6Р Е Ш Е Н И Е

№ 50055

гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 197 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. П., чрез пълномощник адв. З. В. И. от САК, срещу решение № 625/09.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3464/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която въззивният съд е отменил решение от 20.03.2020 г. по гр. д.№ 35/2019 г. по описа на Окръжен съд -Монтана, в частта му, с която е осъден на основание чл.441 вр. с чл.74 ЗЧСИ В. Г. Й., ЧСИ с рег. № 721 при Камарата на ЧСИ, да заплати на Д. И. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 705/2016 г. по описа на ЧСИ, за разликата над 3450,36 лв. до 81060,80 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане и е отхвърлили иска в тази му част, а така също е отхвърлил и претенцията на Д. И. П. за законна лихва за периода: 12.12.2017 г. до 18.12.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата В. Г. Й., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

Третите лица помагачи на ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ и „Обединена българска банка“АД не изпращат представител в о. с.з. и не вземат становище по жалбата.

С определение № 50757/20.10.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им относими към фактическия състав на деликта, обуславящ отговорността по чл.74 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител, за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност?.

По правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението: Съгласно практика на ВКС, включително посочената от касатора, задължение за въззивния съд е да основе решението си върху всички приети за установени и относими към предмета на спора факти и закона. Съдебната практика приема, съгласно чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, че решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. Съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението. При иск предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще възникне, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение от частните съдебни изпълнители се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат. След като в специален закон е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ за неправомерно причинени при изпълнение на дейността му вреди, при установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, ЧСИ не може да бъде освободен от отговорност, като без значение в случая е дали ищецът разполага с възможност да събере незаконно удържаните му суми, по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, като се снабди с обратен изпълнителен лист срещу взискателя си.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че ответникът В. Г. Й., в качеството си на ЧСИ с рег. № 721, въз основа на представен от Й. К. изпълнителен лист /издаден по ч. гр. д.№ 927/16 г. по описа на Районен съд Б. С. , за сумата 170 000 лв., дължима на основание издаден запис на заповед от 21.09.2019 г., и за сумата от 3 400 лв. за разноски за държавна такса, е образувал на 27.09.2016 г. изпълнително дело №705/2016 г. по описа на ЧСИ, срещу касатора Д. И. П.. С оглед посочения в молбата взискателя изпълнителен способ - запор върху банкови сметки, ЧСИ В. Й. разпоредил да се изпрати призовка за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, и е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ” АД. Съобщението било получено от банката на 30.09.2016 г., като на 04.10.2016 г. тя превела по сметка на ЧСИ сумата 81481,80 лв., като произхода на същата бил обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. На същата дата на длъжника Д. П. е била връчена покана за доброволно изпълнение. На 05.10.2016 г. от получената сума, ЧСИ е направил превод на взискателя и за дължими такси на ЧСИ и разноски. На 06.10.2016 г. ищецът подал възражение и поискал спиране на производството по изпълнителното дело. С определение от 14.10.2016г. Районен съд -Б. С. спрял производството и дал указания на взискателя по реда на чл.415 ГПК. С решение № 106/06.11.2017 г., по т. д. № 16/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд, влязло в сила на 12.12.2017 г., е отхвърлен предявеният от Й. К. срещу Д. И. П. иск за сумата от 170 000 лв., представляващ част от общата сума от 300 000лв., на основание Запис на заповед от 14.01.2016г, с падеж на 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 19.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на който е било образувано ч. гр. д.№ 927/2016 г. по описа на РС-Б. С. С Постановление на ЧСИ на 27.02.2018 г. по молба на длъжника и представеното съдебно решение, производството по изп. дело №705/2016 г. по описа на ЧСИ В. Й. е прекратено. С решение № 228/12.12.2019 г., постановено по гр. д.№ 3047/2019 г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение от 27.03.2019 г. по дисциплинарно дело № 22/2018 г. на Дисциплинарна комисия на КЧСИ, с което е наложено на ЧСИ В. Й. дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ–„лишаване от правоспособност за срок от две години”, включително за нарушения допуснати по горепосоченото изпълнително дело.

Въззивният съд правилно е приел, че отговорността за вреди по чл.74 ЗЧСИ може да се ангажира само след констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на частния съдебен изпълнител, както и връзката им с настъпилите неблагоприятни последици на засегнатата от принудителното изпълнение страна. Също така обосновано съдът е приел, че се установява наличие на нарушение от страна на съдебния изпълнител - извършил принудителни действия - превод на запорираната сума на взискателя на 05.10.2016 г., в срока за доброволно изпълнение, преди да изтече двуседмичния срок /на 18.10.2016 г./, като е бил уведомен за определението за спиране на 19.10.2016 г. В нарушение на закона, обаче, въззивният съд приема, че събраната принудително сума, с което се намалява имуществото на длъжника не съставлява вреда, тъй като законодателя уредил облекчено производство по чл.245, ал.3 ГПК за снабдяване на първоначалния длъжник с обратен изпълнителен лист срещу бившия му взискател, чиито заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са се оказали обезсилени в резултат на иск по чл.422, ал.1 ГПК. Позовавайки се на Решение №212/27.11.2017 г - на ВКС по т. д. № 754/2017 г,. I т. о., съдът е направил извод, че евентуална вреда, която длъжникът може да претендира за обезщетяване в производство по чл.441 ГПК е единствено възнаграждението на ЧСИ по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и лихвите върху главницата на събраните по принудителен ред от банковата му сметка сума за периода от инкасирането им до датата на обезсилване на първоначално издадените в полза на взискателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Даденото в посоченото решение на ВКС разрешение е неприложимо в настоящия случай, тъй като решението е постановени при друга доказателствена съвкупност. Там е обсъждана хипотеза, при която е прието, че не са извършени процесуални нарушения от ЧСИ, и исковата сума претендирана като „невъзстановена разлика между върнатите му от ответния ЧСИ суми /постъпили от наложените запори на сметки след датата на спиране на принудителното изпълнение/ и събраните принудително такива до датата на спиране на изпълнителното дело не се явява неправомерно събрана, тъй като до датата на постановеното от заповедния съд спиране на принудителното изпълнение, съдебния изпълнител не само е нямал право да бездейства, а е дължал стриктно подчинение на изпълнителния лист. Даденото разрешение е в контекста на законосъобразни действия на ЧСИ, извършени до датата на влизане в сила на определението на заповедния съд за спиране на принудителното изпълнение. С решението не е отречена възможността главницата на обезщетение на вреди от действия на ЧСИ да включва неправомерно събрани от този ЧСИ суми от банковите сметки на длъжника /като например в разгледания в решението случай - събрани след датата на постановеното от заповедния съд спиране на принудителното изпълнение/.

Безспорно е, че в настоящия случай ответникът е изплатил на взискателя по изпълнителното дело постъпилата по реда на чл.455 ал.1 ГПК сума от банковата сметка на длъжника на 05.10.2016 г., т. е. на следващия ден след получаване от длъжника на призовката за доброволно изпълнение и преди да е изтекъл двуседмичния срок по чл.428 ал.1 ГПК. Няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат действия по налагане на запор или възбрана върху имуществото на длъжника, но в срока за доброволно не могат да бъдат извършвани действия на принудително изпълнение. В случая до 18.10.2016 г. /последния ден на срока за доброволно изпълнение/, ЧСИ не е имал право да изплаща суми на взискателя. Като е пристъпил към принудително изпълнение преди 19.10.2016 г., ответникът е извършил съществено нарушение на разпоредбата на чл. 428 ал.2 ГПК, което е в пряка причина връзка с претърпяната от ищеца вреда. Освен това сумата е изплатена на взискателя без да е било изготвено разпределение от ЧСИ /съгл. чл. 460 ГПК/ и без такова да е предявено на длъжника с възможност за възражения в срока по чл.462 ал.2 ГПК. Следва извода, че с оглед постъпилото по изпълнителното дело на 19.10.2016 г. определение на заповедния съд за спиране на принудителното изпълнение, ако ЧСИ не беше извършил нарушение на горепосочените разпоредби, сумата нямаше да бъде изплатена на взискателя преди спиране на производството. Тъй като по предявен от взискателя иск по чл.422 ГПК, претенцията му срещу длъжника е била отхвърлена, то всички събрани по изпълнителното дело суми представляват вреда за длъжника. При установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане извършено от ЧСИ е налице право на ищеца - длъжник в изпълнителното производство да получи обезщетение за тях, независимо че разполага с възможност да събере част от незаконно удържаните му суми, които са били приведени на взискателя, по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, като се снабди с обратен изпълнителен лист срещу него. Допустимо е едно лице да има на две различни основания вземане за една и съща сума срещу различни лица, като при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се. По изложените съображения, като е приел, че за разликата над 3450,36 лв. до 81060,80 лв. искът е неоснователен, въззивния съд е постановил решението си в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част, като на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 77 610,44 лв. По делото не се твърди и не се доказа посочената сума да е била възстановена в патримониума на ищеца.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта касаеща присъдените разноски и законни лихви. Тъй като в случая се касае за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва да се присъди законна лихва върху дължимата главница от общо 81060,80 лв., считано от 05.10.2016 г. /деня на увреждането/ до окончателното й изплащане.

Касаторът е бил освободен от внасяне на държавни такси и разноски по делото, и е бил защитаван безплатно от адвокат З. И. от САК, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат З. И. адвокатско възнаграждение от по 2962 лв. за всяка едно от трите инстанции, или общо възнаграждение в размер на 8886 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси, а именно: по сметка на Окръжен съд – Монтана държавна такса от 3242,43 лв. и по сметка на ВКС държавна такса от 1 582,21 лв. /от която 30лв. за допускане на касационно обжалване и 1552,21 лв.- държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 625/09.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3464/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д. И. П. срещу В. Г. Й., ЧСИ с рег. № 721 при Камарата на ЧСИ, иск с правно основание чл.441 вр. с чл.74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 705/2016 г. по описа на ЧСИ, за разликата над 3450,36 лв. до размера 81060,80 лв.; в частта му, с която В. Г. Й., ЧСИ с рег. № 721 при Камарата на ЧСИ е осъден на основание чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ да заплати на Д. И. П. законна лихва за периода 06.10.2016 г. до 12.12.2017 г. в размер на 9800,44лв., и е отхвърлена исковата претенция за разликата до 18233,77 лв. и за периода от 12.12.2017 г. до 18.12.2018 г.; и в частта на присъдените такси и разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. Г. Й., с ЕГН [ЕГН], ЧСИ с рег. № 721 при Камарата на ЧСИ на основание чл.441 вр. с чл.74 ЗЧСИ да заплати на Д. И. П., от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата от 77610,44 лв., представляваща разликата над 3450,36 лв. до сумата от 81060,80 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 705/2016 г. по описа на ЧСИ; както и да му заплати законна лихва върху общо дължимата по делото главница от 81060,80 лв., считано от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. Г. Й. да заплати на адвокат З. В. И. от САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 8886 лв.

ОСЪЖДА В. Г. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт: по сметка на Окръжен съд – Монтана сумата от 3242,43 лв. – държавна такса, и по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1582,21 лв.- държавни такси за касационно обжалване.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника В. Г. Й.- ЗАД“ОЗК-Застраховане“ [населено място] и „Обединена българска банка“АД [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.