О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50371
гр. София,30.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 04 май, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: К. Г. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1518/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №33 от 20.01.2022 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т.д. №728/2021 г., В ЧАСТТА , с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260304 от 04.07. 2021 по т. д. № 619/2019 г. на ОС-Пловдив , в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу „ОЗК Застраховане“ АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД , за сумата представляваща разликата между присъдените 120 000 лева и общопретендираните 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца А. М. С. от смъртта на неговия баща М. С. С. – поч. на 27.03.2019 г., в следствие на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП /.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ОЗК Застраховане“ АД – [населено място] в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата . Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция и се прилага списък по чл.80 ГПК и доказателства за направата на такива..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:
Установени са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на М. С. С. – негов баща. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег. номер на МПС] – А. О., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП на 27.03.2019г., в резултат на което е починал бащата на ищеца. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, според съда, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК ред – с влязла в сила на 23.06.2020г. присъда №12/10.02.2020г. по НОХД №2314/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Налице е доказана причинна връзка между противоправното поведение на водача на л. а. „БМВ“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”–със застрахователна полица №BG/23/118002712998, със срок на валидност 13.09.2018г. – 12.09.2019г. С оглед съдържащите се оплаквания и в двете въззивни жалби първият спорен във въззивното производство въпрос е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.
Въззивният съд се е позовал на функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, във връзка с приложението на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Позовавайки се на задължителните постановки в ППВС №4/68г., е приел, че следва да се вземат предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението, характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди, според изложеното в мотивите, следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, въз основа на съдържанието на които е приел, че ищецът и починалият му баща са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на баща си ищецът е претърпяла силни душевни болки и страдания. Между син и баща, които живеели в едно домакинство, съществувала изключително силна връзка, уважение и разбирателство. Бащата /заедно с другия си син, починал при същото ПТП/ осигурявал издръжката на семейството. Съдът е изложил и съображения за това, че доколкото неимуществените вреди представляват негативни емоционални изживявания в психологичен аспект, от значение е и приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебнопсихологична експертиза, според което ищецът е преживявал психотравмиращото се събитие, като е ограничил обичайните си занимания и ангажименти. Нарушено е било обичайното ежедневно функциониране, поради мисловно ангажиране със случилото се, повишена тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции. Смъртта на неговите роднини – баща и брат, като внезапно и неочаквано събитие, нарушава неговия нормален жизнен цикъл зае период от време. Негативното емоционално състояние има принудителен характер. То може да избледнее с времето по своя интензитет, но остава следа в емоционалната сфера. Липсват данни за тежка дезадаптация като последица от разстройството в адаптацията. Събитието се преживява поетапно, но продължително във времето. Понастоящем ищецът е адаптиран в сложилата се принудена ситуация, но усещането за загуба е налице. Съгласно допълнителното заключение от съдебнопсихологичната експертиза актуалното психологично състояние ищеца е в рамките на нормалпсихологичното. Няма данни за тежка житейска дезадаптация вследствие преживяната психотравма. Не се установява влошено психологично състояние. Настъпили са нови житейски събития, към които се адаптира успешно и желателно. При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от субективна страна преките последици от емоционален и психически характер по отношение на ищеца от смъртта на баща му, както и от обективна страна – че починалият М. С. е бил в трудоспособна възраст – на 50 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на родственик от първа възходяща права линия, независимо от неговата възраст, е едно от най-тежките негативни изживявания и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, въззивният съдебен състав е счел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 120 000лв. е справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца психически болки и страдания. По отношение на конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането, като една от възможните проявни форми на тези условия, съдът е изложил, че последните следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск по чл.432 от КЗ, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Като критерий, наред с всички останали критерии, включени в понятието справедливост, общественоикономическите условия на живот са правилно преценени от първоинстанцинния съд съпоставимо с конкретиката на случая.
Относно претенцията на ищеца за определяне на размера на обезщетението над присъдените му от първоинстанционния съд 120 000 лева, въззивният съд, за да счете същата в този размер за неоснователна, се е позовал на следното: самият ищец е в зряла пълнолетна възраст и макар и живеещ в едно домакинство с родителите си, е установил свой независим начин на живот, липсват данни за тежка дезадаптация като последица от разстройството в адаптацията. Понастоящем ищецът е адаптиран в сложилата се принудена ситуация и актуалното психологично му състояние е в рамките на нормалното. Няма данни за тежка житейска дезадаптация вследствие преживяната психотравма. Настъпили са нови житейски събития, към които се адаптира успешно и желателно - същият е семеен и е очаквал дете. По изложените съображения, въззивният е счел, че обезщетението от 120 000 лв съответства на предписаните от правната норма – чл.52 от ЗЗД критерии.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правни въпроси: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД; и 2. Дали при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС следва да се отита и икономическата конюнктура, изразена в размерите на застрахователните лимити;
Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, от така формулираните въпроси отговарят на горните критерии за обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по тях, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда за определянето на конкретния размер на обезщетението за конкретните страдания на ищеца, които е претърпял от внезапната загуба на неговия баща и с оглед спецификата на фактите.
Същото се отнася и за втория въпрос от изложението: дали следва да се отчита, при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и икономическата конюнктура: в своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че икономическата конюнктура намираща израз и в законовоопределените лимити, се има в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд, с оглед детайлното обсъждане в мотивите на мястото на икономическата конюнктура сред факторите, определящи размера на обезщетението, съгласно чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство в размер от 3 516 лева с начислен ДДС , с оглед представените с допълнителна молба-опис, депозирана във ВКС на 20.07.2022 г. писмени доказателства, включително платежно нареждане от 19.04.2022 г. на Общинска банка-ЦУ.Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №33 от 20.01.2022 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т.д. №728/2021 г. в обжалваната от А. М. С. ЕГН: [ЕГН] част.
ОСЪЖДА А. М. С. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] разноските пред настоящата инстанция под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство в размер от 3 516 лева с начислен ДДС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.