Р Е Ш Е Н И Е

№ 50066

гр.София, 16.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Георгиева

Николай Иванов

при секретаря Ани Давидова и прокурора Дечева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2088/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50053/ 08.02.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Р. М. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10570 от 17.12.2021 г. по гр. д.№ 1730/ 2020 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Р. Б. против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск, квалифициран по чл.2б ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на образувано наказателно производство по сл. д.№ 1/1991 г., понастоящем преобразувано в ДП № ІІ-048/ 1999 г. на Военно окръжна прокуратура /ВОП/– София, за разликата над 5 000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд в процеса на доказване и обсъждане доводите на страните при изготвяне на мотивите към решението си.

По този въпрос е налице установена практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК,...