Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 5181 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на К. В., подадено чрез процесуалния му представител адв. А. Ч., за изменение на Решение № 3176/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5181/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските.

Изложени са съображения, че при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдебният състав неправилно е присъдил разноски на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 595 лева. Обобщени същите се свеждат до следното: 1. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е следвало да бъде изчислено съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й действаща до изменението в сила от 07.11.2022 г.; 2. Счита разноските за прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на казуса; 3. Нарушени са правилата за свободна конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, с позоваване на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС; 4. Съдът, прилагайки правилото на чл. 161 от ДОПК, не следва да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в посочената Наредба. По подробно развити аргументи, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят присъдените по реда на чл. 161 от ДОПК разноски до минимален, обоснован и справедлив размер.

Ответникът по искането – Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. К., в депозиран в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК, оспорва същото и с аргументи, че ДОПК изрично регламентира какъв е размерът на юрисконсултското възнаграждение и по кой ред се определя. Настоява да се приеме, че размерът на разноските е определен правилно, при прилагането на приложимата правна уредба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С Решение № 3176 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5181/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 1905 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 5251/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. В. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219006763-091-001 от 25.01.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-22221421020614-003-001 от 18.02.2021 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 578/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, с която на физическото лице, в следствие на ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. – 2017 г. в общ размер на 27 992,19 лева, ведно с лихви за несвоевременното разчитане с бюджета на главнаците в размер общо на 21 685,04 лева, като е указано, че погасителната давност за установеното задължение по ЗДДФЛ в размер на 26 949,40 лева, ведно с лихви за забава в размер на 21 187,56 лева за данъчен период 2012 г. е изтекла, като К. В. е осъден да заплати на НАП сумата от 3 595 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция са определени на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата й редакция, след изм. с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., в сила от същата дата, и при съобразяване на общия материален интерес на правния спор – 49 677,23 лева (главница и лихви).

Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК (безспорно приложима в настоящото производство) е изрична и е в насока, че в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, също не се оспорва от страната.

Следва да се има в предвид и че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е била предмет на преценка за противоконституционност от страна на Конституционния съд на Р. Б. като с Решение № 10 от 29.09.2016 г., постановено по конст. д. № 3/2016 г. е отхвърлено искането на омбудсмана на Р. Б. за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.; посл. доп., бр. 62 от 9.08.2016 г.), с аргументи вкл. и че ГПК и ДОПК третират като равнопоставени лица адвокатите и юрисконсултите в качеството им на процесуални представители по пълномощия на страните в производството. Конституционинят съд изрично се е мотивирал, че "правораздаването е публична услуга и след като юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното производство, осъществяват идентични процесуални действия предвид качеството им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали, законодателната преценка за използване на същия подход и при разпределение на разноските за правна защита в производството е конституционосъобразна". В това решение е коментиран и размерът на минималните адвокатски възнаграждения, определен с Наредба № 1/2004 г. Посочено е, че: "при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен (отсъства), не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат според скалата на Наредба № 1 от 2004 г. ".

Изрично с т. 2 от диспозитива на Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че „чл. 101 § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“.

Действително с първия диспозитив на цитираното Решението от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, е прието, че „Член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4 § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“.

Но Съдът на Европейския съюз не е приел категорично, че институтът на минималното адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредби на европейското законодателство, а е предоставил тази преценка на националната юрисдикция. В случая предвид спецификата на производствата по ДОПК – че се касае до определяне размер на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита от лице (юрисконсулт или служител с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност), който е в служебно/трудово правоотношение, че възнаграждението не се присъжда на юрисконсулта, а на страната – в случая на юридическото лице НАП (§ 1 т. 6 от ДР на АПК), като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания според чл. 2, ал. 1 ЗНАП, то няма как това да ограничава конкуренцията.

В този смисъл например Определение № 8373 от 05.06.2019 г. по адм. д. № 6192/2019 г. на първо отделение на ВАС, Определение № 10554 от 30.07.2020 г. по адм. д. № 7768/2020 г. на осмо отделение на ВАС, Решение № 13951 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 7331/2018 г. на първо отделение на ВАС, Решение № 738 от 17.01.2019 г. по адм. д. № 9593/2018 г. на първо отделение на ВАС.

Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор. Аргументите касателно фактическата и правна сложност на казуса са неоснователни, доколкото съдът не разполага с процесуална възможност да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, различен /по-нисък или по-висок/ от минималното възнаграждение за един адвокат. Това следва от нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, по силата на която при отхвърляне на жалбата, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

Най-сетне следва да бъде разгледано и възражението относно приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претенцията за присъждане на разноски се предявява до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая за касационното производство това е моментът на проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.02.2023 г., към който момент всъщност по делото е осъществено и процесуалното представителство за ответника по касация. Към този момент приложимата по време норма е тази на сега действащата редакция на чл. 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.). Не може да се приеме, че едно такова положение води до неравно третиране на страните в процеса (нито една от тях не е ограничена във възможността да съобрази настъпилата нормативна промяна), нито че страната не е в състояние да прецени размера на разноските, които дължи. В този смисъл неоснователни са възраженията, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен в предишната редакция на подзаконовия нормативен акт.

Поради това искането на К. В. за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. В., подадено чрез процесуалния му представител адв. А. Ч., за изменение на Решение № 3176/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5181/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА