ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50204

гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:Д. С.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 2998/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. със съдебен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника й адв.Е. Я. срещу въззивното решение № 1064/11.5.2022 г, постановено по гр. дело № 9881/2020 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Г“ въззивен състав, с което след отмяна на решение № 142587/7.7.2020 г, постановено по гр. дело № 9649/2019 г на СРС, 34 състав в частта, с която дружество „ЧЕЗ Е. Б. АД е осъдено да заплати на касатора сумата 2560 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на наемни вноски за търговски обект-магазин в [населено място], [улица] за периода 8.3.16 до 14.6.16 г в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битова нужди, като е отхвърлил този иск като неоснователен.Със същото решение е потвърдено това на СРС в частта с която същият иск е отхвърлен за разликата над сумата 2560 лв до пълния предявен размер от 15200 лв и за периода от 15.6.16 г до 30.9.2017 г, както и в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от В. И. срещу ответното дружество искове по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 4259, 80 лв-представляваща претърпени загуби, изразяващи се в сторени разноски за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект, настъпили в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването в магазина, собственост на ищцата ; сумата 3720 лв, представляваща обезщетение за претърпени загуби-сторени разноски по договора за поръчка във връзка с водене на гр. дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за времето от 14.3.2016 г до 10.6.2018 г; сумата 5 000 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени в резултат на неправомерното прекъсване на електрозахранването на търговския обект.

В касационната жалба се подържа, че обжалването на всички отхвърлени искове е допустимо, тъй като събрани общо като цена надвишават сумата 20 000 лв и следва да бъдат третирани като един иск независимо от това, че касаят различни сума по отделните пера.

Ответникът по касация „ЧЕЗ Е. Б. АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт А. Х..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД.С обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата В. И. е собственик на магазин в [населено място], на [улица] като такъв е потребител и клиент на ответното дружество.По фактура, съгласно констативен протокол № 1013528/3.12.2015 е извършена корекция за периода 5.9.2015 г-3.12.15 г на сума 1300 лв.С влязло в сила на 20.3.2018 г постановено по гр. дело № 101/2018 г по описа на Окръжен съд-Благоевград е уважен предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1300 лв.След влизане в сила на решението електрозахранването в имота е възстановено.В резултат на незаконното преустановяване на електрозахранването в търговския обект, ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаването на доходи от отдаването под наем на обекта в периода 1.3.2016 г до 30.9.2017 г.Предявените обективно и субективно съединени искове са следните :1/иск по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за сумата 15 200 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в получаване на договорени наемни вноски на процесния търговски обект 2/иск за сумата 4259, 80 лв, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гр. дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за периода 14.3.2016 г до 10.6.2018 г, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата.4/иск за сумата 5 000 лв-представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на тока.

Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно следните искове : 1/. иск за сумата 4259, 80 лв, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект ; 2/Иск за сумата 3720 лв, представляваща обезщетение за сторени разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гр. дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за периода 14.3.2016 г до 10.6.2018 г, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата. 2/иск за сумата 5 000 лв-представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на тока.

Касационната жалба е процесуално допустима единствено в частта относно иска по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД. За сумата 15 200 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на договорени месечни вноски за процесния обект-магазин, в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.

Във връзка с касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси :

1/При предявяване на иск за обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи, налице ли е предвидимост на пропуснатите ползи, произтичащи от договор за наем, когато е бил сключен преди прекъсване на ел. захранването на обекта при една цена, а в последствие цената на договора за наем е намалена, в резултат на прекъсването на електрозахранването на обекта, поради неизпълнение на задължението на наемодателя за електроснабдяване на обекта.Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР 3/12.12.12 г по т. д. № 3/12 г на Върховен касационен съд, ОСГТК на ВКС.С посоченото тълкувателно решение е прието, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.Въззивното решение не противоречи на посочената задължителна съдебна практика.Искът по чл.82 ЗЗД за сумата 15200 лв е отхвърлен като недоказан за разликата над присъдения размер, тъй като е прието, че кредиторът не е доказал пропуснатата полза.Въпросът за правилността на съдебния акт обаче не може да бъде разглеждана в производството по чл.288 ГПК, а единствено по същество на спора.Следователно при липсата на противоречие с посоченото Тълкувателно решение е изключено приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

2/Чия е доказателствената тежест на направеното оспорване по чл.181 ГПК, при оспорване на материалната доказателствена сила на частен документ-договор за наем от 4.1.2016 г и два анекса към него от 25.2.16 г и от 10.3.2016 г, съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК.Сочи се противоречие с определение № 528 от 30.6.2016 г по т. д. № 1224/15 г на ВКС, Второ ТО и решение № 225 от 13.12.2019 г по гр. дело № 1566/2019 г на ВКС, Трето ГО.С последното е прието, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила за авторството, но нямат материална доказателствена сила за фактите, които установяват.В случаите, когато удостоверяват благоприятни обстоятелства, те разполагат с намалена доказателствена стойност, поради което не се изключват от доказателствения материал по делото, а за установяване на релевантните за спора факти се преценяват заедно с останалите събрани доказателства.

Обжалваният въззивен акт не противоречи на решение № 225 от 13.12.2019 г по гр. дело № 1566/2019 г на ВКС, Трето ГО.В разглеждания случай частния документ е приобщен към доказателствата по делото и ценен в съвкупността с всички други.Следователно противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се установява.Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с правните изводи на съда е довод, който се разглежда по същество на спора, а не във фазата по дискреция на касационната жалба.

Във връзка с касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е поставен въпроса : При предявяване на иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди, включващи едновременно извършени разходи, пропуснати ползи /имуществени вреди/ и накърняване на доброто име в обществото-неимуществени вреди, който е предявен общо в петитума на исковата молба, то последният представлява ли един иск или са няколко искове.Отговорът на поставения въпрос се съдържа в самия процесуален въпрос. Цената на иска се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума, която в случая се претендира като 1/обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв и 2/самостоятелни искове за обезщетение за имуществени вреди, всеки от които с цена под 5 000 лв / с изключение за иска за сумата 15 200 лв/.Касае за обективно съединяване на искове с различни основания и петитум /а не за един иск, както подържа касатора/ поради което предвиденият в посочената разпоредба праг относно цената на иска, определена съгласно правилата на чл.68 ГПК- 70 ГПК като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да е налице за всеки един от тях. Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като посочените правни норми са ясни и нямат нужда от тълкуване.

С оглед основанието по чл.280 ал.2 ГПК очевидна неправилност се подържа, че този съществен порок на въззивният акт е налице тъй като е постановен в противоречие с чл.121 ал.2 от Конституцията на РБ.Съдът не е положил никакви усилия да установи обективната истина.Нарушени са принципите на законност /чл.5 ГПК/, правото на безпристрастен съд-чл.22 ГПК, принципа на равнопоставеност на страните-чл.9 ГПК, изискването за мотивиране на съдебните актове-чл.236 ал.2 ГПК.Мотивите са неясни и не се знае как съдът е достигнал до своите правни изводи.

При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - „очевидна неправилност“. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице, когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение.В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.Твърденията за очевидна неправилност и противоречие с установените в ГПК принципи са голословни, тъй като липсва каквото и да е конкретно позоваване на съществено нарушение на процесуалния или материалния закон, за да може да бъде изведено касационното основание по чл.280 ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд счита, че жалбата е недопустима в частта относно иска за сумата 4259, 80 лв, представляваща обезщетение за претърпени загуби - сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект ; относно иска за сумата 3720 лв, представляваща обезщетение за разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гр. дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за периода 14.3.2016 г до 10.6.2018 г, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата, както и относно иска за сумата 5 000 лв-представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на тока.Законодателят е въвел ограничение във възможността за касационно обжалване според материалния интерес на решението, чието касиране се иска.Съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Спорът по настоящето дело е гражданскоправен, а въззивният съд е бил сезиран с горните искове, всеки от които е с размер на цената под 5 000 лв. – чл.69 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 68 от ГПК.Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Подадената касационна жалба в тази част и процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 ГПК касаторът дължи на ответното дружество разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1064/11.5.2022 г, постановено по гр. дело № 9881/2020 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Г“ въззивен състав в частта, с която искът по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 15200 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на договорени наемни вноски за търговски обект-магазин в [населено място], [улица] отхвърлен като неоснователен

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба вх.№ 39970/24.6.22 г, подадена от В. Г. И. чрез пълномощника й адв.Е. Я. срещу въззивното решение № 1064/11.5.2022 г, постановено по гр. дело № 9881/2020 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 142587/7.7.2020 г, по гр. дело № 9649/2019 г на СРС, 34 състав като са отхвърлени като неоснователни исковете за сумата 4259, 80 лв, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект ; иск за сумата 3720 лв, представляваща обезщетение за сторени разходи по договор за поръчка във връзка с водене на гр. дело № 284/2016 г по описа на РС-Разлог за периода 14.3.2016 г до 10.6.2018 г, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в имота на ищцата. иск за сумата 5 000 лв-представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерното прекъсване на тока.

ОСЪЖДА В. Г. И. от [населено място], [община], [улица], чрез процесуалния й представител адв.Е. Я. да заплати на „Е. П. АД с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. Цариградско шосе № 159, БенчМ. Б. Ц. на основание чл.78 ал.6 ГПК юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок.

В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.