Р Е Ш Е Н И Е

№ 50068

Гр.София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2739 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. срещу решение №.463/12.04.22 по г. д.№.2308/21 на Окръжен съд Варна в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.262112/29.06.21 по г. д.№.5356/19 на РС Варна, предявеният от касаторката иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ за заплащане на обезщетение за периода 1.01.17-4.04.19 е отхвърлен за разликата над сумата 3000лв. до пълния предявен размер от 60000лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност на същото; моли се за отмяната му и уважаване на иска за целия предявен размер от 60000лв.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ не взема становище по жалбата.

С определение №.50935/12.12.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК по въпрос относно критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценка при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл.52 ЗЗД.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета на търпените болки и страдания и други /ППВС 4/68/.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано-

вяват от доказателствата по делото:

- ищцата е с двигателно физическо увреждане – с призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза „детска церебрална парализа“ /ЕР ТЕЛК №.0666/6.03.17; в решението е отразено, че лицето не може да се самообслужва, поради което е определена чужда помощ/;

- брат й М. Л. Ж. считано от 12.10.06 изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора В., като от 5.10.16 е поставен на „строг режим“;

- свижданията в затвора се провеждат по утвърден график /първа и трета събота от месеца/, като в периода 1.01.17-4.04.19 между брата и сестрата са проведени 36 свиждания; на 23 от тях ищцата е присъствала самостоятелно, в останалите случаи - придружена от друго лице;

- в Затвора В. не са изградени съоръжения за хора със специални нужди-инвалиди; за лицата, чакащи за свиждания, са осигурени чакални; достъпът до тази за ползване през летния сезон /метална конструкция тип „навес“ с покрив и пейки/ е без препятствия и неравности, а до тази, пригодена предимно за зимния сезон-посредством три стъпала; последната е снабдена със санитарен възел-тоалетна за ползване от посетители, до която се стига по стъпала; няма специално съоръжение за хора със специални нужди до и в санитарния възел тоалетна; стълбището, посредством което се стига до „Стая за свиждане“, находяща се на втория етаж на сградата, е обезопасено с парапет /писмо рег.№.559/06 от 26.03.21 на зам. началник „РИОД“ на Затвора, [населено място]/;

-с влязло в сила решение по г. д.№.18625/17 по описа на РС Варна /частично отменено с реш. по г. д.№.2182/19 на ОС Варна/ е признато на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр, че през периода 2006-2016 ГДИН е извършила дискриминация по признак „увреждане“ спрямо касаторката чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора, [населено място], на основание чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр ответникът е осъден да преустанови нарушението и на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр на ищцата е присъдено 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 2006г.-2016г.;

- с постановеното по настоящото дело въззивно решение – в частта, която е влязла в сила, е признато на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр, че през времето 2017г.-4.04.19г. ГДИН е извършвала дискриминация по признак „увреждане“ спрямо касаторката чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждане на територията на Затвора, [населено място], и на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр на ищцата са присъдени 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди;

-за времето от предходното дело досега като архитектурна среда нищо в затвора не се е променило /изявление (признание на неблагоприятен факт) в с. з. на 26.05.21г. на процесуалния представител на ответника (стр.85)/;

През периода 2017г.-2019г. ищцата е посещавала брат си в Затвора, [населено място], почти през седмица. Когато не е идвал специализираният превоз за инвалиди, тя е била придружавана няколко пъти от св.И.П., нейна приятелка. Свидетелката я водела в 7.20ч.-7.30ч., за да се запише като първи посетител, и я вземала към 11ч.-11.30ч. Оставяла я вън пред самия затвор, където имало стълби, по които й помагала да се качи; след това я оставяла на други хора, които идвали за свиждане, и те й помагали. За Г.М. там било непосилно да се справи сама-нямало приспособления за инвалиди и тя не можела да се движи самостоятелно; ако няма парапети, било невъзможно да се движи. Затруднения имала и при придвижването вътре в самите сгради. Веднъж, когато се налагало да чака доста дълго време, не могла да отиде до тоалетна, тъй като за да достигне до нея, трябвало да слиза по няколко стълби надолу; разплакала се и споделила на свидетелката, че толкова й се ходело до тоалетна, че щяла да се изпусне. Винаги, когато я взимала обратно, Г.М. била разстроена и разплакана - била разочарована и унизена след всички тези свиждания /св.И.П./.

С влязлото в сила въззивно решение е признато, че през процесния период по отношение на ищцата /инвалид със 100% ТНР с чужда помощ/ е извършена дискриминация по признак „увреждане“ - чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на затвора. В резултат на липсата на изградени съоръжения, които да осигуряват достъпен вход за лица с физически увреждания като ищцата и съответно достъпен маршрут и елементи за преодоляване на различни височини и стълби, тя е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания. Поради неосигурения равен достъп до помещенията за свиждане със съответните възможности за нормално пребиваване там и ползване на санитарни помещения при спазване на установените правила относно допускането на граждани до изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ на територията на затвора, Г.М. е търпяла психически страдания, стрес, дискомфорт, притеснения във връзка с невъзможността самостоятелно, без напрежение и зависимост от други лица да може да осъществява свиждане с брат си. Допълнително неудобство и физически болки й е причинявала и невъзможността да ползва при необходимост санитарни помещения, когато, предвид организацията на свижданията, й се е налагало да чака по-дълго. Чувствала се е безпомощна, непълноценна, унизена, разочарована и разстроена, като предвид честотата на посещенията се касае за системно търпяни вреди. Неизпълнението на задължението за осигуряване на достъпна среда съобразно разпоредбата на чл.53 ЗХУ и бездействието да се изпълнят произтичащите от същата и от предходното осъждане на ответника по реда на чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр задължения за предприемане на мерки за привеждане на средата в съответствие с наличните изисквания и за преустановяване на нарушението, задълбочават чувството за незачитане, безпомощност и липса на перспектива и увеличават интензитета на страданията на ищцата. Нормално е в тази хипотеза засегнатото лице да търпи подобни неимуществени вреди, както и такива от загубата на доверие в институциите, респективно да преживява бездействието на държавен орган за осигуряване на равностойност при достъпа на територията на пенитенциарното заведение. Всички тези обстоятелства обосноват присъждане на по-голямо по размер обезщетение. От друга страна съдът съобразява не особено дългия период, за който то се претендира /2 години 3 месеца и 4 дни/, броя посещения на месец, обстоятелството, че не са налице данни и твърдения за настъпили здравословни усложнения в състоянието на ищцата в резултат на липсата на осигурени съоръжения за достъпна среда, факта, че неосигуряването им не е довело до невъзможност въобще за провеждане на свиждане, липсата на други конкретно установени обстоятелства във връзка с интензитета на търпяните неимуществени вреди. Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос, като съобразява характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено, положението на ищцата предвид признатата инвалидност, причинените морални страдания, интензитета на търпените болки и страдания, обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира, че дължимото обезщетение възлиза общо на 9000лв. За тази сума искът е основателен и трябва да се уважи ведно със законната лихва, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли.

Предвид всичко изложено по-горе въззивното решение като незаконосъобразно следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 3000лв. до 9000лв., както и в частта за разноските /с която първоинстанционното решение е отменено в частта за присъждане на държавна такса за разликата над 120лв. до 360лв. на основание чл.78 ал.6 ГПК и на възнаграждение за оказана правна помощ над 440лв. до 780лв в полза на Националното бюро за правна помощ/ – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 4.04.19г. до окончателното изплащане и се присъдят разноски – 240лв. (над 120лв. до 360лв.) ДТ на основание чл.78 ал.6 ГПК и 340лв. (над 440лв. до 780лв) на основание чл.78 ал.7 ГПК, а в останалата обжалвана част – да се остави в сила.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.463/12.04.22 по г. д.№.2308/21 на Окръжен съд Варна в частта, с която предявеният от Г. М. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за периода 1.01.17-4.04.19 е отхвърлен за разликата над сумата 3000лв. до сумата 9000лв., както и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да плати на Г. М. М. на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр още 6000лв. /шест хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 3000лв. до сумата 9000лв. обезщетение за вреди от извършена в периода 2017-4.04.2019 дискриминация, ведно със законната лихва, считано от 4.04.19 до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да плати на основание чл.78 ал.6 ГПК 240лв. /двеста и четиридесет лева/ държавна такса по сметка на ВКС и на основание чл.78 ал.7 ГПК 340лв. /триста и четиридесет лева/ възнаграждение за оказана правна помощ в полза на Националното бюро за правна помощ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.463/12.04.22 по г. д.№.2308/21 на Окръжен съд Варна в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: