Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 5187 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), чрез пълномощник, против решение № 1997 от 25.03.2022 г. по адм. д. № 3997/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негов акт с рег. № 02.50-22/ 07.04.2021 г. за отказ от верификация на на сумата 8899, 20 лв., включена в искане за междинно плащане № 4 от 18.09.2019 г. на Министерството на правосъдието. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът не е обсъдил всестранно и задълбочено относимите факти по спора, поради което е достигнал до неправилен извод на несъответна на фактическите установявания правна квалификация на акта. Твърди, че в издадения акт не е смесил различни производства, тъй като процедурите пред административния орган за установяване на нередност и определяне на финансова корекция не са приключили с влязъл в сила акт. Тъй като актът за финансова корекция подлежи на предварително изпълнение, органът смята, че законосъобразно е възобновил производството по верификация на разходи по предходно искане за междинно плащане. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение като неправилно и произнасяне по същество с отхвърляне на подадената от Министерството на правосъдието жалба като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Ответникът Министерството на правосъдието, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от един юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона.
От доказателствата по делото е видно, че Министерството на правосъдието е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Добро управление", Процедура за директно предоставяне "Стратегически проекти в изпълнение на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие", в изпълнение на който министерството е сключило на 23.10.2018 г. договор със "С. Н. АД с предмет "Изграждане на автоматизирана информационна система "Единен регистър на вещите лица". По искане на бенефициера за междинно плащане №4 от 18.09.2019 г., с писмо рег. №92-13-121 от 20.06.2019 г. на Министерството на правосъдието са признати междинни разходи, между които и сумата 8899,20 лв., отчетена в бюджетен ред 1.2.1 Изграждане на единен регистър на вещите лица (дейност 2) по сключения договор с изпълнителя.
По делото е установено, че след проведено производство за установяване на нередност по договора за БФП, с решение № ФК-2021-276/05.04.2021 г. ръководителят на УО на ОП "Добро управление" е определил на Министерството на правосъдието финансова корекция върху допустимите разходи по договора, сключен със "С. Н. АД от 23.10.2018 г.
С оспореното пред първоинстанционния съд писмо рег. № 02.50-22/ 07.04.2021 г. ръководителят на УО е приел, че решение № ФК-2021-276/05.04.2021 г. за финансова корекция не е влязло в сила, тъй като срокът за обжалването му следва да изтече на 19.04.2021 г. Посочил е, че решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 73, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), поради което е преразгледал извършената верификацията на разходите по искане за междинно плащане № 4 от 18.09.2019 г. и е извършил повторна верификация по вече разгледаното междинно искане за плащане. Съобразявайки издаденото от него решение за ФК, с оспорения акт ръководителят на УО е отказал верификация на вече верифицирани разходи в размер на 8899,20 лева, отчетени в бюджетен ред 1.2.1 Изграждане на единен регистър на вещите лица (дейност 2) по сключения договор с изпълнителя. Отказът е издаден с посочено основание чл. 64, ал. 1, пр. второ, във вр. с чл. 69, ал. 2, чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 и чл. 75, ал. 1 и при спазване на ограничението на чл. 71, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, за който е предвидено в чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., че подлежи на обжалване по съдебен ред. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Обосновал се е с отсъствие на правни основания по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ, посочващи основанията за отказ от верификация. Съдът е приел също, че органът е смесил различни административни производства - по определяне на финансова корекция и по верифициране на разходи. Мотивирал е извод за отсъствие на предпоставки по чл. 99 АПК за възобновяване на производство по вече верифицирани с влязъл в сила и необжалван по съдебен ред акт разходи. Решението е правилно.
Оспореният акт е издаден на основание чл. 64, ал. 1, пр. второ, във вр. с чл. 69, ал. 2, чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 и чл. 75, ал. 1 и при спазване на ограничението на чл. 71, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). С акта Управляващият орган е намалил размера на вече верифицирана с влязъл в сила акт от 2019 г. сума от 8899,20 лв., която включва разходи, засегнати от нарушения, за които са определени финансови корекции.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Признаването на извършените разходи по изпълнението се извършва след преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативните предписания. В конкретния случай спорната сума е верифицирана на бенефициера по проекта с влязъл в сила акт от 2019 г., а производството по установяване на нередност и, респ. актът за финансова корекция, е проведено и, съответно, издадено, през 2021 г.
В оспорения административен акт, от една страна, органът е смесил правните основания за верифициране на разходи (чл.64, ал.1) и за извършване на финансова корекция (чл.75, ал.1). Производството по верифициране на разходите се осъществява по реда на глава пета „Финансово управление и контрол“, раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“, като в случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), който като индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. АПК. В раздел III „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ е уреден реда за определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване. Извършването на корекцията по чл. 75 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е различно от определянето й с акта по чл. 73, ал.1 от този закон. В чл. 75 е уредена процедурата по извършването й, като това може да се осъществи от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът по чл. 75 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) не представлява индивидуален административен акт, а акт по изпълнение на ИАА и същият не подлежи на обжалване по реда чл. 145 и сл. от АПК. В случая органът е допуснал фактическо смесване чрез поставяне в един акт на правна квалификация по чл. 64, ал. 1 и чл.75 ЗУСЕФСУ на две различни процедури, като правото на защита срещу тях се упражнява по различен ред.
Настоящата инстанция счита, че смесването на резултата от различни процедури/производства в един акт препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства за релевантните за спора факти.
От друга страна, органът е посочил от фактическа страна, че "извършва възобновяване на верификацията" на посочената сума, която е призната вече с акт на органа от 2019 г., необжалван по съдебен ред. Това негово фактическо основание не е подведено под съответната правна норма. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че решението за финансова корекция от 5.04.2021 г. е издадено след вилзане в сила на акта за верификация на същите разходи от 2019 г., а органът нито е провел производство по чл. 99 АПК при съответното спазване на сроковете и реда по глава седма от АПК, нито е изследвал и посочил наличието на правно основание за такова производство. По принцип няма пречка по един и същи проект да бъдат извършени многократно проверки от управляващия орган, в които, ако бъдат установени нередности, същите да представляват основания за налагане на финансови корекции. Но при издаден акт за финансова корекция, последващ влязъл в сила акт за признаване на разходи по искане за междинно плащане, следва да бъде спазен редът и основанията за преразглеждането на вече верифицирани разходи.
Оспореният индивидуален административен акт, за да бъде законосъобразен, следва да бъде издаден в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК. В чл. 59, ал. 2, т. 4 законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е основание за отмяна на акта. Като е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, първоинстанвционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощниците на ответника искане за разноски за защита от един юрисконсулт, в полза на Министерството на правосъдието следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1997 от 25.03.2022 г. по адм. д. № 3997/2021 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Министерския съвет на Р. Б. с адрес в гр. София, бул. "Ал. Дондуков" №1, да заплати на Министерството на правосъдието с адрес в гр. София, ул. "Славянска" № 1, направените по делото разноски в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) .
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА