Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение съгласно чл. 212 ГПК да бъде издадено тълкувателно решение по въпроса, какъв е процентът на лихвата, която се дължи на граждани от бюджетни учреждения за задължения, произтичащи от непозволено увреждане, причинено от работници и служители на тези учреждения при или по повод на възложената им работа.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, счита, че за такива задължения лихвата трябва да бъде в размер на 6 %, колкото е определен размерът на обикновената законна лихва с 1238-о разпореждане на Министерския съвет от 25.06.1951 г. Наистина по начало държавните учреждения трябва да плащат от 14.02.1958 г. по задълженията си към граждани по-малък процент лихва съгласно чл. 41, ал. 3 от Закона за бюджета (отменен съответно по силата на 282-о разпореждане на Министерския съвет от 21.02.1961 г. (Изв., бр. 18 от 1961 г.). Размерът на лихвата с тези нормативни разпореждания е изравнен с този, който дължи Държавната спестовна каса по безсрочните влогове на поискване, а именно 3 % до 01.01.1971 г., а от последната дата насам – 2 %. (вж. тарифите на ДСК в Изв., бр. 6 от 1953 г., 80 от 1959 г., ДВ, бр. 100 от 1967 г. и 100 от 1970 г.). Предмет на обсъждане обаче е не процентът на лихвата при обикновените задължения на държавни учреждения към граждани, а специално при задължения, възникнали по силата на чл. 49 ЗЗД заради непозволено увреждане, извършено от работници или служители при или по повод на възложена им в учреждението работа. Тези задължения възникват поради установената със споменатия законен текст отговорност на държавното учреждение за чужди виновни противоправни действия. Отговорността в такива случаи има обезпечително-гаранционна функция, както е изяснено с Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС. Поради това държавното учреждение има по силата на чл. 54 ЗЗД иск срещу...