О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50227

гр. София,04.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1326 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Заводски строежи ПС Пловдив“ АД срещу решение №19 от 02.03.2022 г. по в. т.д.№8/2022 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №324 от 02.11.2021 г. по т. д.№422/2020 г. на ОС Бургас, с което „Заводски строежи ПС Пловдив“ АД е осъдено да заплати на Г. А. Н. сумата от 41 700 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по поето от дружеството задължение да завърши и предаде обектите, предмет на предварителен договор от 21.03.2008 г. и по т.3.2 от споразумение от 03.10.2013 г., за периода от 07.11.2019 г. до 10.08.2020 г. /по 150 лв. на ден за 278 дни забава/, ведно със законната лихва от 11.08.2020 г. до окончателно изплащане.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. От кой момент следва да се считат за възникнали притезанието за реално изпълнение на строителството, а от там - и вземането за неустойка за забава, изрично уговорена между страните. 2. За преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо относно момента, от който главният дълг е станал изискуем и длъжникът е изпаднал в забава. 3. За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения...