, че предстои издаване на Решение на Директора на ТД Тракийска, с което за стоката пресни домати, тип кръгъл по МД ще се постанови неблагоприятен резултат - възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, параграф 5 алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и предоставеното обезпечение ще бъде усвоено. На дружеството е дадена възможност за изразяване на становище в срок от 30 дни.

В рамките на посочения срок пълномощникът на дружеството е депозирал молба, с която е възразил срещу предстоящо издаване на негативно решение за усвояване на депозит за стока № 1/1- пресни домати, тип кръгъл, с нето тегло 5600 кг. по МД с MRN 19ВG003010002661R7 от 16.03.2019 г.

Митницата сравнила вносната митническа стойност (141.66 /100 кг.) със стандартната вносна стойност за деня (74.4 /100 кг.) и с цената, на която е реализирана стоката на пазара на ЕС след вноса (134 /100 кг.) и е приела, че вносителят не е представил убедителни доказателства за коректността на митническата стойност и издала решение, с което отказала да възстанови учреденото обезпечение и издала процесното Решение на основание Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.

След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-митническа експертиза (СМЕ) административният съд е приел, че представените от дружеството документи, както и експертизата установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата.

Съдът е приел, че на конкретната дата (16.03.2019 г.) средните стойности, на които са продавани домати с произход от Турция на пазарите на ЕС, са били в размер на 74.4 /100 кг, а вносителят твърди, че е закупил домати с произход Турция на цена 141.66 /100 кг., която е значително по-висока от СВС. По делото не е било спорно обстоятелството, че след вноса същите тези домати са продадени на по-ниска цена от митническата стойност (134 /100 кг.).

Изложени са съображения, че вносителят е подал над 1 300 декларации за внос конкретно на домати с произход Турция през 2019 г., поради което съдът е приел, че не може да се твърди, че не е наясно с цените на стоката на пазара в Турция. Пазарът на турски домати за дружеството не е нов и непознат. Ако доматите с произход от Турция, продавани за ЕС на дата 16.03.2019 г., имат стандартна вносна стойност от 74.4 /100 кг., липсва логично обяснение защо търговец с опит, който познава турския пазар на пресни плодове и зеленчуци като вносител, ги купува на значително по-висока цена, формираща вносна митническа стойност от 141.66 /100 кг. Според съда страни, които са обвързани от подобни дългосрочни контакти, при които се закупуват толкова често големи търговски обеми, обичайно договарят по-ниски цени, а не обратното. Не може да се открие логично обяснение защо страни, които са добре познати и договарят големи количества, не могат да договорят по-ниски цени, които да са под средните за конкретния пазар. При нормални условия сделките се сключват с цел печалба, а не загуба. В случая вносителят продава стоката на цена по-ниска от цената, на която я е внесъл (134 /100 кг. спрямо 141.66 /100 кг.), без да представя доказателства, че са налице извънредни обстоятелства за подобна продажба на загуба.

Първоинстанционният съд е направил извод, че вторичният метод, който вносителят иска да се използва е метод 4 (по чл. 74, параграф 2, буква в) и до него не може да се стигне, прескачайки предходните методи. В този смисъл се е позовал на последователната и непротиворечива практика на Съда на ЕС (Решение по дело С-116/2012 г., т. 36 и посочената съдебна практика). Съдът е приел, че в чл. 181, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 г. е въведен важен принцип: за целите на прилагане на митническата ставка по Общата митническа тарифа, входната цена на дадена партида е равна на нейната митническа стойност, изчислена в съответствие с Регламент № 2913/92 г. и Регламент № 2454/93 г. (Регламент № 2913/92 г. е отменен, заменен с Регламент № 952/2013 г.). С този текст земеделското законодателство препраща към митническото законодателство, т. е. определя, че ще се прилагат правилата от общото митническо законодателство, когато няма специални земеделски разпоредби. След обсъждане на приложимите в случая разпоредби, съотнесени към фактите по конкретната сделка, (вносителят не представя доказателства, че е налице внос на консигнация), е обоснован изводът, че метод 4 не може да се приложи за целите на определяне на митническата стойност по тази декларация.

За неоснователни са приети възраженията на дружеството, че следва да се анализират фактите не по конкретната декларация, а на база всички вносни операции за един по-дълъг период от време (месец, година), тъй като съдът е приел, че твърдението противоречи на дефиницията по чл. 73, буква а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на понятието партида - стоки по една декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоки от един и същ произход, попадащи под един единствен код по КН. Законодателят не използва множествено число, а единствено число и държи при вземане на решението за освобождаване или задържане на обезпечението да се изследват фактите и доказателствата по конкретната сделка за една единствена декларация, а не данните за вноса на месечна или годишна база. Прието е, че фактът, че в края на месечния/ годишния период, въз основа на обобщените данни за всички сделки вносителят не е на загуба, а на печалба, е ирелевантен към конкретната митническа декларация.

Решението е правилно.

Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от дружеството удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, 5 от Д. Р. (ЕС) 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 8 % по-висока от изчислената за деня от К. Ф. стойност при вноса; стоката е продадена при цена от 141.66 /100 кг, при стандартна вносна стойност от 74.4 /100 кг., за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Относимо към настоящия правен спор е постановеното Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, 5 от Д. Р. (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция.

По разясненията в него член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че той се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент № 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци.

За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент № 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, съдържа първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.

Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс.

Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата.

В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС.

По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба.

Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/.

На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/.

В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/.

Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя.

СЕС наистина приема, както поддържа касаторът, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки при наличието на три условия :

1/. когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия;

2/. тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и

3/. макар митническите органи да не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя, въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи.

В казуса не е спорно, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените пресни домати, тип кръгъл, червен, както и такива във връзка с транспорта на стоките, разплащането на цената.

Предвид дадените отговори с тълкувателния акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с Лидл.

В настоящия случай спорът е за наличието на третото условие, формулирано от СЕС.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че субекти, които са обвързани от дългосрочни търговски контакти, при които се закупуват толкова често големи търговски обеми, обичайно договарят по-ниски цени, а не обратното. В мотивите на митническото решение изрично е посочено, че вносителят, въпреки дадената му възможност и негова доказателствена тежест, не е представил никакво доказателство за оправдаване на високата декларирана вносна цена. Обратно на поддържаното от касатора, в контекста на определяне на действителната митническа стойност на стоката, това изискване не представлява намеса на митническия орган в свободата на договаряне между равнопоставени търговски субекти, а цели да бъде изключено декларираната по-висока стойност да е посочена единствено, за да бъдат платени вносни мита в по-нисък размер.

Същественото е, както е приел и първоинстанционният съд, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такова не може да бъде приета единствено и само търговската фактура, нито доказателствата за плащане на цената по фактурата по вноса. Не са налице изходящи от износителя документи, вкл. разменена кореспонденция и други доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. Предвид трайните търговски отношения между износителя и касатора изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, ако такива съществуват.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до обосновани на събраните доказателства и законосъобразни изводи, че ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ не е представило удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал този извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед материалния интерес по спора на А. М. следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационна инстанция в размер на 200 лв. съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6038 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 392/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, VAT DE [номер] и данъчен номер в България BG [номер] със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 75, ет. 2, ап. 2 да заплати на А. М. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА