О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50219

София, 03.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2619 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. И. С., със съдебен адрес в [населено място], представляван от адв. Т. Д., против въззивно решение № 214 от 22 февруари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 90/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 2039 от 8 ноември 2021 г., постановено по гр. д. № 7114/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, за отхвърляне като неоснователни предявените от С. против „Железопътна секция“ – Пловдив към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по заповед № 65/09.03.2021 г., издадена от директора на железопътната секция, и възстановяването на С. на заеманата преди уволнението длъжност „техник, ръководител група по поддържане на железния път в ж. п. участък Филипово“.

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че С. е работил по трудово правоотношение с предприятието на длъжност „техник, ръководител група по поддържане на железния път в ж. п. участък Филипово“, при „ЖП секция“ – Пловдив. С процесната заповед, връчена му на 10.03.2021 г., считано от датата на връчване, трудовото му правоотношение е прекратено, като му е наложено дисциплинарно уволнение. Излагат се доводи, че не е сторено дисциплинарно нарушение и няма фактическо основание той да бъде наказван, тъй като не е налице и осъществено от негова страна виновно неизпълнение на трудовите задължения. Позоваването на разпоредби от КТ в заповедта за уволнение е бланкетно. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е обсъдил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите последици. Оспорени са констатациите в констативен протокол вх. № 301/29.01.2021 г. на комисия от служители на „Железопътна секция“ – Пловдив във връзка с извършената от нея проверка на индустриалния ЖП клон на дружеството „И. Г. ООД в гара Белозем, относно вложения скрепителен материал при ремонта на ЖП прелеза на индустриалния ЖП клон на „И. Г. ООД. Не се оспорва, че С. е взел решение да извърши спешен ремонт на ЖП прелеза, което обаче е продиктувано от грижата му да не се допусне инцидент. Появилите се на мястото длъжностни лица на работодателя не са наредили да спре този ремонт, т. е. изразили са мълчаливо съгласие. На 29.01.2021 г. сутринта С. бил извикан за помощ от длъжностно лице на „И. Г. ООД, тъй като е видяло, че релсите се клатят; при огледа касаторът констатирал, че не се касае за обикновен ремонт, а е необходима моментална и спешна намеса, за да не се допусне ЖП инцидент, който би довел до загуби и в материален план, и в човешки животи; жалбоподателят се е обадил на работниците от групата си, като включително е извикал и двама от тях, които са в болнични, за да могат да отстранят проблема; след като организирал нещата, информирал по телефона и прекия си ръководител В. Д.. Поддържа се, че С. не е нарушавал трудовата дисциплина, а е изпълнил своя граждански и професионален дълг. Действията му по организацията и извършването на ремонта не съставляват нарушение на КТ, тъй като той е действал при условията на крайна необходимост по чл. 13 HK; крайната необходимост изключва вината, а нарушението на КТ следва да е виновно. Преценката на С. за наличието на непосредствена опасност и необходимостта от осъществяване на спешен ремонт е потвърдена от всички разпитани свидетели, а и служителите на работодателя, които на място са нравили проверка, не са наредили спиране на ремонта, което означава, че те са били на същото мнение за неотложност на ремонтните работи. Кумулативна част от уволнителната заповед са и недоказаните обвинения за материали и инструменти, като всички свидетели, дори тези на ответника, отрекли С. да е използвал материали на работодателя, което изобщо не е взето под внимание от въззивния съд; обвиненията за използване на материали и ръчни инструменти, собственост на работодателя, са несъстоятелни: комисия на работодателя не може да прави проверка при друг работодател и такива заключени са нищожни, а и както С. е обяснил на работодателя си, той не е разполагал с такива материали, за да ги влага в чуждия ремонт и самият ремонт е осъществен с материали на „И. Г. ООД; освен това С., както и колегите му, от години сами си купуват сапове за лопати и подбивки, както и лопати и пр., тъй като не им се осигуряват от работодателя; тези средства за труд не са изхабени ни най-малко при този ремонт; комисията по никакъв начин не е установила чии са материалите, използвани при ремонта, още повече че се касае за пирони и др. подобни, които нямат номера, баркод или други индивидуализиращи ги белези. Поддържа се, че искането за даване на обяснения се разминава много с обвиненията, сочени в заповедта за уволнение, като по този начин са нарушени правата на работника по чл. 193 КТ. Докладите, цитирани в заповедите, с №№ 300 и 301 – двата от 29.01.2021 г., не са връчени на С., не са му показани и той не е имал никаква възможност да се запознае с тях и да даде релевантни обяснения. Твърди се, че заповедта е издадена от лице, което няма работодателска власт и не може да прекратява трудови договори. Същевременно, когато едно лице снема обяснения, друго лице ги чете, а трето лице налага наказанието, е очевидно, че работодателят не е спазил чл. 189 КТ. Допълнително се сочи, че на датата 29.01.2021 г. С. е бил в самоотлъчка - основание по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, но КТ изисква наличие на две последователни самоотлъчки, за да се обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание; С. на практика има един ден самоотлъчка – 29.01.2021 г., в който е предотвратил ЖП катастрофа, използвайки материали на „И. Г. ООД, а използваните средства на труда са частично негова собственост, като всичко това не е в състояние да обоснове по никакъв начин дисциплинарно уволнение, още повече че за работодателя не са настъпили абсолютно никакви вреди. В заповедта е записано, че С. дължи на работодателя обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ, което също следва да отпадне при отмяната на дисциплинарното уволнение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и се излагат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът „Железопътна секция“ – Пловдив към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, чрез гл. юрк. Е. С., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът С. е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „техник, ръководител група по поддържане на железния път в ж. п. участък Филипово“. Със заповед № 65/09.03.2021 г. на директора на „Железопътна секция“ – Пловдив на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 29.01.2021 г. в индустриален ЖП клон на фирма „Инса газ“ ООД в [населено място], заедно с още трима работници от ЖП участък Филипово към „ЖП Секция“ – Пловдив, в работно време извършва ремонт на ЖП прелез, собственост на „Инса газ“ ООД, като част от скрепителния материал и работните инструменти са собственост на „Национална компания железопътна инфраструктура“, „ЖП Секция“ – Пловдив. С. твърди, че ремонтът е извършван при условията на крайна необходимост, тъй като е била налице непосредствена опасност да дерайлира влак, поради което той е изпълнил своя граждански дълг. От показанията на св. Г. и Т., които заедно със С. са участвали в ремонта на ЖП прелеза, се установява, че същият се е нуждаел от ремонт, както и че е имало опасност при неизвършване на такъв да настъпи злополука. Показанията им, както и обясненията на ищеца, дадени до работодателя, сочат че работните инструменти, използвани при ремонта, са собственост на „ЖП Секция“ – Пловдив. По отношение на скрепителния материал, използван при ремонта - пирони, тирфони и др., от показанията на всички разпитани по делото свидетели се налага изводът, че същите не са били собственост на работодателя. От показанията на св. Ф. (началник на ж. п. участък Филипово и пряк ръководител на С.) се установява, че по времето, когато С. е извършвал ремонта, същият е трябвало да извърши приключване на месеца. Предвид установените факти въззивният съд приема за неоснователни доводите на С., че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Обстоятелството, че е имало нужда от спешен ремонт на ЖП прелез на трето лице, не му е давало право в работно време и без разрешението от работодателя си да пристъпи към извършване на ремонта; работникът е имал възможност и е следвало да сигнализира прекия си ръководител за ситуацията, като укаже на лицата, стопанисващи прелеза, че следва да преустановят използването му до отстраняване на проблема. С поведението си С. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ, тъй като умишлено не е изпълнил трудовите си задължения, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Извършеното от него не представлява неявяване на работа по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, а умишлено отклоняване на него и друг работник - св. Т., от изпълнението на възложената им работа и извършване на такава с помощта на предоставените му работни инструменти в полза на трето лице без знанието и разрешението на работодателя, което следва да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно изискването на чл. 190, ал. 2 КТ наложеното за извършеното дисциплинарното нарушение наказание „уволнение“ е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, като са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника или служителя. От значение в тази връзка е обстоятелството, че С. е бил ръководител на група по поддържане на железния път, както и че в това си качество е имал водеща роля при извършване на процесния ремонт, в който е включил и един от подчинените му работници. При преценката за вида на дисциплинарното наказание следва да се отчете и фактът, че със заповед № 24/17.02.2020 г. на директора на „ЖП Секция“ – Пловдив на С. е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснато от него на 03.02.2020 г. неспазване на работното време. Писмените доказателства установяват, че от С. са били поискани обяснения именно за обстоятелствата, за които му е било наложено дисциплинарно наказание; невръчването на цитирания в искането за обяснения доклад № 300/29.01.2021 г. не опорочава процедурата по искане на обяснения, тъй като в самото искане са посочени фактите, за които се искат обяснения. При това положение правото на ищеца да разбере в какво нарушение е уличен, за да може да се защити адекватно по него, е гарантирано, поради което и липсва нарушение на нормата на чл. 193 КТ. От представените по делото писмени доказателства се установява, че генералният директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е упълномощил директора на регионално поделение „Железопътна секция Пловдив“ К. да назначава, уволнява и налага дисциплинарни наказания на работниците и служителите от регионалното поделение, а в случаите, когато последният е в отпуск или командировка, с тези права е упълномощен ръководителят на отдел „Поддържане на железния път и съоръженията“ в регионалното поделение Ч.. Доколкото в периода 04.03.2021 г.-11.03.2021 г. К. е бил в отпуск, оспорената заповед за уволнение е издадена от Ч., който е разполагал със съответните правомощия за това, и който, видно от текста на заповедта, се е запознал с дадените от работника обяснения. Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] е дала предварително разрешение за прекратяване на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на трудовото правоотношение на С., ползващ закрилата по чл. 335, ал. 1, т. 5а КТ, ОСО – „Железопътна секция“ - Пловдив към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ към Синдиката на железничарите в България към КНСБ е дал съгласие за налагане на дисциплинарното наказание.

Касационният съд приема, че не са налице предпоставките за допускането на касационното обжалване, поддържани от касатора.

Първите два поставени въпроси – дали действията на работник или служител, когато действа при условията на крайна необходимост по чл. 13 НК, представляват нарушение на трудовата дисциплина по КТ, и когато на тези действия са присъствали по-висшестоящи служители на същия работодател, но не са му наредили да ги спре, преустанови или нещо подобно, следва ли да се приеме, че те са потвърдили преценката му за крайна необходимост с конклудентни действия, имат фактически, а не правен характер. Касационният съд не е в състояние да извърши преценка за наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаваните от съда фактически въпроси са винаги конкретни и са очертани от предмета на делото, въведен с исковата молба или жалбата, въз основа на които е започнало съответното производство. Само по приложението на правото Върховният касационен съд може да осъществи дължимия по Конституцията върховен съдебен надзор върху съдилищата и да уеднаквява постановяваната от тях съдебна практика. Решаването на въпроса дали действията на работника или служителя при условията на крайна необходимост по чл. 13 НК, представляват нарушение на трудовата дисциплина по КТ, изисква съдът да подложи на анализ обстоятелствата, установени по спора, което съставлява правомощие на Върховния касационен съд, осъществявано едва във фазата по съществото на делото, след като е намерено основание за допускане на касационното обжалване.

Касационното обжалване не следва да се допуска и по третия поставен въпрос – дали преценката по чл. 189 КТ следва да се прави формално, или законът изисква реална оценка на ситуацията с всички нейни детайли, и следва ли да се приема за изпълнено задължение по чл. 189 КТ от работодател, когато той не е извършил задълбочена оценка на ситуацията. Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – решение № 163 по гр. д. № 564/2011 г., IV г. о., решение № 372 по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., и решение № 516 по гр. д. № 94/2009 г., ІІІ г. о., в които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовия договор, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието, съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол, а работодателят следва да установи, че е налице тежко нарушение, за което може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния случай въззивният съд е изложил подробни съображения за значението и последиците от извършеното нарушение от ищеца, като е посочил защо приема, че действията му съставляват нарушение на трудовата дисциплина, което е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, с оглед на което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни.

В допълнение следва да се посочи, че за да бъде допуснато до касационна проверка обжалваното въззивно решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело - общо основание, за което да е налице някое от допълнителните основания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът изобщо не се е позовал на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, следователно в случая не може да се извърши преценка и за наличието на допълнително основание за селекция на касационната жалба за достъпа й до касационен контрол.

Въпросът дали служител, който е защитил важни обществени интереси и практически е спасил човешки животи, предотвратил е огромни материални щети и не нанесъл никакви вреди на работодателя при това, вместо да бъде награден, е дисциплинарно уволнен, по същество съставлява оплакване за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. Очевидната неправилност следва да се констатира пряко от мотивите на обжалваното решение, без да е необходимо съдът да съобразява фактите по спора, твърденията и оплакванията на страните, или извършените от съда процесуални действия. Нито една от сочените по-горе хипотези не се установява в случая, а твърдението на ищеца, че с поведението си е предотвратил настъпването на вреди за работодателя, представлява собственото на касатора виждане за липсата на осъществено нарушение на трудовата дисциплина, поради което същото не обосновава допускането на касационното обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 214 от 22 февруари 2022 г., постановено по в. гр. д. № 90/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: